ISSN 1313-6496

Изводи от дискусиите

Представители на водещи организации от Армения, България, Великобритания, Грузия, Испания, Канада, Кипър, Македония, Полша, Русия, Румъния и Чехия споделиха постиженията и дискутираха предизвикателствата пред застъпниците за свобода на информацията на конференцията "Застъпничество за достъп до информация - постижения и предизвикателства", която ПДИ проведе в София на 15-16 юни 2012. Част от участващите организации са сред основателите на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията.

Постижения

В сферата на законодателството за достъп до информация

• Последните 15 години правото на достъп до информация получи както конституционно признание в редица държави така и законови гаранции;
• В този период години бяха приети закони за достъп до информация/свобода на информацията в  90 държави с активното застъпничество на представители на гражданското общество;
• Международно признание на правото на информация – 2006 Интерамерикански съд по правата на човека; 2009 ЕСПЧ; 2009 – Лисабонски договор – конституционно признаване на ниво ЕС; 2011 - Комитет по правата на човека към ООН;
• Приемане на първия международен правно-задължителен инструмент – Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа;
• Беше публикуван Рейтинг на правото на информация, въз основа на сравнение на законите за достъп до информация. Рейтингът дава възможност за по-нататъшно  застъпничество за по-добро законодателство.

В сферата на мониторинга на прилагането на закона и на активното публикуване на информация от държавните институции

Моноторингът е мощно средство за застъпничество за упражняване на правото на достъп до информация. През последните 15 години се разработиха и използваха различни методологии за наблюдение на прилагането на законите за достъп до информация на национално и глобално ниво. Особено актуално стана наблюдението на онлайн публикуването на обществена информация. В повечето национални закони за достъп до информация са предвидени задължения за публикуване на общи за всички категориии информация и информационни масиви. С развитието и използването на информационните технологии това публикуване набира сила.

• Резултатите от мониторинга на активното публикуване:
  o служат за оценяване на дейността на задължените субекти;
  o позволяват съставянето на рейтинги;
  o пораждат конкуренция между задължените субекти;
  o подтикват длъжностните лица да уважават законните им задължения;
  o водят до истинско сътрудничество между независимите експерти/застъпници и длъжностните лица в активното публикуване на информация, което води до подобряване на откритостта;
  o са лесно отразяеми в медиите.

• Гражданското общество също има роля в активното публикуване чрез създаването на интернет портали, събиращи вече публикувана информация.

Правото на достъп до информация е важно условие за обществено участие и кампании за по-успешни публични политики

• Правото на достъп до информация е успешен инструмент за постигане на реално участие в процеса на обсъждане и приемане на важни политически решения, както и за осигуряване на прозрачност на взетите решения;
• Посредством достъпа до информация може да се постигне промяна на политики и решения, които не отговарят на обществените нужди и интереси;
• Упражняването на правото на информация в кампании и обществено участие води и до промяна на практиките на институциите като цяло в посока отварянето им към гражданите.

Все по-осъзната е ползата от закона за достъп до информация за журналистически разследвания

В страните приели законите за достъп до информация през последните 15 години използването на процедурите на законите от журналисти премина през няколко етапа:  

• Използвайки закона за достъп до информация, журналистите заявяват обществен интерес от търсената информация, утвърждава се позицията им на watchdogs, като по този начин се увеличава доверието и съпричасността на гражданите;
• Развиват се тактиките за получаване на информация и за избягване на съдебни дела – от различни източници, засичане на публични регистри, преформулиране на заявленията;
• Позоваването на информация/документи, получени посредством закона за достъп до информаци и от публичните регистри осигурява най-ефективната защита срещу дела за клевета.

Застъпничеството чрез правна помощ и съдебни дела за достъп до информация доведе до:

• Разширително тълкуване на определението за обществена информация;
• Стеснително тълкуване на ограниченията на свободния достъп до информация;
• Прилагане на тест за вреда и тест за надделяващ обществен интерес;
• Обжалваемост на мълчаливите откази.

В резултат на разяснителните кампании за правото на информация

• Се формираха действащи коалиции от неправителствени организации, журналисти и граждани на национално ниво;
• Увеличи се процентът на познаващите правото на достъп до информация и активността в упражняването му по света;
• Разрастна се Международна мрежа на застъпниците за свобода на информацията;
• Нарастна популярността и отбелязването на 28 септември – Международния Ден на правото да знам – от НПО, Комисии и Комисари по достъпа до информация и държавни институции.

 Инициатива „Партньорство за открито управление”

• Тя е изградена върху три основни стълба – прозрачност, гражданско участие, отчетност и използването на новите технологии за постигането им.
• Инициативата има за цел да наложи и развие тези принципи глобално, като за момента участват над 50 държави (55).
• 90 държави имат действащи закони за достъп до/свобода на информацията, които създават правния механизъм за инициативата;
• Наличието на организации с голям опит в застъпничеството за достъп до информация, особено в държави, в които законите за достъп до информация са приети през последните 10 години;
• В някои държави Инициативата е довела до положителни резултати.

Предизвикателства

В сферата на законодателството за достъп до информация

• Необходимост от мащабна кампания за ратифицирането на Конвенцията за достъп до официални документи, за да влезе в сила;
• Продължават опитите за занижаване на стандартите и на национално, и международно ниво;
• Не всички закони за достъп до информация включват в обхвата си законодателната и съдебната власт;
• Непрозрачност на законодателния процес и взимането на решения.

В сферата на активното публикуване на информация от държавни институции

• Застъпниците трябва да работят за уеднаквяване на стандартите за активното публикуване на информация онлайн включително и законодателно.
• По отношение на мониторинга на активното публикуване – поле за сътрудничество и споделяне на методологии   
• Особено внимание в оценката на  онлайн публикуването на:
  • Лесно достъпност на публикуваната информация
  • Актуалност на информацията
  • Машинночетимост, позволява ли повторно или различно използване;
  • Пригоденост на публикуваната информация за хора с увреждания.

Правото на достъп до информация е важно условие за обществено участие и кампании за по-успешни публични политики

• Участието в обсъждане на проектите за нормативни актове и публични политики поставя нови изисквания към навременното и пълно публикуване на обсъжданите документи;
• Мониторингът на публични политики от страна на заинтересовани групи и НПО изисква достъп до информация за начина, по който са взети решенията;
• В някои области на експертиза организациите срещат трудности поради това, че националната нормативна уредба се разминава с международните стандарти /напр. стандартите за независимо наблюдение на изборния процес/
• Нагласите на администрацията / властта/  да “пази“ информацията и да се крие зад формалности все още са пречка пред свободния достъп до информация и възпрепятстват гражданското участие в обсъждане на политики;
• Редица държавни и общински търговски дружества остават извън кръга на задължените да предоставят информация, поради което получаването на информация от тях е затруднено;
• В редица случаи баланса на интереси може да се прави от администрацията, за да стартира обществения дебат по даден въпрос.

Достъпът до информация за журналистически разследвания

• Да се развива /повишава осъзнаването на ползата от използването на закона за достъп до информация от журналисти;
• Използване на открити данни за разкриване на лошо управление и разследвания
• Професионалната журналистика използва правото на достъп до информация и се противопоставя на PR-a и copy-paste журналистика;
• От водене на дела към използване на успешни тактики;
• Остава необходимостта от подкрепа на регоналните медии в дела за обида и клевета.

Проблемни области въз основа на правната помощ и съдебните дела за достъп до информация

• Продължителност и цена на съдебния процес;
• Експертен капацитет за водене на дела;
• Нестабилна практика при балансиране на принципа на свободен достъп и защитата на личните данни, класифицираната информация и подготвителните документи;
• Ограничен обхват на контрола върху прилагането на закона за достъп до информация;
• Липса на санкции за неспазване на закона за достъп до информация;
• Установяване на ефективен механизъм, гарантиращ спазването на позитивното задължение на държавата да осигури свободното упражняване на правото на информация (дискусията за необходимостта от независим орган (информационен комисар/комисия). 

Разяснителни кампании

• Постоянна нужда от разяснителни кампании – гражданската активност не е константа. Застъпниците трябва да са гъвкави и да отговарят на променящата се среда, нужди, интереси; да използват възможностите на новите технологии;
• Разяснителни кампании в проблемни райони – да влезе в дневния ред на управляващи, политици и общество;
• Увеличаване на мащаба и ефекта от Деня на правото да знам.

Партньорството за открито управление е предизвикателство пред застъпниците на

достъпа до информация

• Неясност на съдържанието на Плановете за действие и кой и как ще прави оценка за тяхното изпълнение;
• Липса на ангажираност в Плановете за действие  към подобряване на практиките и/или законодателството за достъп до информация;
• В някои държави инициативата реално не дава тласък към подобряване на практиките и/или стандартите на национално ниво;   
• Необходимост от участието на национални неправителствени организации с натрупан опит и други играчи в наблюдението и оценката на изпълнението на националните планове за действие;
• Необходимост от съвместна работа между застъпниците за достъп до информация и застъпниците за Отворени данни;
• Изработване на стандарти за открито управление от застъпниците са достъп до информация;
• Необходимост от ресурси за наблюдението и оценката на изпълнението на националните планове за действие;
• За момента фокуса в националните оперативни планове е по-скоро електронното правителство и отворените данни за сметка на достъпа до информация и гражданското участие;
• Много правителства използват Инициативата само, за да повдигат имиджа си пред обществото. Обещанията в оперативните им планове често са по-стари ангажименти, прекалено общи или почти без значение, което размива и изпразва от смисъл тяхното участие и самата инициатива;
• Все още има неясноти по оформянето и функционирането на Независимия експертен панел, на Независимия отчетен механизъм.