Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Интервю
С носителя на „Златен ключ“ за най-добра журналистическа кампания, свързана с правото на достъп до информация, разговаря Диана Банчева
Ден на правото да знам 2019
Илия Вълков

Кога откри силата на ЗДОИ?

Преди години. Бях млад репортер – може би 2008 година. Тогава отразявах сектор „Сигурност“, МВР, Министерство на отбраната. Покрай протестите в началото на 2009 се оказа, че МВР, което по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е задължено да води информационни регистри какво трябва да съхранява като лична информация - не го прави. Запитах чрез Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) дали записите, които ги правят служителите на МВР на площада по време на протестите по какъв начин се съхраняват, дали се описват според изискванията на ЗЗЛД. Оказа се, че МВР не води такъв регистър. Не се знаеше и какво се прави с видеозаписите. Това създаваше възможности за злоупотреби.

 

Какъв бе резултатът от търсенето на тази информация?

Благодарение на усилията, които положихме тогава с колегите от вестник „Дневник“ – имаше поредица от публикации по този въпрос, стана така, че задължихме МВР да прави такъв регистър на видеозаписите. Вече има. Разбира се, ЗЗЛД оттогава не е същият. Той претърпя много промени, но това беше една от ползите от използването на ЗДОИ. Защото нямаше друг начин, по който да се доберем до тази информация.

 

Какво средство е ЗДОИ?

Законът има много възпитаващ институциите ефект, както и за тези, които взимат важни решения за обществото, които са овластени и са представители на държавната администрация или разполагат с публични средства, да отговарят. Това е едно от най-големите предимства на този закон. Не само, че помага на журналистите в трудни моменти да се доберат до информация, но и помага на обществото да разбере повече.

 

Ако е така, защо повече колеги журналисти не използват ЗДОИ в работата си?

Много колеги се отказват, когато, да речем, пресцентърът на дадена администрация каже – изпратете ни въпросите по ЗДОИ. Самото попълване на заявлението отнема време – да формулираш въпроса, да го оформиш. Това е първата стъпка, която един журналист, на който му трябва информацията тук и сега за актуална публикация или репортаж по радиото или телевизията, който трябва да бъде излъчен в рамките на едно денонощие, да го откаже. Често администрацията злоупотребява със закона, като мисли, че така ще спечели някакво време. Или ще откаже питащия да зададе конкретните си въпроси. Оттам насетне, ако не се отговори в рамките на 14 дни, както е по закон, много често самата информация вече не е актуална. Това също отказва колегите да продължат да я търсят. Следваща стъпка е, ако не се отговори в законоустановения срок, да се тръгне към административно обжалване и дело. Много колеги се отказват от това. Някои не им се занимава, или не виждат смисъл. Но пък тук е голямата помощ и насърчаването от правния екип на ПДИ. Когато информацията, която се търси, е важна за обществото, юристите на ПДИ мотивират журналистите да съдят съответната администрация.

 

Кога се стига до използването на ЗДОИ и всичките му процедури за защита на правото на информация?

Обикновено, когато се смята, че се търси информация, която е важна и отговорите на въпросите трябва да станат известни на всички, които са заинтересовани от тях. Дори отказът да се отговори на някакви въпроси е повод за публикация – това е индикация, че има нещо, което е неудобно и се крие. Но в самия процес има най-различни хватки, които се прилагат. Сега има възможност вече да подадеш заявление по електронен път, да получиш информацията по електронен път, бе да се начисляват разходи по разпечатване, например. През годините ми се е случвало към таксите, които са ми искали за предоставяне на информация, да начисляват и ДДС към тези такси. Това са го правили Министерство на здравеопазването и Агенция „Митници“. Това е пълен абсурд, защото излиза, че информацията е търговска дейност. На всичкото отгоре информацията бе предоставена в много лош вид. Но много от институциите промениха своите практики. Голяма част от администрацията спазва закона, стана по-услужлива.

 

С кои институции се работи лесно?

При министерствата например, съм установил, че работата много зависи от министъра, който в момента е там. Заявленията се адресират до принципала на институцията. В случая – това са министрите. Има случаи, в които министри отговарят отлично по закона, други отказват, трети мълчат.

 

Къде достъпът до информация е все така труден?  

Ще дам пример с началото на тази година. Исках да разбера в кои банки министерствата държат парите си. След случая с Корпоративна търговска банка (КТБ) имаше съсредоточаване на определени държавни дружества и министерства на техните финанси в КТБ. След това имаше поредица от промени, които задължиха държавните дружества и фирми да държат определен процент в една финансова институция. Подадох повече от 17 заявления до министерствата. Разбира се, през 2013-2014 година самата ситуация и политическата конюнктура бяха съвсем различни и на колегите, които бяха питали изпълнителната власт в лицето на Министерство на финансите за такава конкретна справка – къде са парите, в коя банка и дали има съсредоточаване, им беше по-лесно, защото финансовият министър беше изготвил тази справка. Но тази година, в отговор на моето заявление, финансовият министър Владислав Горанов ми каза да поискам тази информация от съответните министерства. И настана истинска битка, защото не всяко министерство има държавни фирми, като да речем Министерство на правосъдието и  Министерство на околната среда и водите. Вече всяко министерство е задължено да обявява на сайта си обществени поръчки за финансови услуги. И повечето министерства ме препращаха към своите сайтове. Там обаче също е трудно да се намери информацията и трябва да си тесен специалист или много добре да познаваш сайта на съответното министерство, за да следиш кога се пускат тези обществени поръчки, дали се обновяват. Трудно се следят трансферите там. Въпреки, че по закон са длъжни да ги обявяват. Така че, по линия на тази проверка не можахме да стигнем до някаква чиста и ясна информация и да кажем дали се спазва законът, така както би трябвало.

 

Спомена за „хватките“ на институциите, а какви са тактиките, които ти използваш в търсенето на информация?

Обикновено търся възможност да се поиска информацията от друго място – някоя контролираща институция, или принципал на административна структура. Най-често министър или министерство, за да може да бъде упражнен натиск да бъде отговорено. Следваща стъпка е да се зададат по друг начин въпросите и да се пусне заявлението след известно време. Крайната мярка е да се заведе съдебно дело.

 

Как показваш на своите студенти силата на ЗДОИ?

Първо, аз съм много доволен, че адв. Александър Кашъмов и д-р Гергана Жулева дойдоха и гостуваха на студентите в УНСС миналата година. В рамките на два дни те представиха задълбочено ЗДОИ, застъпническата дейност на ПДИ през всички тези години и как се е променяла самата рамка на законодателството, контекста, как са се водили големи битки, за да се приеме закона и институциите да осъзнаят защо е важно да отговарят навреме на журналиста и на гражданите, защото това е закон, който помага не само на журналистите, а на всеки данъкоплатец и гражданин да може да се обръща към институциите. Този закон е важен и от гледна точка на правната рамка, в която работи журналистиката в България. Правото на достъп до информация е основно гражданско право, така че законът не е висящ във въздуха, а е част от основните демократични ценности. На една демокрация, в която искаме да съществуваме, да живеем и да се борим. И затова, когато обсъждаме текстовете  на ЗДОИ в университета, наблягаме точно върху това му значение. ЗДОИ е сред инструментите на журналистите да работят честно, да го използват като инструмент за достигане на публичност, на истина, каквото й да означава това. Тъй като истината е имагинерно понятие. Но най-вече – в интерес на хората, които ни четат, слушат или гледат. Обсъждаме различни стъпки – как се подава заявлението, в какви случаи може да се подаде. То е част от общото разбиране какво е информация от обществено значение и всъщност усилията да се  зададат чрез ЗДОИ въпроси повишава по някакъв начин и критериите за професионализъм в журналистиката. ЗДОИ гарантира, че получаваш официален отговор от институция.

 

Бил ли си атакуван заради свои публикации?

Аз се опитвам да правя разлика в жанровете, в които работя. Когато става въпрос за информационен текст, за новина, там е добре да се проверява всяка информация, изнесен факт, цифра, данни, суми, закононарушения, ако са установени. Докато при коментарните текстове, един журналист може да си позволи повече свобода на интерпретацията. Когато работим с факти и данни, те са истински и са видими, публични и са документирани е много трудно някой да те обвини в каквото и да е. Въпреки, че сме виждали и отмятания от някои политици – един ден казват едно, на другият ден отричат и атакуват журналистите.

 

За втори път получаваш „Златен ключ“. Какво означава за теб тази награда?

Аз я приемам като насърчаване на журналистите да питат. Последните няколко години сме изпаднали в състояние, в което журналистиката все по-малко пита и все повече отразява и се превръща в някакъв усилвател и рупор на силните на деня или на тези, които смятат, че са овладели някакви властови ресурси, каквито и да са те. Прекрасно е, че наградата е поименна и се дава на един или друг журналист, но тя трябва да се приема и като насърчаване на питащата журналистика, която е изчезващ вид. За тези, които са критични и са коректив на представителите на властта. Тази година Златния ключ идва в момент, в който българската медийна среда е изправена пред много трудна ситуация, най-малкото защото се случиха много събития, свързани с ограничаването на медийния плурализъм, свободата на изразяване. Виждаме, че има сериозни съмнения за оказване на натиск в обществените медии, изкупуване на големите медии и разместване на медийния пазар – става въпрос и за Нова телевизия и за онлайн медиите. Виждаме все повече случаи на журналисти, които остават без работа и то добри журналисти, за сметка на един много сериозен рейд на реалити формати, забавни предавания, които намират все по-голямо място в телевизиите в по-влиятелните медии. В този смисъл наградата, която ми е присъдена, заради въпроси, свързани с финансирането на български медии от европроектите, аз го възприемам  като насърчаване да се борим за по-добра медийна среда. Еврофинансирането на българските медии по непрозрачен начин, чрез пряко договаряне от страна на изпълнителната власт към определени медии, тъй като не става въпрос за всички, създава много сериозни съмнения, че различни правителства през тези 12 години са си купували влияние в медийната среда.



© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.