Диана Банчева, ПДИ

На 27 януари 2022  Програма Достъп до информация организира международна конференция „Достъпът до информация – постижения и предизвикателства“, част от проекта Форум „Достъп до информация“, финансиран от Фонд Активни граждани България в рамките на ФМ на ЕИП 2014-2021 г. 
Какви инструменти се прилагат, за да се оцени нивото на изпълнение на законодателството за достъпа до информация бе една от фокус темите на онлайн конференцията.

Постиженията и предизвикателствата в това направление представиха Хелън Дарбишър, изпълнителен директор на Access Info Europe, Красимир Божанов, главен скеретар на Министерски съвет и д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ.

Не знаем с точност къде сме в международен план с достъпа до информация, тъй като нямаме добри системи за наблюдение.

С тази констатация започна изложението си Хелън Дарбишър, която направи преглед на съществуващите международни инструменти за наблюдение и оценка на изпълнението на законодателството за достъп до информация. Хелън Дарбишър отбеляза, че глобалният Рейтинг на правото на информация (RTI rating), който се поддържа от Access Info Europe, Center for Law and Democracy и партньори, дава добра основа за анализ на законодателството за достъп до информация. 

„Но тази методология дава сравнителна информация само за правната рамка, не и за нивото на изпълнение на задълженията. А знаем, че често практиката се разминава със закона. Може да имаме много добър закон, отговарящ на стандартите в областта, и не особено зачитане на правото на информация на практика. А това е човешко право“, подчерта Дарбишър. 

„ЮНЕСКО е организацията, която отговаря за защитата на това право, съобразно Целите за устойчиво развитие. Индикатор 16.10.2 от тези Цели поставя изискване към държавите-членки да приемат и прилагат закони за достъп до информация. ЮНЕСКО непрекъснато работи по подобряване на методологията за оценка, но проблемът е в предоставянето на данни от правителствата“, поясни Хелън Дарбишър, допълвайки че други организации, които използват инструменти за наблюдение на изпълнението са Организацията за сътрудничество и икономическо развитие и мрежата на Информационните комисари в Латинска Америка.

Минималният стандарт трябва да бъде задължение към правителствата да събират данни за броя на подадените заявления, броя на решенията за предоставяне и отказ, постановени по тях, както и сроковете, в които се отговаря на заявителите за една календарна година. 

Споделяйки това предизвикателство пред наблюдението на законодателството, Дарбишър даде пример с Франция, където няма дори данни за броя на заявленията за достъп до информация, подавани годишно.Хелън Дарбишър изрази надежда, че поне държавите, ратифицирали Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, ще докладват адекватно пред органите за наблюдение на изпълнението на Конвенцията.

Гражданските организации се нуждаят от ресурси, за да извършват ефективно наблюдение и оценка.

„Програма Достъп до информация прави изключително наблюдение на изпълнението на законодателството за достъп до информация в България. Но затова са необходими значителни ресурси. Именно това е другото голямо предизвикателство пред развитието на инструментите за оценка“, подчерта още Дарбишър. Тя сподели, че в момента в рамките на глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“, от която и България е част, се водят преговори с донорски организации за подпомагане работата на гражданските организации в Европа за наблюдение на правото на достъп до информация. 

Историята на прилагането на Закона за достъп до обществена информация може да се проследи в правителствените доклади за състоянието на администрацията, които включват и отчетите на органите на власт по прилагането на закона.

В момента тези доклади се подготвят от административна структура в Министерски съвет, а всички доклади от 2001 г. са публикувани на страницата за обществени консултации www.strategy.bg

Красимир Божанов, главен секретар на Министерски съвет, представи  данни от частта „Достъп до информация“ от последния доклад за състоянието на администрацията за 2020 г. Той проследи тенденции в прилагането на ЗДОИ в сравнителен план с данни от предходния доклад. 

„Благодарение на усилията ни и партньорството ни с ПДИ по един проект, по който работихме заедно последните две години, можем да видим, че броят на администрациите, които имат разработени Вътрешни правила за работа по ЗДОИ вече се доближава до максималния . Много положително е и това, че намаляват администрациите, които приемат заявления само на хартия. Това са само администрациите, които работят в сферата на сигурността“, поясни Божанов.

С 45% се е увеличил броят на подадените заявления към администрациите за 2020 г, в сравнение с 2019 г.

„Това показва активизиране на обществото за изискване на информация от институциите. Друго драстично увеличение на броя заявления е това на подадените през Платформата за достъп до обществена информация – от 248 за 2019 на 1779 за 2020 г.“, каза Красимир Божанов. Той сподели надеждата си Платформата да започне да се използва още по-широко от търсещите информация.

Приоритетно се търси информация, свързана с това как работят институциите.

„Разрезът на темите показва интерес от търсещите към информация, която е свързана с упражняването на контрол от страна на обществото – за отчетност на дейността на институцията, контролните й функции, ако има такива, или как са изразходени средства на данъкоплатеца“, отбеляза Божанов. 

Намалява броят на постановените откази.

Красимир Божанов подчерта, че на фона на нарастващия брой заявления, намаляват решенията за отказ от предоставяне на информация, като основанията за това са защита интересите на третото лице, както и ограниченията, свързани с подготвителни документи и служебната тайна. А процентното намаляване на броя на препращанията показва, че търсещите информация все повече знаят към коя институция да се обърнат. „Водим дискусии да свържем тези статистически данни с конкретни решения за развитие на политиките, свързани с предоставянето на обществена информация, отчетността и прозрачността на администрациите“, сподели Красимир Божанов.

Пълнота на данните и възможност за проверка на достоверността са сред основните предизвикателства. 

Ако в бъдеще имаме възможност да надградим системата, през която събираме данните, бихме могли да получаваме доста по-прецизни данни и автоматизирано да изискваме обратна връзка от тези администрации, които попълват въпросниците. В същото време, ако се използва по-широко Платформата за достъп до обществена информация, администрацията на Министерски съвет като контролираща институция би могла да проверява данните. А и самата Платформа генерира съответните статистики“, допълни Красимир Божанов.

Д-р Гергана Жулева подчерта голямото значение на данните от докладите за изпълнението на ЗДОИ. 

„През годините, освен изискваните по закон данни, се публикуваха и все по-детайлни данни, свързани с административния капацитет за изпълнение на закона, за изпълнение на задълженията по активно публикуване, за поддържането на регистри на заявленията, за обучения на служителите, за обжалвани решения по ЗДОИ и решенията на съда по жалбите срещу администрацията“, подчерта Гергана Жулева.

Да има аналитична част с изводи и препоръки в частта за достъпа до информация в годишните правителствени доклади за състоянието на администрацията, препоръча д-р Гергана Жулева.

„Такава част с препоръки за подобряване изпълнението на закона имаше по времето на Министерство на държавната администрация и административната реформа“, припомни д-р Жулева.


Програма Достъп до информация започна наблюдение  на прилагането на ЗДОИ веднага след неговото приемане през 2000 г.

„Инструментите, които използвахме не бяха съвършени. Провеждахме социологически проучвания. Първото проведено онлайн проучване беше през 2012 година и в него бяха включени 40 индикатора за оценка. За сравнение, в момента индикаторите са 100“, сподели Гергана Жулева.


Граждански одит на активната прозрачност на институциите в България

Д-р Жулева представи уеб базирания инструмент, разработен по методология  за провеждане на одита на активната прозрачност на институциите в България.  Целта на проучването е да се оцени как органите на власт изпълняват задълженията си по ЗДОИ за активно публикуване на информация в интернет, и как отговарят на заявления за достъп по електронен път.

„Инструментът позволява бързо и лесно редактиране на индикаторите спрямо измененията в законодателството, свързано със задълженията за активно публикуване на информация. Миналата година например, проверявахме дали има публикувана информация относно мерките срещу Ковид 19“, подчерта Гергана Жулева.

Проучването обхваща всички органи на власт според Административния регистър, както и публичноправни субекти и независими органи на власт. Освен оценката по индикатори, всяка година изследователите на ПДИ изпращат заявления по електронен път до проучваните институции. За 2021 година те са 563.

Рейтинги на активната прозрачност

Нивото на прозрачност на институциите се оценява въз основа на различен брой индикатори, отговарящи на вида на институцията. Така системата генерира рейтинги на различните институции. 

„Получавали сме обратна връзка от някои институции, че не би трябвало да бъдат сравнявани с други институции, които имат повече задължения. И това е така – не може да се сравняват общините, които имат много задължения за публикуване на информация, с министерствата например. Затова подобрихме методологията и сега в системата, резултатите на институциите се сравняват по вид“, сподели д-р Жулева. 

Уеб базираният инструмент за оценка дава възможност да се преглеждат резултатите по индикатори, по вид институция, както и да се филтрират институциите по вид на институцията, по област, в която се намират, по принципал. „В системата има данни от проучванията, провеждани през годините. Това дава възможност за сравнимост и анализ на резултатите. Например, в момента провеждаме уебинари за служители, отговарящи по ЗДОИ, във всички области в страната. Въз основа на данните от системата можем да покажем какво е развитието в изпълнението на задълженията за активно публикуване на институциите във всяка област“ , подчерта Гергана Жулева.

Системата генерира и статистика въз основа на отговорите на подадените по електронен път заявления – начин на отговор, начин на предоставяне на информацията, в какъв срок е отговорено, изисквало ли се е заплащане. Сред предизвикателствата остава липсата на унифициране на уеб страниците на институциите. Както и това, че в страниците на някои институции е много трудно да се търси и да се намира определена информация.

Поддържаме диалог с проучваните институции. 

Системата позволява да се изпратят резултатите индивидуално на всяка институция. Така тя може да направи преглед и ако не е съгласна с начина, по който е била оценена по някой от индикаторите, да даде обратна връзка.„Всяка година институциите, дали обратна връзка, нараства. През 2021 получихме 89 отговора на поканата за преглед на резултатите. Друга обратна връзка, която получаваме от институциите е, че проучването и индикаторите им помагат да подобряват изпълнението на задълженията си за активно публикуване“, сподели Гергана Жулева.
Уеб базираният инструмент на ПДИ за наблюдение дава възможност за сравнимост на резултатите за три години назад. Така може да бъде проследено подобряването на изпълнението на задълженията за активно публикуване на информация от всяка институция.

_______________________________________

Конференцията се проведе в рамките на проекта Форум „Достъп до информация“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.




 

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.