 адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ |
През юли се навършиха 23 години от обнародването на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) – на 7 юли 2000 г. В продължение на почти четвърт век граждани, журналисти, фирми и неправителствени организации търсят информация, за да упражнят свои права или да осъществят граждански контрол върху институциите. Основен резултат от това е както натиск за прозрачност и отчетност на управлението, така и подобрена среда за участие на обществеността в процеса на вземане на решения и за защита на основните права. В последното десетилетие между 8 500 и 14 000 заявители годишно упражняват правото си на достъп до информация, според годишните доклади за състоянието на администрацията. Усилията на тази група, в която има и разследващи журналисти, и анализатори, и правозащитници, и активни граждани, допринасят за подобряването на отчетността и почтеността на управлението, както и за окуражаването на останалите членове на обществото да упражняват и търсят защита на правата си.
През годините ЗДОИ бе развит и усъвършенстван. През 2002 г. бяха въведени термините „класифицирана информация“ и „лични данни“ в уредбата относно ограниченията, покрай новоприетите Закон за защита на класифицираната информация и Закон за защита на личните данни. През 2008 г., след замразяването от Европейската комисия на еврофондове за стотици милиони евро, народни представители внесоха предложения за промени, които да увеличат прозрачността и отчетността на институциите при разходването на средства. В съответствие с международните стандарти беше въведен критерият за „надделяващ обществен интерес“ при прилагане на ограниченията, стеснен обхватът на търговската тайна, създадено бе задължение за активно публикуване на информация в интернет и др. Година по-рано, през 2007, бе приета четвъртата глава на ЗДОИ, отнасяща се до повторното използване на информация от обществения сектор в съответствие с европейската Директива 2003/98/ЕО,[1] която с годините бе усъвършенствана и прерасна в действаща Директива за отворените данни[2].
През 2015 г. бе съществено разширен обхватът на информация и документи, подлежащи на задължително публикуване в интернет, създаден бе порталът „Отворени данни“ и платформата за подаване на електронни заявления, въведена бе забраната да се изисква електронен подпис на електронните заявления.
Положителните промени в ЗДОИ, които улесниха търсенето на информация и подобриха прозрачността на администрацията, бяха неизменно приемани след широко и задълбочено обсъждане.
Не липсваха и други законодателни инициативи – необмислени и прибързани. През 2007 г., покрай въвеждането на текстовете относно повторното използване на информация от обществения сектор, група депутати се опитаха да въведат изискване за „законен интерес“ спрямо заявителите, в нарушение на международните стандарти. С дейна кампания, водена от ПДИ и подкрепена от редица неправителствени организации и общественици, този опит бе париран. През 2020 г., в навечерието на пандемията, група народни представители се опитаха да изменят ЗДОИ чрез промяна в преходните и заключителни разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове. Идеята изглежда бе да се развържат ръцете на институциите да си определят самостоятелно цени на разходите за достъп до информация, вместо Министерството на финансите да ги унифицира, както е било винаги от 2000 г. насам. След публична критика и кампания проектът бе изоставен.
В рамките на необходимите промени, насочени към въвеждане на Директивата за отворени данни в българското законодателство, и преди второ четене в парламента, на 14 юни 2023 г., девет народни представители внесоха предложения за изменение и допълнение на ЗДОИ. Това стана без обществено обсъждане и оценка на въздействието и без анализ за съответствие с Конституцията и международните стандарти.
Предложенията въвеждаха:
- Предложение заявителите да посочват изрично своя единен граждански номер (EГН) в заявленията по ЗДОИ;
- Изискването за преценка на "правен интерес" чрез установяване на факта на "членство в местната общност" на заявителя;
- Изключване на първичните счетоводни документи от обхвата на понятието „обществена информация".
ПДИ публикува критично становище по отношение на промените, което бе подкрепено от близо 200 неправителствени организации, сред които Асоциация на европейските журналисти - България, Съюза на издателите, Български хелзински комитет, Институт за пазарна икономика, Прозрачност без граници, Антикорупционен фонд, Съюза на съдиите, Български институт за правни инициативи, Български център за нестопанско право, БОЕЦ и много други. Критиките бяха отразени и от авторитетната международна организация „Репортери без граници“, която разпространи публична позиция. Негативна позиция спрямо промените в ЗДОИ изрази и министърът на правосъдието и съпредседател на Съвета за върховенство на правото, чийто член е и ПДИ.
В рамките на отзвука от кампанията, ПДИ бе поканена и взе активно участие в заседанието на определената от парламентарната комисия работна група на 20 юли 2023 г., както и в обсъжданията в комисията на 28 юни и 25 юли 2023 г.
На 25 юли 2023 г. водещата Парламентарна комисия за пряко участие и на гражданите и взаимодействието с гражданското общество отхвърли проблематичните предложения на няколко народни представители от ГЕРБ за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесени преди второ четене.
Въпреки водещата роля на ПДИ в този дебат, положителният резултат едва ли щеше да бъде постигнат без активното партньорство на множество неправителствени организации, журналисти и медии, ползващи ЗДОИ, както и експерти и политически представители.
Изоставянето на проблематичните предложения е от съществено значение за запазването на правото на гражданите на достъп до информация като гаранция за прозрачността на управлението и за свободния дебат като основа на демократичното общество. Демократичният живот в България не би бил същият без важния за гражданското общество ЗДОИ, който се доказа като мощно средство за осъществяване на контрол, отчетност, почтеност и справедливост.
[1] Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.
[2] Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор.