Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Застъпничество за достъп до информация – постижения и предизвикателства

Представители на водещи организации от Армения, България, Великобритания, Грузия, Испания, Канада, Кипър, Македония, Полша, Русия, Румъния и Чехия споделиха постиженията и дискутираха предизвикателствата пред застъпниците за свобода на информацията на конференцията "Застъпничество за достъп до информация - постижения и предизвикателства", която ПДИ проведе в София на 15-16 юни 2012. Част от участващите организации са сред основателите на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията.

 

Постижения

 

В сферата на законодателството за достъп до информация

  • Последните 15 години правото на достъп до информация получи както конституционно признание в редица държави така и законови гаранции;
  • В този период години бяха приети закони за достъп до информация/свобода на информацията в  90 държави с активното застъпничество на представители на гражданското общество;
  • Международно признание на правото на информация – 2006 Интерамерикански съд по правата на човека; 2009 ЕСПЧ; 2009 – Лисабонски договор – конституционно признаване на ниво ЕС; 2011 - Комитет по правата на човека към ООН;
  • Приемане на първия международен правно-задължителен инструмент – Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа;
  • Беше публикуван Рейтинг на правото на информация, въз основа на сравнение на законите за достъп до информация. Рейтингът дава възможност за по-нататъшно  застъпничество за по-добро законодателство.

 

В сферата на мониторинга на прилагането на закона и на активното публикуване на информация от държавните институции

Моноторингът е мощно средство за застъпничество за упражняване на правото на достъп до информация. През последните 15 години се разработиха и използваха различни методологии за наблюдение на прилагането на законите за достъп до информация на национално и глобално ниво. Особено актуално стана наблюдението на онлайн публикуването на обществена информация. В повечето национални закони за достъп до информация са предвидени задължения за публикуване на общи за всички категориии информация и информационни масиви. С развитието и използването на информационните технологии това публикуване набира сила.

  • Резултатите от мониторинга на активното публикуване:
    o служат за оценяване на дейността на задължените субекти;
    o позволяват съставянето на рейтинги;
    o пораждат конкуренция между задължените субекти;
    o подтикват длъжностните лица да уважават законните им задължения;
    o водят до истинско сътрудничество между независимите експерти/застъпници и длъжностните лица в активното публикуване на информация, което води до подобряване на откритостта;
    o са лесно отразяеми в медиите.
  • Гражданското общество също има роля в активното публикуване чрез създаването на интернет портали, събиращи вече публикувана информация.

 

Правото на достъп до информация е важно условие за обществено участие и кампании за по-успешни публични политики

  • Правото на достъп до информация е успешен инструмент за постигане на реално участие в процеса на обсъждане и приемане на важни политически решения, както и за осигуряване на прозрачност на взетите решения;
  • Посредством достъпа до информация може да се постигне промяна на политики и решения, които не отговарят на обществените нужди и интереси;
  • Упражняването на правото на информация в кампании и обществено участие води и до промяна на практиките на институциите като цяло в посока отварянето им към гражданите.

 

Все по-осъзната е ползата от закона за достъп до информация за журналистически разследвания

В страните приели законите за достъп до информация през последните 15 години използването на процедурите на законите от журналисти премина през няколко етапа:  

  • Използвайки закона за достъп до информация, журналистите заявяват обществен интерес от търсената информация, утвърждава се позицията им на watchdogs, като по този начин се увеличава доверието и съпричасността на гражданите;
  • Развиват се тактиките за получаване на информация и за избягване на съдебни дела – от различни източници, засичане на публични регистри, преформулиране на заявленията;
  • Позоваването на информация/документи, получени посредством закона за достъп до информаци и от публичните регистри осигурява най-ефективната защита срещу дела за клевета.

 

Застъпничеството чрез правна помощ и съдебни дела за достъп до информация доведе до:

  • Разширително тълкуване на определението за обществена информация;
  • Стеснително тълкуване на ограниченията на свободния достъп до информация;
  • Прилагане на тест за вреда и тест за надделяващ обществен интерес;
  • Обжалваемост на мълчаливите откази.

 

В резултат на разяснителните кампании за правото на информация

  • Се формираха действащи коалиции от неправителствени организации, журналисти и граждани на национално ниво;
  • Увеличи се процентът на познаващите правото на достъп до информация и активността в упражняването му по света;
  • Разрастна се Международна мрежа на застъпниците за свобода на информацията;
  • Нарастна популярността и отбелязването на 28 септември – Международния Ден на правото да знам – от НПО, Комисии и Комисари по достъпа до информация и държавни институции.

 Инициатива „Партньорство за открито управление”

  • Тя е изградена върху три основни стълба – прозрачност, гражданско участие, отчетност и използването на новите технологии за постигането им.
  • Инициативата има за цел да наложи и развие тези принципи глобално, като за момента участват над 50 държави (55).
  • 90 държави имат действащи закони за достъп до/свобода на информацията, които създават правния механизъм за инициативата;
  • Наличието на организации с голям опит в застъпничеството за достъп до информация, особено в държави, в които законите за достъп до информация са приети през последните 10 години;
  • В някои държави Инициативата е довела до положителни резултати.

 

Предизвикателства

 

В сферата на законодателството за достъп до информация

  • Необходимост от мащабна кампания за ратифицирането на Конвенцията за достъп до официални документи, за да влезе в сила;
  • Продължават опитите за занижаване на стандартите и на национално, и международно ниво;
  • Не всички закони за достъп до информация включват в обхвата си законодателната и съдебната власт;
  • Непрозрачност на законодателния процес и взимането на решения.

 

В сферата на активното публикуване на информация от държавни институции

 

  • Застъпниците трябва да работят за уеднаквяване на стандартите за активното публикуване на информация онлайн включително и законодателно.
  • По отношение на мониторинга на активното публикуване – поле за сътрудничество и споделяне на методологии   
  • Особено внимание в оценката на  онлайн публикуването на:
    • Лесно достъпност на публикуваната информация
    • Актуалност на информацията
    • Машинночетимост, позволява ли повторно или различно използване;
    • Пригоденост на публикуваната информация за хора с увреждания.

 

Правото на достъп до информация е важно условие за обществено участие и кампании за по-успешни публични политики

  • Участието в обсъждане на проектите за нормативни актове и публични политики поставя нови изисквания към навременното и пълно публикуване на обсъжданите документи;
  • Мониторингът на публични политики от страна на заинтересовани групи и НПО изисква достъп до информация за начина, по който са взети решенията;
  • В някои области на експертиза организациите срещат трудности поради това, че националната нормативна уредба се разминава с международните стандарти /напр. стандартите за независимо наблюдение на изборния процес/
  • Нагласите на администрацията / властта/  да “пази“ информацията и да се крие зад формалности все още са пречка пред свободния достъп до информация и възпрепятстват гражданското участие в обсъждане на политики;
  • Редица държавни и общински търговски дружества остават извън кръга на задължените да предоставят информация, поради което получаването на информация от тях е затруднено;
  • В редица случаи баланса на интереси може да се прави от администрацията, за да стартира обществения дебат по даден въпрос.

 

Достъпът до информация за журналистически разследвания

  • Да се развива /повишава осъзнаването на ползата от използването на закона за достъп до информация от журналисти;
  • Използване на открити данни за разкриване на лошо управление и разследвания
  • Професионалната журналистика използва правото на достъп до информация и се противопоставя на PR-a и copy-paste журналистика;
  • От водене на дела към използване на успешни тактики;
  • Остава необходимостта от подкрепа на регоналните медии в дела за обида и клевета.

 

Проблемни области въз основа на правната помощ и съдебните дела за достъп до информация

  • Продължителност и цена на съдебния процес;
  • Експертен капацитет за водене на дела;
  • Нестабилна практика при балансиране на принципа на свободен достъп и защитата на личните данни, класифицираната информация и подготвителните документи;
  • Ограничен обхват на контрола върху прилагането на закона за достъп до информация;
  • Липса на санкции за неспазване на закона за достъп до информация;
  • Установяване на ефективен механизъм, гарантиращ спазването на позитивното задължение на държавата да осигури свободното упражняване на правото на информация (дискусията за необходимостта от независим орган (информационен комисар/комисия). 

Разяснителни кампании

  • Постоянна нужда от разяснителни кампании – гражданската активност не е константа. Застъпниците трябва да са гъвкави и да отговарят на променящата се среда, нужди, интереси; да използват възможностите на новите технологии;
  • Разяснителни кампании в проблемни райони – да влезе в дневния ред на управляващи, политици и общество;
  • Увеличаване на мащаба и ефекта от Деня на правото да знам.

 

Партньорството за открито управление е предизвикателство пред застъпниците на

достъпа до информация

 

  • Неясност на съдържанието на Плановете за действие и кой и как ще прави оценка за тяхното изпълнение;
  • Липса на ангажираност в Плановете за действие  към подобряване на практиките и/или законодателството за достъп до информация;
  • В някои държави инициативата реално не дава тласък към подобряване на практиките и/или стандартите на национално ниво;   
  • Необходимост от участието на национални неправителствени организации с натрупан опит и други играчи в наблюдението и оценката на изпълнението на националните планове за действие;
  • Необходимост от съвместна работа между застъпниците за достъп до информация и застъпниците за Отворени данни;
  • Изработване на стандарти за открито управление от застъпниците са достъп до информация;
  • Необходимост от ресурси за наблюдението и оценката на изпълнението на националните планове за действие;
  • За момента фокуса в националните оперативни планове е по-скоро електронното правителство и отворените данни за сметка на достъпа до информация и гражданското участие;
  • Много правителства използват Инициативата само, за да повдигат имиджа си пред обществото. Обещанията в оперативните им планове често са по-стари ангажименти, прекалено общи или почти без значение, което размива и изпразва от смисъл тяхното участие и самата инициатива;
  • Все още има неясноти по оформянето и функционирането на Независимия експертен панел, на Независимия отчетен механизъм.

 

 



© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.