Насърчаването на инвестициите е държавна политика, логично е да има по-голяма прозрачност на подкрепяните инвестиционни проекти, убедена е Люба Батембергска от гражданска инициатива „Да спасим Карадере“ – носител на „Златен ключ“ за НПО, най-активно използвала ЗДОИ

Ден на правото да знам 2015
Люба Батембергска с наградата

От кога съществува „Да спасим Кара дере“? Кое е първото ви общо действие? Колко души участват в инициативата?


„Да спасим Карадере“ e фейсбук група, която се организира преди няколко години покрай опита на „Дарматекс България“ ЕООД за застрояване в района на Бяла. Активизирахме се през март 2014, когато правителството „Орешарски“ даде статут на приоритетен инвестиционен проект Клас А на предложението на офшорната компания „Мадара Юръп“ АД за застрояване на Карадере с луксозен комплекс от затворен тип с два хотела и прилежаща инфраструктура. В момента групата е от около 5000  човека.

 

Съществува и по-оперативна група, в нея активните хора сме 15-ина човека. В нея има и експерти-еколози от зелените организации, които помагат при нужда. Не се афишираме, само популяризираме каузата.

 

Имате ли юрист?


Да. Благодарни сме на помощта на Александър Кашъмов. Адвокат Дарина Палова също ни помогна миналата година по дело за достъп до  обществена информация срещу Министерство на земеделието и храните.  

 

Каква е тактиката ви за търсене на информация/прилагане на ЗДОИ?

 

Когато започнахме да се занимаваме активно със спиране на строежите около Карадере, се оказа, че повечето необходими документи за строеж са налични. Когато се разровихме в законите и процедурите, се оказа, че част от документите не отговарят на изискванията на съответните закони. И ако в случая с ромите в Гърмен и документите за техните жилища институциите веднага видяха, че има проблем с тях, в нашия случай не беше така. Наложи се да съберем доказателства дали всичко е законосъобразно или не. ЗДОИ ни бе много полезен, защото позволява да се получат документите, съхранявани от институциите.

 

Колко заявления по ЗДОИ сте подали и от кои институции търсите най-често информация?

 

Най-често сме искали информация от РИОСВ – Бургас и винаги са ни я предоставяли. Кара дере попада под защитата на седем закона. Съответно ние сме искали информация от всяка институция, включително, за да преценим дали някога във времето едни решения и документи, които сега са налични, са били законосъобразни. Търсили сме информация, за да знаем кои са защитените видове в Кара дере. По тази причина поискахме от Министерството на околната среда и водите проучването на защитените видове, което са възложили на експерти от Българска академия на науките. Поискахме информация от Министерство на земеделието и храните, защото земите в района са земеделски и в горски фонд, има и направени заменки. Министерството отказа информация. Имаме документация от Дирекцията за национален строителен контрол, която е много важна, с част от нея например РИОСВ - Бургас не разполага.

 

На церемонията споменахте, че имало случаи, при които вие сте предоставяли информация на институциите.

 

Има дупка в комуникацията, което е проблем на самите служители в администрацията. В Агенцията по кадастър например, нямат актуална информация за предназначението на земите. Това е пример, когато една администрация има нужда от информация, а я няма. Предоставяли сме информация и на Прокуратурата, и на РИОСВ-Бургас.  

 

Какви добри практики и какви проблеми сте срещали в процеса на търсене на информация от държавните институции?


Най-хубавото е, че имахме много срещи с експерти. Като цяло почти всички бяха добронамерени. В началото често чувахме: „Много искаме да успеете, защото вече ни е писнало. Но нямате шансове.“

 

Ето пресен пример пак с Карадере. Точно преди година инвеститорът „Макси 1“ АД получи зелена светлина за изграждане на т.нар. къмпинг, който включва и спа център, луксозни бунгала със спални на две и три нива. Първоначалното решение на РИОСВ беше, че инвестиционното предложение няма нужда от оценка за въздействие върху околната среда. Вдигна се голям шум. Министерство на околната среда и водите (МОСВ) се дистанцира от решението. То беше отменено. След това МОСВ направи вътрешна проверка в РИОСВ-Бургас как решението е било взето и откриха нарушения. Началници в РИОСВ бяха укрили информация от своите служители. Проектът е бил връщан три пъти за съгласуване до две други институции – Басейнова дирекция – Варна и Регионалната здравна инспекция. Логичен е въпросът дали това е случайно. Какво прави администрацията, за да предпази своите служители от външен натиск. Държавните служители би следвало да се чувстват защитени. МОСВ не сезира прокуратурата по този случай и аз не знам да е сезирана по друг повод, за да разследва случаите на натиск върху държавни служители.  

 

Кой е на-значимият случай, по който сте работили досега?


За всяка кауза е важен крайният резултат. Аз се надявам, че Кара дере ще бъде спасено сравнително скоро. Дано да не стане както с Иракли, чийто казус вече 10 години не е решен. Повечето пъти, когато сме искали информация, тя е била предоставяна. Изключения са Министерство на земеделието и Министерство на икономиката. Министерство на икономиката скри инвестиционния проект на Мадара Юръп АД. Проектът бе много важен, защото имаше вече един опит на инвеститора с този проект да  получи статут на приоритетен инвеститор Клас А. Министерството беше отказало, защото самият проект нарушава изискванията на Закона за насърчаване на инвестициите. Ние поискахме  новото инвестиционно предложение, за да видим дали нарушенията са коригирани. Отказаха ни достъп. Насърчаването на инвестициите е публична държавна политика, логично е да има по-голяма прозрачност на подкрепяните от държавата инвестиционни проекти.

 

Как популяризирате получената информация?


Имаме интернет страница - karadere.info. Имаме и фейсбук група – да спасим КАРА ДЕРЕ, където публикуваме цялата информация. Това, което получаваме по ЗДОИ, използваме различно. Даваме го на екологични организации, на държавни институции, използваме го при сигнали и за доказателствата в съдебните дела.

 

Сътрудничите ли си с други неправителствени организации, свързани с опазване на българското Черноморие?


Работим с „Да запазим Корал“, „Да спасим Иракли“ и с коалицията „Да остане природата“. Заедно внесохме предложения за промяна на законите, свързани с Черноморието, внесохме ги в парламента, събрахме подкрепа. 

 

Какво бихте посъветвали гражданите, търсещи информация?


Изключително лесно е да се ползва ЗДОИ. В сайта на ПДИ има типова бланка. Хубаво е заявлението да се персонализира. Много са полезни текстовете в края на закона, обясняващи коя информация е обществена и какво е надделяващ обществен интерес. Ако се посочи кога има надделяващ интерес, може да спести един отказ, така заявлението става по-убедително.

 

Какво според вас трябва да се промени в ЗДОИ?


Най-сериозният препъникамък са случаите, когато информацията засяга търговската тайна, интересите на  третото лице и т.нар. служебна тайна. Служебната информация включва позиции на много институции. Например, когато се прави една оценка за ОВОС се съгласува с още няколко институции. Може да се прецени тази информация да се спести.

 

Разговора води

Ралица Кацарска, ПДИ

© 2015 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.