Фондация Програма Достъп до Информация
От координаторската мрежа
Зарко Маринов, координатор на ПДИ в Смолян
Игнат Колчев
Игнат Колчев
Снимка: Административен съд - Смолян

От началото на тази година не подлежат на касационно  обжалване пред Върховния административен съд редица дела, включително и по Закона за достъп до обществена информация. Как посрещате това предизвикателство?

 

По моя преценка това е и добре, и лошо. Защото от една страна при „свалянето на подсъдността“ само пред съответния административен съд може да се формира една практика вътре в съда, която да е относително трайна, непротиворечива и така съдът да стане още по-прогнозируем и предсказуем. Защо казвам това? Защото ВАС, колкото и да полага усилия за унифициране на съдебната практика в страната, не винаги е възможно. По принцип всеки казус се характеризира с определена специфика и когато се извади едно правно твърдение или конструкция от определен казус и се пренесат в друг, се създава възможност за двойнствено тълкуване и за противоречива практика. Докато, сваляйки подсъдността в съдилищата, това позволява на определена територия да се работи абсолютно прозрачно.

 

Ще се съобразят ли административните съдилища, респективно Административен съд – Смолян, с практиката на ВАС досега?

 

Абсолютно. Има редица принципни, базисни положения, от които няма отстъпване. Едно от тях е трайно установено - в производствата по Закона за достъп до обществена информация мълчалив отказ е недопустим. И само на това основание следва да бъде отменен и делото да бъде върнато на административния орган за изпълнение на съдебното решение при спазване на указанията на съда. От тази практика на Върховния съд, която е сравнително трайна, ние няма да отстъпим. Това в никакъв случай не означава, че след като административните съдилища са последна инстанция, ще настъпят своеволия. Категорично не. В това гражданите могат да бъдат спокойни. А и административните органи, когато действат законосъобразно.

 

През миналата година има само пет дела в Административен съд - Смолян по ЗДОИ, докато през по-миналата са 24. На какво се дължи този спад?

 

Спадът е чисто случаен. Делата от началото на годината за месец и 12 дни са 17, така че по-скоро бих казал, че бройката от 2018 се дължи на серия случайности и в никакъв случай не е закономерност. С тези темпове от началото на 2019 количеството на делата ще надхвърли сумарно делата, образувани през предходните две години.

 

Има ли вече решения по някои от делата за достъп до информация, образувани през 2019?

 

Има. Не бих искал да коментирам конкретните решения, въпреки че те са обявени на сайта на съда и всеки, който желае, може да получи информация за тях. Те касаят откази на кметове на общини да дадат на определени граждани и юридически лица справки във връзка с искана от тях обществена информация. Мога обаче да коментирам и да обобщя, че отказите в тези случаи са с много странни мотиви, които будят недоумение. Например, при изрични разпоредби в ЗДОИ, че информацията е информация, независимо на какъв носител е, общините отказват с мотива, че едва ли не се искали документи, пък законът бил за достъп до обществена информация. Хубаво е да се знае, че тези документи са носител на обществената информация. И без да се предоставят тези документи няма как да се предостави обществената информация, така че гражданите са в правото си да искат документи. Така както от нас като институция, когато се иска обществена информация - имало е такива случаи. За 2018 година има две решения, които аз съм постановил, с които съм предоставил информация на граждани, интересували се от бюджета на съда. И, забележете, в деня на постъпване на заявлението е даден отговор на съответните граждани.

 

Законът е дал 14-дневен срок за отговор на заявление по ЗДОИ, но до 14 дни. В много случаи институциите, въпреки че са готови с информацията, изчакват да изтекат въпросните 14 дни. Вашето обяснение?

 

Нямам представа на какво се дължи. Имахме такива случаи преди време, те бяха и повод за образуване на дела от граждани, които по реда на този закон изискват информация. Административният орган до последния момент не предоставя информацията. Може да се твърди – и няма да е лишено от логика – че в определени случаи той злоупотребява с права, които законът му дава, при голям обем от информация да отложи предоставянето им до срок не по-дълъг от 10 дни. Но масова практика е органът да не уведомява лицето, поискало информацията, че поради големия обем се налага срокът да бъде удължен. А е длъжен да го направи. Това създава усещането за действия от позиция на силата. Тъй като имаме вече създадена практика по приложението на закона, ние не толерираме подобно поведение и то винаги е основание за отмяна на решенията като незаконосъобразни. За да действа правомерно и законосъобразно, административният орган следва в срок, в който е длъжен, да се произнесе, да уведоми заявителя, че ще отложи произнасянето предвид големия обем информация.

 

По какъв начин е организиран достъпът на информация в Административен съд - Смолян? Казахте преди малко, че делата са публични, че отговаряте в същия ден на заявление за достъп до информация за неща, които са извън делата, т. е. касаят бюджета на съда. Защо имената на институциите обект на тези дела, в решенията и в протоколите на съда са посочени с някакви инициали? Нужно ли е да се заличават имената им?

 

Не, не, нещата имат лесно обяснение. За да не остава някой с погрешно впечатление, че крием или защитаваме някого. По принцип Законът за защита на личните данни защитава личните данни само на физически лица, а не юридически лица. Юридическите лица не са обект на защита от този закон. Обаче обработката на делата за тяхното публикуване минава през един полуавтоматичен режим на зачистване и един чисто механичен, ръчен режим на зачистване на личните данни във всяко едно решение. Тъй като това е огромен труд, а ние имаме във всички съдилища в страната ограничен брой съдебни секретари, които извършват зачистването в хода на автоматичната проверка, тя зачиства абсолютно всички данни без значение дали е физическо лице, без значение дали е юридическо лице, без значение дали е населено място - види ли системата такива данни, тя ги заличава. Оттам-нататък те, за да се появят в решението незаличени, неанонимизирани, както говори Европейският регламент, трябва една повторна проверка, тези неща да бъдат въведени. Човешкият фактор има определен капацитет. Нямаме просто такава възможност. А и не е необходимо да го правим, защото в рамките на тези производства, когато има такива заличени данни, те са основно обект на интерес на медиите. Откакто аз съм начело на Административния съд, нямаме случай да откажем на медия информация за определено дело. Така че отговаряме на изискванията. Проблемът се задълбочава в момента, тъй като с измененията в АПК, сега вече сме длъжни и протоколите по същия ред да ги анонимизираме и да ги публикуваме на сайта на съда. И като тръгнем и там да възстановяваме данни, заличени в полуавтоматичния режим, наистина трябва само да седим и да заличаваме и възстановяваме данни.

 

Ами оправете си софтуера.

 

Софтуерът не е наш. Той ни се дава. Нямам предвид само Административен съд - Смолян. Бих казал, че ползата от едно такова нещо няма да е по-голяма от финансовата му стойност, защото ние винаги даваме такава информация.

 

Нека не се съглася с Вас. Казвате, че медиите ще получат информация кои институции са били обект на съдебни дела от граждани по една или друга причина. Но ако медиите не се заинтересуват, това означава, че гражданите няма да получат информация. Те също ще бъдат затруднени, защото не всяко дело може да представлява медиен интерес, а и някои хора не желаят да се информират от медии.

 

Аз мога да извадя аргумент, че по всички тези дела ние пускаме и прессъобщения и в тях не заличаваме данните на еди коя си община. Така че информация може да се получи. Има аргументи „за“, има аргументи „против“, въпросът е дискусионен, но в никакъв случай мотивите ни за този подход не са свързани с опит да се потисне или заличи някаква информация, та никой да не научи. Просто това са възможностите на софтуера. Все пак и той не е толкова интелигентен, че да прецени коя информация касае физическо и коя юридическо лице и зачиства всичко наред.

 

Бихте ли съобщили за какво са делата от началото на 2019 година за достъп до информация и за кои институции става дума?

 

Делата основно касаят две общини. Юридическо и физически лица са проявили интерес към прозрачността и разумното разходване на бюджетните средства на тези общини и се интересуват от управлението на бюджетните им средства. Налице са откази на съответните кметове, които ние разгледахме. Приехме че аргументите за отказ са несъстоятелни и следва гражданите да получат тази информация, защото тя е обществена по смисъла на ЗДОИ.

 

Колко от тези 17 дела вече са решени?

 

Четири. Едно е обявено за решаване, което означава че в рамките на месечния срок ще бъде решено. Четири са насрочени. Едно е прекратено, защото касаеше едновременно жалба срещу мълчалив и срещу изричен отказ. Когато имаме и мълчалив, и изричен отказ, ние обединяваме делата, защото сме длъжни да се произнесем и по мълчаливия, и по последвалия го изричен отказ. И понеже не може по двете дела да се постанови различен резултат, повторно заведеното се прекратява, двете дела се обединяват и по тях има общо решение. Процентът на разглеждане на нашите дела в тримесечен срок е изключително  висок - над 90% се разглеждат в този срок.

 

Какво бихте посъветвали задължените по ЗДОИ институции и техните ръководители?

 

Препоръчвам всички субекти, които държат, съхраняват и са длъжни да предоставят обществена и служебна информация по смисъла на закона, да го спазват, тъй като този закон е създаден в защита на обществения интерес. Толерантността от нарушаване му от наша страна е нулева.

 

 

*Със съкращения от в. „Отзвук“, Смолян

© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.