Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Интервю
Със Зорница Стратиева от Асоциация на парковете в България, носител на „Златен ключ“ за неправителствена организация, упражнявала най-активно правото си на достъп до информация, разговаря Диана Банчева
Ден на правото да знам 2018
Зорница Стратиева

Какъв е опитът Ви със Закона за достъп до обществена информация?

Дългогодишен служител в Асоциация на парковете съм. Първите ми заявления за достъп до обществена информация бяха до парковите дирекции, за да се информираме какво се случва на техните територии, най-вече на територията на Национален парк Рила. Тогава стартира и строителството на лифта от Паничище до езерата. Цялата процедура беше скрита. С колегата Александър Дунчев активно пращахме заявления, защото обществеността не бе информирана какво е планирано да се направи на тази държавна територия, която е защитена и до която всеки гражданин, съгласно Конституцията, има право на свободен достъп.

 

Как се промениха практиките по предоставяне на информация през годините благодарение на вашата активност и настоятелност?

Откакто активно ползваме ЗДОИ много неща се промениха. Има съществена разлика в практиките от 2010 и сега. Всички решения, които издават Министерство на околната среда и водите и регионалните му поделения по реда на Закона за биологичното разнообразие и Закона за опазване на околната среда, са публични. И лесно можем да ги откриваме. Преди, за да намерим решение, свързано с увреждане на защитена територия или зона от мрежата Натура 2000, трябваше да пускаме заявления за достъп до информация. И да питаме: инвестиционното намерение, което предвиждате да се реализира на територията на защитената територия Х дали има оценка за съвместимост? А оценка за въздействие на околната среда? Може ли да ни ги предоставите? Информацията беше ограничена и често недостъпна за гражданите. Дори целенасочено се криеше информация. На някои строежи, които са се случвали в ПП „Витоша“ или в НП „Пирин“, хората ходеха да заснемат тайно докладите за оценка на въздействието на околната среда. А това е информация, която следва да е публична, да е публикувана, да има срок за запознаване, да подлежи на обществено обсъждане.

 

Отзивчиви ли са в предоставянето на информация институциите, до които подавате заявления?

Определено. Министерство на околната среда и водите е много положителен пример. РИОСВ – Благоевград, Перник, Варна – също. При време криеха информация, водили сме редица дела срещу техни откази. А също и за Паничище. Когато поискахме с първите заявления достъп от кмета на община Сапарева баня, той ни отказа и трябваше да водим дело. Това беше първото ми дело. Беше с колегата Александър Дунчев и с помощта на ПДИ. Днес вече не е така. Изпращаме например заявления до горските стопанства и те направо ни се обаждат по телефона и казват, че няма нужда от ЗДОИ, каква информация точно ни трябва. 

 

В какви формати получавате исканата информация?

Наскоро поискаме информация от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за разположението на дюните по Черноморието в ГИС формат. Поискаха ни 40 000 лв. Ние нямаме такива средства. След дълги години изискване на картите ни ги предоставиха безплатно. В друг случай искахме таксационни описания за горите в България, които са части от горскостопанските програми и планове. Те са за 10-годишен период и съдържат информация в коя гора какво се планира. Предоставиха ни я, но във формат, в който само държавните институции работят. Така че после пак трябваше да платим, за да ги конвертират. В отворени данни не сме получавали информация.

 

Какво все още остава недостъпно? Къде най-трудно получавате достъп?

Недостъпни за гражданите остават документите, свързани с експертната и административната работа на държавните и общински институции, като протоколи, договори, доклади, отчети и др. Последният пример беше с Министерството на младежта и спорта. Изпратихме до тях заявление по ЗДОИ, за да поискаме доклад на работна комисия, която ще прави промени в плана за управление на ПП „Витоша“, както направиха за НП „Пирин“. Тази комисия работи тайно, без да се знае кой участва в нея, какви са докладите й. Единственото, което получихме в резултат на предимно мълчалива комуникация от страна на ММС, бе номерче на заповед. Но какво съдържа тази заповед нямаше как да научим. И се наложи да пуснем жалба до Върховния административен съд срещу мълчалив отказ. Пратихме жалбата по пощата с обратна разписка, както обикновено. ММС не получават копието до тях. Ние получаваме цялата преписка, че не е получена от министерството. Наложи се да обясняваме пред ВАС защо забавяме делото.

 

Какво си пожелавате да бъде по-различно в практиката?

Бихме искали всички документи, съгласно българското законодателство, с които всяка институция разполага, да бъдат публични и достъпни за гражданите, а не да се налага да искаме по ЗДОИ отчет или доклад. Заявленията, които последно изпратихме, бяха за информация, която макар да се отнася за минали периоди, басейновите дирекции имат задължения да публикуват на страницата си. А я няма. Това следва да бъде променено. Цялата информация по закон - добре организирана и лесно достъпна, следва да е налице.



© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.