Тече ли срок за обжалване при получаване на имейл по ЗДОИ – разяснява в съдебната зала адвокат Александър Кашъмов
Върти ли номера с делата си и със съдебните дела (по които е страна) Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН)? И ако да, кой има полза от протакане по дела, които са предрешени като загубени за дирекцията? Започва ли да тече срокът за обжалване на отговор по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) с получаването на имейл от задължен субект по Закона? Тези въпроси изникнаха покрай новообразувано дело в Административен съд -Пазарджик по жалба на сдружение „Синдикат на служителите на затворите в България“ (ССЗБ) срещу главния директор на ГДИН, водено със съдействието на Програма достъп до информация. Самата жалба е срещу отказа на ответника след произнасяне на влязло в сила съдебно решение на Административен съд - Пазарджик да посочи номерата на съдебните дела, по които са потвърдени наказателни постановления на директора и на служители на дирекцията по Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Припомняме,
че с две заявления от края на месец септември 2023 г. ССЗБ поиска от ГДИН детайлизирана в 7 точки информация относно наложените глоби по ЗОП на директора на ГДИН и служители, както и информация за разноските по дела за защита срещу наказателни постановления за налагане на глоби. С решение от 6 октомври 2023 г. директорът на ГДИН отказва предоставяне на достъп с мотиви, че административнонаказателната отговорност е лична. С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалван и с Решение № 383/30.01.2024 г. на съда по а.д. № 1071/2023 г. съдия Мария Колева отменя отказа и връща преписката на директора на ГДИН за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдът не сподели тезата на ответника, че главният директор не е задължено лице да предоставя достъп до поисканата информация, че търсената информация е за длъжност, но зад тази длъжност стои лице, а в самите наказания фигурират и лични данни…
В крайна сметка ГДИН предоставя исканата информация, но почти.
Спестява номерата на делата с потвърдените наказателни постановления
Естествено, номерата на делата съвсем не са държавна тайна и са публична информация, общодостъпна във всеки сайт, на което и да е родно съдилище, без да е нужно потребителят да е страна по някое от тях или пък да се регистрира. Качени са за свободен достъп и в Единния портал за електронно правосъдие. Всяко едно съдилище си има приети вътрешни правила, в които съдебните актове се качват на сайта след заличаване на личните данни на физическите лица, както и всяка информация, с която лицата могат да бъдат идентифицирани пряко и непряко (чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни). Заличаването се прави от автоматизираната деловодна програма, след което дежурен служител ръчно проверява за пропуски, преди актът да бъде качен.
Но без конкретен номер няма как да се стигне до даден конкретен казус. Затова номерата на административните съдебни производства за наказателните постановления са част от искания обем информация от ССЗБ – в точка 2 от заявлението им за достъп до обществена информация. Но за ГДИН явно номерата попадат в сферата „топ секретно“ и в предоставяната информация са спестили посочването на сигнатурите на съдебните решения за наказателните постановления. Основание за ново дело и поредният номер за „тупане на топката“ чрез съдебен процес. Явно са прави пазарджишките надзиратели, които казват, че главният директор е глобяван неведнъж и затова в ГДИН „със зъби и нокти“ се борят срещу заявленията по ЗДОИ.
А данъкоплатецът плаща...
В заседанието по настоящото производство
юрисконсултът на ГДИН настояваше, че жалбата на ССЗБ е недопустима и поиска делото да бъде прекратено, защото не е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С аргумента, че жалбата е просрочена, тъй като съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ – когато заявителят поиска информация и е посочил електронен адрес,
в момента, в който е изпратена информацията на този електронен адрес, започва да тече срокът.
„В случая ние сме представили доказателства, че поисканата информация е била изпратена на 14.02.2024 г. Срокът започва да тече от следващата дата 15.02.2024 г., а жалбата е от 01.03.2024 г., поради което считаме, че тя е просрочена“, заяви процесуалният представител на ГДИН и представи съдебна практика – Решение № 1286/28.02.2023 г. по а.д. № 8291/2022 г. по описа на Административен съд София-град.
Адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ, излезе с контрааргументи. Първо жалбата е изпратена по пощата с обратна разписка. Второ, сочените от ответната страна изменения в ЗДОИ се отнасят до налична система за сигурно електронно връчване, каквато в случая административният орган не е използвал за кореспонденция със заявителя, поради което и не може да се позовава. И трето за „десерт“:
„Да не говорим, че срок от момента на изпращането по нашите процесуални закони не тече“,
каза адвокат Кашъмов. В допълнение към вече изложеното по поставения въпрос за срочността, той изтъкна, че приложимата разпоредба не е, както твърди процесуалният представител на ответника, чл. 35, а е чл. 39 от ЗДОИ (който се отнася до случаите на откази). „Неговото систематично място е след чл. 38, който регламентира отказите, и отделно от въпроса за това, че срокът е спазен, тук изискването е,
ако е по електронен път, това да бъде извършено единствено и само чрез система за сигурно електронно връчване,
което е свързано със защита на това основно, гарантирано от Конституцията право“, добави представителят на ССЗБ и поиска възможност да представи на свой ред съдебна практика – и то на ВАС, в писмени бележки.
Съдебният състав с председател Георги Видев отказа да уважи искането на ответника за прекратяване на делото и обяви, че относно допустимостта и конкретно за срочността на жалбата ще се произнесе в крайния си акт в законоустановения 30-дневен срок, още повече „съдът, като е насрочил делото, е приел жалбата за редовна и допустима“.
Според юрисконсулта на ГДИН жалбата е неоснователна и необоснована и в останалата й част, „тъй като директорът изчерпателно е предоставил исканата информация от точка 1 до точка 7“.
Според адвокат Кашъмов, макар да е предоставена информация по т. 1 до т. 7, без тази информация, която всъщност е отказана, достъпът е частичен и е в разрез с принципа по чл. 6 от Закона, свързан с чл. 2, ал. 1, за възможността гражданите да си съставят мнение за дейността на задължените субекти и органите на власт. И той обясни защо това е така:
„Защото в правовата държава имат значение не просто всякакви факти и обстоятелства, предположения и субективни мнения и преценки, но най-вече онези факти и обстоятелства, които са установени от съда с влязъл в сила акт. И всички обстоятелства, при които са наложени санкциите за неспазване на законодателството по ЗОП
всъщност остават абсолютно неясни без възможността да се открият влезлите в сила съдебни решения в наличния публичен регистър.
Вие, административните съдилища, имате най-публичната база данни, най-публичният регистър в цялата съдебна власт. Това е по волята на законодателя и е свързано с естеството на функционирането на съдилищата. При всички положения актовете на всички съдилища са публични, заедно с мотивите, с които са установени съответните факти и обстоятелства. Предоставената информация е непълна без тези съдебни решения. Те дават на пръв поглед малка информация като фактически обем, но всъщност съдържателна – това е изключително голяма информация, защото тя единствено би дала възможност за това сдружението да си състави цялостно мнение по поставените въпроси и така да бъде реализирано в цялост правото им да достъп на информация, съгласно чл. 41 от Конституцията.“
Съдът даде възможност и на двете страни да представят писмени защити по делото. Те вече са в очакване на решението.
ССЗБ бе създаден в Пазарджик на 7 април 2009 г., а при учредяването на Националния синдикат двама от 14-те надзиратели бяха избрани за председател и зам.-председател – Илия Божилов и Тодор Денев.