На 10 февруари 2025 г. 16 американски експерти в областта на правата на човека излязоха с декларация. В нея се казва, че международните институции не са съвършени, но повече от 70 години те насърчават глобалната стабилност, като поставят в основата си всеобщото признаване на основните права. Затова експертите призовават американските законодатели да защитават международния ангажимент и основните свободи, а не да оттеглят американското лидерство.
Повод за това е обстоятелството, че в началото на 2025 г. Съединените Американски щати се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата, Световната здравна организация и Съвета на ООН по правата на човека, замрази средства за животоспасяващи дейности, които засягат милиони хора по света, изтегли финансирането от Агенцията на ООН за подпомагане на палестински бежанци и разреши санкции срещу Международния наказателен съд.
Според Антанина Маслика, регионален директор на организацията Аrticle 19 за Европа, „2025 г. все повече светът прилича на 1938 г.: международните институции са нестабилни, системите за колективна сигурност се разпадат, а демократичните коалиции се борят да реагират ефективно на явните военни престъпления и тежките нарушения на човешките права. Нарушенията на човешките права са станали толкова рутинни, че мълчанието вече се третира като съучастие“.
Затова през изминалата година беше жизнено важно да се отстояват прозрачността и достъпа до информация, за да се защити демокрацията. Нека да си припомним по-важните събития в тази посока през 2025 година.
Европейски съюз
На 27 януари 2025 г. се проведе първата среща на Мрежата на кореспонденти на ИИ (изкуствен интелект), на която са разгледани възможностите за обединяване на усилията на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, дадени са насоки на новоназначените кореспонденти и е очертана бъдещата визия за развитието на мрежата.
Мрежата на кореспонденти на ИИ е създадена през 2024 г. по предложение на Европейския надзорен орган по защита на данните (EDPS). Целта е да се улесни управлението на ИИ в публичните администрации. Въпреки че в Закона за ИИ не се споменава или изисква наличието на кореспондент по ИИ, всяка институция на ЕС признава стойността на такава мрежа и доброволно назначава кореспондент.
Откривайки срещата, Войчех Виеворовски, ръководител на Европейския надзорен орган по защита на данните, подчерта, че Мрежата от кореспонденти по ИИ предоставя възможност да се оформи бъдещето на ИИ. Подходите и решенията, взети в рамките на мрежата, вероятно ще имат далечни последици не само за публичния сектор на ЕС, но също така, пряко или косвено, за обществото, бизнеса и отделните лица.
Европейският надзорен орган предлага три основни стълба да ръководят мрежата: общност, спазване на правила и сътрудничество
* * *
 Тереза Анжиньо, Европейски омбудсман |
На 27 февруари Тереза Анжиньо положи клетва като пети омбудсман на ЕС пред Съда на Европейския съюз. Институцията на Европейския омбудсман е създадена с Договора от Маастрихт (подписан на 7 февруари 1992 г.), а Джейкъб Сьодерман от Финландия става първият омбудсман през 1995 година.
Длъжността се избира измежду лица, които са граждани на Европейския съюз, имат пълни граждански и политически права, предлагат всички гаранции за независимост и отговарят на условията за упражняване на най-висшата съдебна длъжност в тяхната страна или имат призната компетентност и квалификация да изпълняват задълженията на омбудсман. Освен това кандидатите не трябва да са били членове на национални правителства или членове на Европейския парламент, Европейския съвет или Европейската комисия в рамките на две години, предхождащи датата на публикуване на поканата за представяне на кандидатури.
Прозрачността е основен приоритет на Европейския омбудсман. В рамките на своя мандат омбудсманът служи като механизъм за правна защита на онези, които са срещнали трудности при получаването на публичен достъп до документи, съхранявани от институциите на ЕС.
Медийна среда
На 8 април 2025 г. Коалицията срещу SLAPP в Европа (CASE) беше домакин на четвъртото издание на станалото вече емблематично събитие „Европейски конкурс за SLAPP“. Номинациите се правят от членовете на Коалицията срещу SLAPP (Strategic Lawsuits Against Public Participation). в Европа, а победителите са определят чрез тайно гласуване от жури, съставено от членове на Европейския парламент – Сандро Руотоло („Прогресивен алианс на социалистите и демократите“), Даниел Фройд („Зелените/Европейски свободен алианс“), Вероника Чифрова Острихонова („Renew Europe“), Манон Обри (Левицата), Дейвид Каса („Европейска народна партия“), заедно с членовете на коалицията Шарли Холт (CliDef) и Жули Майерчак („Репортери без граници“).
Наградените през 2025 година може да видите ТУК.
Европейският конкурс за SLAPP е мощно напомняне, че исковете за злоупотреба няма да останат незабелязани. За много хора, обект на дела-шамари, изолацията и накърнената репутация са част от травмата. Събитието предлага обществена солидарност, посочва агресорите и осветява тези, които се борят.
* * *
По време на срещата на Коалицията срещу делата-шамари в Европа (CASE), проведена в Брюксел на 8 април, Джил Филипс, бивш директор „Правни услуги за редакциите“ в The Guardian News and Media, проведе семинар за това как да се разпознават SLAPP делата и даде съвети как да не се стига до тях.
- Разбиране на ключови правни рискове: най-често правните основания за завеждане на дела-шамари са клевета, авторско право и търговска марка, сигнализиране за нередности, търговска тайна, служебна тайна и защита на данните. Журналистите трябва да са уверени, че познават тези закони в страната, за която се отнася историята им.
- Внимателно обмисляне какво ще се публикува и какъв език да се използва. Да се избягва преувеличаване и подстрекаване.
- Уверете се, че разполагате с необходимите доказателства в подкрепа на това, което смятате да публикувате.
- Уверете се, че журналистическата история е в интерес на обществото. Това означава, че тя отразява въпроси, свързани с обществения живот и тези, които участват в него. Чл. 4.2 от Директива на Европейския парламент и Съвета, приета на 11 април 2024 г. за борба със SLAPP, дава примери за това какво може да е в обществен интерес.
- Ако смятате да публикувате нещо, което може да бъде спорно или противоречиво, е препоръчително да се обърнете към адвокат в съответната страна да го разгледа.
- Ако нямате достъп до адвокат, Коалицията срещу SLAPP в Европа предоставя някои полезни ресурси за това как да разпознаете и предотвратите SLAPP.
- Когато е възможно, добра практика е преди публикуването да изпратите право на отговор (покана за коментар) на всеки, който ще бъде обект на критика, като посочите каква е вероятността да има критика.
- Ако се получи отговор, трябва да включите резюмето на отговора в публикацията ви.
- Ако получите писмо от адвокати преди или след публикацията, което според вас е сплашващо или заплашително, има редица организации, които могат да предложат подкрепа и помощ, включително Европейския център за свобода на пресата и медиите и Коалицията срещу SLAPP в Европа.
- Помислете за сключването на застраховка. Например Reporters Shield предоставя фонд за взаимна защита на печатни/онлайн медии и неправителствени организации, който покрива разходите на членовете за защита срещу SLAPP искове, както и редица други правни услуги, насочени към предотвратяване на SLAPP.
* * *
През май 2025 г. в Сараево се проведе Десетата медийна конференция за Югоизточна Европа „Действия за устойчивост на медиите в полза на информирани и устойчиви общества“, организирана от Представителя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по въпросите на свободата на медиите (RFoM) в сътрудничество с мисиите на ОССЕ в региона. “Свободата на медиите не може да оцелее във вакуум. Тя трябва да се корени в системи, които защитават редакционната независимост, подкрепят журналистическия професионализъм и признават съществената роля на медиите от обществен интерес в демократичния живот“, заяви представителят на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите Ян Брату. „Осигуряването на тези условия изисква действия, координация и дългосрочен ангажимент.“
* * *
Директорът на ПДИ Александър Кашъмов участва в панела „Правни и регулаторни тенденции, определящи свободата и жизнеспособността на медиите“ и представи предизвикателствата, свързани с водени срещу журналисти SLAPP дела в България и атаките срещу гражданското общество чрез инициативите за закон за чуждестранните агенти и рисковете от закон относно лобизма в пленарната сесия „Правни и регулаторни тенденции, оформящи свободата и жизнеспособността на медиите“.
Достъп до информация
През 2025 г. ЮНЕСКО публикува доклад за изпълнение на индикатора SDG 16.10.2 на Целите за устойчиво развитие на ООН.
ЮНЕСКО е агенцията на ООН, отговорна за индикатор 16.10.2 на Целите за устойчиво развитие, който измерва „броя на страните, които приемат и прилагат конституционни, законови и/или политически гаранции за обществен достъп до информация“.
Заглавието на доклада е „Надзорните органи, достъпът до данни и цифровите инструменти като основни елементи за подобряване достъпа до информация“. Той представя основните констатации от проучването на ЮНЕСКО за обществения достъп до информация през 2024 г., в което е оценен напредъкът в 125 участващи държави и територии, които са разделени в пет групи (Западна Европа и Северна Америка, Източна Европа, Латинска Америка и Карибите, Африка, Арабските държави). Проучването е стандартизирано и изследва компонентите „приемане“ и „прилагане“ на правните гаранции за достъп до информация. Състои се от осем въпроса, всеки от които се оценява по скала от 0 до 2 и всяка държава получава общ резултат от 0 до 9 точки. Този индекс позволява на държавите да проследяват напредъка си във времето и служи като основа за глобален анализ на тенденциите, представен в този доклад. Отговорите и резултата на България могат да се видят ТУК.
* * *
Между 23 и 25 юни 2025 г. в Берлин, Германия, се проведе 16-тaта Международна конференция на информационните комисари под надслов „Достъп до информация за околната среда в дигиталната епоха“ (ICIC 2025). Международната конференция на информационните комисари (ICIC) е световен годишен форум, който събира информационните комисари, омбудсманите и други органи, отговорни за контрола върху прилагането на законодателството за достъп до обществена информация. Нейната цел е да подпомага защитата и насърчаването на достъпа до обществена информация като основен стълб на социалното, икономическото и демократичното управление.
По време на конференцията европейските партньори учредиха Европейска мрежа за прозрачност и право на информация (ENTRI). По този повод федералният комисар на Германия по защита на данните и свобода на информацията проф. д-р Луиза Шпехт-Рименшнайдер заяви: "ENTRI е силен глас за повече прозрачност и свобода на информацията в Европа. Заедно с нашите европейски партньори създадохме мрежа за обмен и сътрудничество. За нас свободният достъп до информация е стълб на доброто управление и демокрацията."
В престижното събитие участва и изпълнителният директор на ПДИ адв. Александър Кашъмов, който сподели, че „трябва да се вземат мерки срещу увеличаващите се атаките срещу гражданското общество и демокрацията, които приемат формата на закони за чуждестранните агенти, лобизма и заплашват да ограничат основни права на гражданите“.
На 25 юни, в последния ден на конференцията, организациите на гражданското общество, сред които и ПДИ, за първи път проведоха паралелно събитие по случай Деня на неправителствените организации и приеха Берлинска декларация на организациите на гражданското общество относно правото на информация и екологичното правосъдие, в която се определят основните ангажименти на гражданското общество, наред с призивите за действие от страна на държавите, информационните комисари и всички заинтересовани страни.
С нея активистите на гражданското общество се ангажират:
- Да работят колективно за насърчаване правото на информация и достъпа до информация за околната среда.
- Да продължат да насочват усилията си за застъпничество за решаване на въпроси като недостатъчното финансиране на различните заинтересовани страни в сектора на правото на информация.
- Да работят за засилване на сътрудничеството и обмена на най-добри практики.
Берлинската декларация призовава държавите да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (Конвенцията от Тромсьо) и да гарантират, че техните закони за правото на информация предвиждат силни, независими и достатъчно ресурсно обезпечени административни надзорни органи (информационни комисaри/комисии).
* * *
По традиция Дейвид Банисар, гостуващ старши сътрудник в London School of Economics, публикува актуализираната карта на страните по света, които имат закони, регламенти и правни инициативи/законопроекти за свобода на информацията/право на информация/достъп до информация. Понастоящем 132 държави (68% от държавите-членки на ООН) имат добри закони. 26 самоуправляващи се юрисдикции, които не са членки на ООН, в това число Косово, Тайван, Бермуда, Американските Вирджински островr, също са приели закони или разпоредби за достъп до информация. Приблизително 92% от световното население живее в една от тези държави или юрисдикции.
Международно развитие
Тази година Северна Македония и Латвия ратифицираха Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (Конвенцията от Тромсьо). Конвенцията е в сила от 2020 г. и вече е ратифицирана от 17 държави. За съжаление България нито е подписала, нито е ратифицирала конвенцията.
* * *
Колумбия и Бахамските острови ратифицираха Регионалното споразумение за достъп до информация, обществено участие и правосъдие по въпроси, свързани с околната среда в Латинска Америка и Карибския басейн (Споразумението от Есказу). Към момента споразумението е ратифицирано от 18 страни-членки.
На 16 юли 2025 г. Интерамериканският съд по правата на човека излезе с консултативно становище AO-32/25 (Advisory Opinion AO-32/25) относно климатичната криза и правата на човека, което подробно анализира задълженията на страните да осигуряват достъп до информация, свързана с климата.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови през март 2025 г. по делото „Гиргинова срещу България“, че български съд е нарушил член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, като е отказал да предостави на
журналист мотивите за оправдаването на бивш министър на вътрешните работи по секретно наказателно дело, свързано с незаконно наблюдение.
По случай Международния ден на всеобщия достъп до информаиця UNCAC Coalition (глобална мрежа от почти 400 организации на гражданското общество в над 120 държави, отдадени да популяризират ратификацията, прилагането и мониторинга на Конвенцията на ООН срещу корупцията) призова държавите да въвеждат и прилагат закони, които гарантират ефективен и бърз достъп до информация. Те трябва:
- Да отразяват международните стандарти.
- Да бъдат с широк обхват на приложение.
- Да предвиждат лесни процедури за подаване и отговаряне на заявления за информация.
- Да предвиждат ясни и строги режими на изключения.
- Да предвиждат ефективни и независими административни надзорни органи.
- Да въвеждат силни рамки за автоматично онлайн предоставяне на документи, данни и друга информация, свързана с предотвратяването и идентифицирането на форми на корупция.
* * *
Значимостта на достъпа до информация и откритостта в обществените отношения са непреходна и доказателство за това са думите на изтъкнати личности от различни епохи, включени в кратко видео на Международната конференция на информационните комисари (ICIC)
Анхел Гурия – бивш генерален секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: „Интегритетът, прозрачността и борбата срещу корупцията трябва да са част от културата. Те трябва да бъдат основни ценности“.
Далай Лама: „Липсата на прозрачност води до недоверие и дълбоко чувство на несигурност“.
Джеръми Бентъм (1748-1832) – английски философ, юрист, социолог, един от теоретиците на политическия либерализъм: „Без публичност нищо добро не е трайно; под егидата на публичността нищо лошо не може да продължи“.
Делиа Ферейра – бивш председател на Transparency International: „Безразличието на хората е най-добрата почва за разрастване на корупцията.“
Джеймс Медисън (1751-1836) – четвърти президент на САЩ (1809-1817) и един от създателите на Американската конституция: „Едно народно правителство, без публична информация или средства за нейното придобиване, е само пролог към фарс или трагедия, а може би и към двете“.