С журналистката от в. „Янтра днес”, отличена със „Златен ключ” за най-добър материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация, разговаря Диана Банчева

Ден на правото да знам 2015
Здравка Маслянкова с наградата

Имаш много награди зад гърба си, какво означава тази за теб?

 

„Златен ключ” на ПДИ за журналист и журналистическа кампания чрез Закона за достъп до обществена информация е голямо признание. Истината е, че това беше единствената награда, която не бях получавала. Тя е много ценна за мен, защото е за журналистическото ми разследване, с което спряхме изграждането на завод за производство на хлор в Горна Оряховица. За съжаление, бе стопирана инвестиция от 20 милиона евро и разкриване на няколко десетки работни места. Въпреки това реших, че е много по-важно здравето на хората в Горна Оряховица, а и в съседните Лясковец, Велико Търново, околните села. Тежката химия щеше да провали този район, който си е поставил за цел туристическата индустрия и логистиката в икономиката. Чест прави на инвеститора от „Континвест”, който се вслуша в протеста на горнаоряховци и в края на 2014 с писмо до кмета на Горна Оряховица и до общинския съвет оттегли инвестиционния си проект за изграждането на завод за производство хлор чрез хлоракална електролиза.

 

По какъв друг начин участва в кампанията за спиране на проекта, освен с разкритията чрез ЗДОИ и публикациите си?


Търсила съм хора за мнението им, докато си подготвях разследването, но не и да ги организирам да правят инициативен комитет, да правят подписки, протести, да правят декларации, които да изпращат до държавните мъже в България. Понякога за огромна радост на журналистите се случва техните публикации, техният труд, да получат широк обществен отглас. Така се случи и с мен. След първите публикации по разследването, горнооряховци се организираха сами и си създадоха инициативен комитет, започнаха кампанията си и накрая техните инициативи и продължаването на моите публикации се увенчаха с успех и градът беше спасен. Вече няма опасност да цъка там хлорна бомба.


Спомена, че не е лесно да се правят разследвания извън столицата. Какво ти дава кураж?


От 19 години съм в тази професия, въпреки че по образование съм химик. В трети курс в университета ми предложиха да се явя на конкурс за репортер в едно радио. Не се замислих, защото имах нужда от пари, за да продължа образованието си. И толкова се запалих от журналистиката, че след 19 години тя продължава да ме човърка, да ме вълнува, да ме държи в тонус. Явно това е заниманието на живота ми. А образованието, което имам – полувисше медицинско и висше химическо, са изцяло в помощ в журналистическата ми работа. В случая инвеститорите със завода на хлор изтеглиха късата клечка, че химик писа по темата.

 

Получи ли някакви заплахи по време на разследването?


Натискът от инвеститорите беше голям. С лични заплахи по телефона, с плащане на други медии за появата на похвални слова за инвестиционните им намерения. Най-болно беше, когато четейки и другите вестници, хората се чудеха на кого да вярват. Дали на теб, който им показваш и доказваш колко е опасно, или на медии, които възхваляват намеренията на инвеститора. Не е тайна, че два пъти незаконно влязох в чужда собственост, на площадката, където щеше да се строи този завод. Вторият път имах премеждия и не знаех ще мога ли да си тръгна. Отказаха да ме пуснат. Слава Богу, всичко приключи успешно. Жива съм, здрава съм. Не е важен толкова пътят, който сме извървяли, защото никога не е лесно да се прави разследване. Важен е крайният резултат и той да е добър.

 

Каква е ролята на ЗДОИ в конкретния казус и по принцип в журналистическата ти работа?


ЗДОИ изключително ми помогна. Подадох само едно заявление, но то беше с куп въпроси, визиращи проверки от различни институции в базата на инвеститора в Горна Оряховица. С документите, които получих, доказах, че години наред на тази площадка е работено незаконно, без тя да е въведена в експлоатация. След множество проверки на Регионалната инспекция по околна среда и водите са установени много нарушения. Нарушения са открити и от инспекцията по труда. Площадката е била проверявана от специална комплексна комисия, назначена от областния управител на Великотърновска област. Отговорите от това заявление бяха ключови, за да подготвя първите части на разследването. ЗДОИ е изключително важен и в помощ на журналистите при разследванията им. Понякога е в основата на разследването, понякога в същността му, понякога с него може да се сложи финалната точка. Зависи какво търсиш. Писала съм много заявления. Благодарна съм на юристите от ПДИ, които ме научиха как се формулират заявленията така, че да получиш отговори. Аз съм използвала, използвам и възнамерявам да използвам ЗДОИ, защото е работещ инструмент. Да, нужно е търпение и време, но накрая каузата си струва. 

 

Тази година ти номинира Националната здравноосигурителна каса, за това, че ти предоставиха информация на диск, който се оказа празен…


Поисках да разбера какви пари се харчат за диагностика и лечение на петте най-разпространени онкологични заболявания в България. Ако дискът съдържаше информацията, за която бях платила, щях да си свърша журналистическата работа. Но той бе празен. Използвам случая да благодаря на НЗОК, че след днешната церемония за Деня на правото да знам получих нов диск, в който се твърди, че се съдържа информацията. Все пак призовавам НЗОК да спре да начислява ДДС върху таксите, които иска да бъдат платени за информацията, която тя предоставя. Оказва се, че моят казус не е единствен. Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването също е получил празен диск от НЗОК. Други неправителствени организации също повдигнаха въпроса за празните дискове, за които са платили. Когато няколко случайности се повторят, практиката ме е научила да се съмнявам, че това е случайност. Моля институциите да не гледат на зявленията по ЗДОИ като на отбиване на номера, а да отговарят в срок и качествено.

 

Като координатор на ПДИ ти си натоварена и с мисията на просветител. Каква помощ търсят от теб гражданите във Велико Търново?


В началото идваха повече хора. Отдавам тенденцията на това, че хората станаха по-знаещи. Преди няколко дни ме потърсиха артистите от музикално-драматичния театър „Константин Кисимов”. Хората от синдикалните структури не знаеха как да поискат дължимата им по колективен трудов договор информация от директора на театъра. Наложи се заедно да работим, за да изградим стратегия как да получат тази информация. За съжаление тези хора са в стачна готовност. Отказват да играят представления. Надявам се с моя помощ, с техните усърдни действия и с благоразумието на директора на театъра да не се посрами тази институция, носеща името на великия български актьор Константин Кисимов.

 

© 2015 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.