ISSN 1313-6496

Законодателство относно достъпа до информация – обзор за 2024 година

адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ

Контекст

 

Националният контекст е неизбежно повлиян от международните събития. Войната в Украйна, която се води в близост до България, изборите за президент на САЩ през 2024 г., острият дебат в Европейския съюз между позицията на скептицизъм и национализъм, от една страна, и на защита на върховенството на правото и основните права, от друга, ширещата се  дезинформация в социалните мрежи, увеличаващата се уязвимост на медиите, особено на местно ниво, са факти и тенденции от съществено значение. Оттук се появиха в последните години и у нас и се засилват политическите атаки срещу защитниците на демокрацията, правата и уязвимите групи, подкопаването на доверието към тяхната експертност и застъпничество, възхвалата на авторитарни и други недемократични режими като тези в Русия и Китай. Патетични речи на радикални лидери, измислени „факти“, фашизоидни или квазидемократични кампании се стремят да заместят ценности, заложени в основата на демокрацията, като правото на достъп до информация, свободата на словото, прозрачността и отчетността на институциите, участието на гражданите и бизнеса в процесите на вземане на решения, справедливия процес от независим и безпристрастен съд.

 

Редовното правителство в периода 2023-2024 г. не успя да довърши планираните реформи с фокус върху съдебната система и борбата с корупцията. Спадна и енергията, с която Министерството на правосъдието през времето на министрите Крум Зарков и Атанас Славов се стремеше да осъществи както съдебната реформа, така и напредък в областта на медийния плурализъм и свободата на словото. С решение от юли 2024 г. Конституционният съд обяви голяма част от промените в Конституцията от декември 2023 г. за противоконституционни, което създаде впечатление за сериозна спирачка на реформата[1].

 

През годината отново нямаше напредък по отношение на въпроса за присъединяването на България към Конвенцията за достъп до официални документи[2]. Нови инициативи за промяна на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) също не бяха предприети, но изпълняващият функцията „главен прокурор“ отправи в края на годината искане за тълкуване на закона от Върховния административен съд (ВАС). След април 2024 г. по време на служебното правителство започна да намалява желанието на управляващите за открит достъп и широко участие на неправителствени организации и заинтересовани групи в изготвянето на проекти за нормативни актове. Продължиха инициативите на партия „Възраждане“ за приемане на Закон за чуждестранните агенти по Кремълски модел. Макар да остават безуспешни за момента, те са обезпокоителни, а в допълнение към тях породи съмнения новата инициатива за приемане на закон за лобизма, характеризиращ се със задължение за регистриране на неправителствените организации, които искат да изразят мнение по публичен въпрос или да проведат среща с длъжностно лице по такъв въпрос. Така се създава впечатлението, че ограниченията на свободата на словото и общественото участие могат да се осъществят под по-благовиден надслов в сравнение с идеята за законодателство за чуждестранните агенти, но със същото или сходно съдържание. Работата по законодателство, целящо възпиране на т.нар. SLAPP дела, се забави през втората половина на годината. Върховният касационен и Върховният административен съд започнаха разглеждане на тълкувателно дело за отговор на въпроса дали юридическите лица могат да претендират неимуществени вреди.

 

Конвенция за достъпа до официални документи

 

През 2024 г. ПДИ публикува актуализиран анализ на съответствието на ЗДОИ с Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи[3]. Анализът е в изпълнение и на поетия от организацията ангажимент във връзка с изпълнението на Четвъртия план за действие по инициативата „Партньорство за открито управление“ (ИПОУ). В него се съпоставят обхватът на задължените субекти, определенията на понятията „официални документи“ и „обществена информация“, обхватът на правото на достъп, ограниченията на достъпа, формите на достъп, рамките на заплащането при получен достъп, процедурата по обжалване, активното публикуване и допълнителните мерки като обучения, обособяване на места за четене на документи, определянето на длъжностни лица по достъпа до информация. При сравнението на съответните разпоредби от ЗДОИ и Конвенцията, отнасящи се до посочените въпроси, бе постигнат извод за налично съответствие на националния закон с международните стандарти, което обуславя лесен процес по присъединяване, стига да е налице политическа воля за това. Мярката за присъединяването към Конвенцията бе отчетена като частично изпълнена в Доклада за самооценка на изпълнението на Четвъртия план за действие на България по инициативата „Партньорство за открито управление“[4]. Отбелязан е „ограничен напредък“. ПДИ, която е партнираща организация по мярката, подготви и публикува анализа на съответствието, но е желателно Администрацията на Министерския съвет да продължи да полага усилия, в допълнение към получената обратна връзка от Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Комисията за защита на личните данни, Държавната комисия за сигурност на информация. В оценката по изпълнението е записано, че “Мярката има частичен ефект от изпълнението си, доколкото има извършен анализ на съответствието на разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация (в това число промените от 2023 г.) и на система от закони, свързани с активната прозрачност, с изискванията и принципите на Конвенция от правителството“[5]. Остава надеждата процесът да напредне в рамките на следващия Пети план за действие по ИПОУ, за който ПДИ е предложила да бъде проведено обсъждане със заинтересованите институции и организации.

 

Европейски съд по правата на човека – практика по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)

 

През 2024 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови решение по делото Босев срещу България[6]. Случаят е от съществено значение и показва системни проблеми на съществуващата среда. Журналистът Росен Босев, който към момента на събитията, отразени в делото, работи в „Капитал“, отразява съдебната система, наред с други важни обществени въпроси, и е известен със своите разследвания. Освен че е публикувал многократно информация за проблеми в съдебната система и почтеността на някои нейни представители, той активно и често ползва Закона за достъп до обществена информация и публичните регистри, за да разкрива и потвърждава информация[7]. През 2013 г. Босев публикува статия в „Капитал“, която разкрива, че новоназначеният по това време за председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев е бил призоваван като свидетел по дело, свързано с „Брендо“. През следващата 2014 г. КФН налага на „Капитал“, главния редактор и собственика му имуществени санкции в размер на общо 160 000 лв., което е безпрецедентно за дейността на комисията, нямаща общо с медиите и техните публикации[8]. Обстоятелството, че при участие в телевизионно предаване Босев свързва Мавродиев с наложените санкции, води до завеждане на наказателно дело за клевета. Съдилищата осъждат Босев на две инстанции, като председателят на състава и докладчик по делото във втората и последна инстанция съдия Петя Крънчева отхвърля искането на журналиста да си направи отвод, поради това че е била обект на негови критични статии, заявявайки, че не ги е чела. Обстоятелството, че при съмнителна безпристрастност на съдията в очите на обществото тя не си е направила отвод и същевременно е потвърдила санкция за журналиста, автор на критични статии за нея, е прието от Европейския съд за правата на човека за нарушение както на свободата на словото на Босев съгласно чл. 10 от ЕКПЧ, така и на изискването за справедлив процес съгласно чл. 6, §1 от ЕКПЧ[9].

 

В първите месеци на 2025 г. ЕСПЧ постанови решение и по делото Гиргинова срещу България, в което отново установи нарушение на правото по чл. 10 от ЕКПЧ[10]. Галина Гиргинова е журналист от сайта „Съдебни репортажи“ и е поискала през 2015 г. по реда на ЗДОИ достъп до мотивите към оправдателната присъда на състав на Софийския градски съд (СГС) по отношение на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и други служители, обвинени за неупражнен контрол при прилагането на специални разузнавателни средства. СГС отказва да предостави копие от мотивите или част от тях с мотива, че същите съдържат класифицирана информация. Гиргинова обжалва с помощта на ПДИ отказа пред Административен съд София-град (АССГ), който отхвърля жалбата. Тя обжалва решението на АССГ пред Върховния административен съд, който през 2017 г. окончателно приема, че достъп до мотивите не се дължи, тъй редът по ЗДОИ е неприложим, а узнаването на съдържащата се в тях класифицирана информация би дала възможност жалбоподателката да узнае как функционира системата за тайно следене.

 

С решение от март 2025 г. ЕСПЧ приема, че е нарушен чл. 10 от ЕКПЧ. Съдът препотвърждава практиката си, че достъпът до информация, която е от значение за обществения дебат, попада в обхвата на свободата на изразяване. В решението се подчертава общата значимост на публичността на съдебните решения за демократичното общество. ЕСПЧ допълва, че дори да е легитимно ограничението на правото на информация, свързано с националната сигурност и класифицираната информация, то скриване на цялото съдържание от обществото не е оправдано. В решението се дават примери за възможно частично ограничаване на достъпа до защитената информация и предоставянето на останалата чрез използването на различни техники[11]. В заключение, ЕСПЧ приема, че не е спазено изискването за „необходимост в демократичното общество“[12], а същевременно жалбоподателката не е имала и ефективна защита на правото си[13], тъй като съдилищата са отказали да гледат делото по същество. Поради това са нарушени както чл. 10, така и чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека.

 

Двете решения на ЕСПЧ по делата Босев и Гиргинова са от съществено значение за развитието на нормативната уредба и прилагането й в областта на правото на достъп до информация, свободата на изразяване и съдийската независимост. Държавата получи конкретни указания от ЕСПЧ да предприеме мерки за решаване на установените системни проблеми в тези области, които предстои да планира и изпълни.

 

Законът за достъп до обществена информация

 

Положителен момент спрямо предходната година е, че Законът за достъп до обществена информация не бе променен, нито са регистрирани такива инициативи. Изглежда мощният отпор на около 200 български и международни организации през 2023 г. в рамките на организираната от ПДИ кампания срещу внесените негативни предложения за промени в ЗДОИ, заедно с позициите на министъра на правосъдието и председателя на Върховния административен съд, охладиха ентусиазма в някои политически среди да се подкопаят прозрачността на управлението и правото на достъп до информация[14]. В това отношение следва да се отбележи, че активната позиция на гражданското общество, медиите и засегнатите от промените институции се оказаха ефективно средство за реализиране на отговорност на парламента пред избирателите и спиране на опасни за демокрацията инициативи. Същевременно опитът тези промени да бъдат внесени между първо и второ четене през 2023 г., без стриктно спазване на парламентарните процедури, изискването за прозрачност и осигурено обществено обсъждане, бе поредната диагноза за продължаващ проблем във функционирането на парламентарната демокрация у нас.

 

Същевременно изразените в дебатите през 2023 г. опасения от това, че с по-лесните за подаване електронни заявления по ЗДОИ малките общини могат да бъдат затруднени в дейността си по изпълнението на закона, показват нужда не от законодателни промени, а от усилване и подобряване на капацитета на администрацията. Необходими са обучения, подходящи и работещи вътрешни правила, гъвкави вътрешноинституционални връзки, увеличено публикуване на информация и документи, мерки за качествено управление на информацията, съхранение на документите и запазване на институционалната памет за бързо и ефективно изпълнение на задълженията по ЗДОИ.

 

Опит да се ограничи обхватът на ЗДОИ по пътя на тълкуването

 

Запазването на качеството на ЗДОИ чрез възпиране на негативната законодателна инициатива през 2023 г. не попречи да се търсят други правни средства за подкопаването на ефективността на закона. През декември 2024 г. изпълняващият функцията „главен прокурор“ Борислав Сарафов внесе искане за тълкуване на разпоредбите на ЗДОИ с твърдението, че е налице противоречива съдебна практика. Зад текста на искането прозира желанието на ръководството на прокуратурата съществени сегменти от работата й да бъдат извадени чрез тълкувателно решение на съда извън приложното поле на Закона за достъп до обществена информация.  По искането, обособено в общо 5 точки, бе образувано тълкувателно дело във Върховния административен съд още през последните дни на 2024 г[15].

 

Искането на прокуратурата за тълкуване се явява продължение на борбата през 2023 г. тя да не бъде задължавана да предоставя достъп до документи от досъдебни производства по силата на тогава предложената специална разпоредба от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), препращаща към ЗДОИ[16]. В началото на мандата на правителството „Денков“ в Народното събрание бяха внесени няколко проекта за изменение и допълнение на НПК, чрез които да бъде реализирана съдебната реформа. Предложението за изрична разпоредба в НПК, която да урежда задължението за прокуратурата да предоставя достъп до информацията, свързана с досъдебните производства, с препращане към ЗДОИ, бе част от пакета на реформите. То обаче бе от малкото, които мнозинството в Народното събрание отхвърли. Неговата цел бе да се въведе единен и обективен подход при предоставянето на достъп до обществена информация, свързана с дейността на прокуратурата по наказателни разследвания. Това е така, тъй като през последното десетилетие придобиха известност случаи, в които прокуратурата по свое усмотрение активно разкриваше документи от досъдебни производства, включително такива, съдържащи лични данни или друга чувствителна информация. Същевременно при други производства, информация за които журналисти и граждани искаха чрез подадени писмени заявления, достъп бе изцяло отказван. Това бяха случаите с производствата по „Осемте джуджета“, „Барселона гейт“, „Истанбул гейт“ и др. Изглежда опасността да бъде въведен стандартизиран през законовите процедури и изисквания достъп до тези документи създаде притеснения в средите на прокуратурата. Те вероятно нараснаха, когато в края на лятото и началото на есента на 2024 г. журналисти поискаха достъп до констатациите на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, г-жа Талева във връзка със сигнали, отнасящи се до г-н Сарафов.

 

Допълнителен ефект от образуваното в края на 2024 г. тълкувателно дело пред ВАС беше поредицата от спирания в началото на 2025 г. на вече образувани дела в Административен съд – София град по жалби срещу откази на прокуратурата да предостави информация по реда на ЗДОИ. По въпроса дали действително следва или не да бъдат спирани производствата по делата заради образуваното тълкувателно дело, състави на ВАС произнесоха противоречащи си определения. 

Очаква се развитие през 2025 г. по тълкувателното дело, като след покана на председателя на ВАС за формулиране на проблеми в прилагането на ЗДОИ Програма достъп до информация отправи искане да бъде конституирана за представяне на становище по делото.

 

Прозрачност на нормотворческия процес

 

Проблемите с навременния и пълен достъп до информация и документи, свързани с текущи законодателни инициативи, бяха снети и в безпрецедентен отказ на Министерството на правосъдието да предостави такива материали на Съюза на съдиите в България (ССБ) през есента на 2024 г. Искането на ССБ бе свързано с проекта за изменения и допълнения на Закона за съдебната власт, становищатата на членовете на работната група и информация относно обсъжданията в нея. Министерството отказа информацията при положение че ССБ е най-голямата неправителствена организация на магистрати в страната, но не бе включена в тази работна група[17]. Това бе в противоположност както на изискванията за отвореност на управлението, така и на политиката на предходното ръководство на Министерството на правосъдието, когато широк кръг неправителствени организации бяха включени в дейността на работната група по изготвяне на нов Закон за съдебната власт, както и в други работни групи по механизма за върховенство на правото.

 

През годината постепенно бе ограничено участието на неправителствени организации и в други работни групи в Министерството на правосъдието по проекти за нормативни актове, като например закона за лобизма. В работната група, формирана през есента на 2024 г. по този въпрос, не бяха включени всички неправителствени организации, участвали в работната група по концепцията относно законодателство за лобизма и изразили публично становище по темата.

По подобен начин затихна активността на работата на Съвета за върховенство на правото, чийто секретариат е в Министерството на правосъдието и работните групи към него.  Тя беше висока в периода преди служебното правителство, след което рязко спадна във времето до края на годината.

 

Управление на слънчева светлина или лобизъм?

 

През 2024 г. продължиха обсъжданията с оглед приемането на евентуален закон за лобизма. В периода на есента на 2023 г. до април 2024 г. се обсъждаше концепция за такова законодателство. По това време Българският институт за правни инициативи, Центърът за изследване на демокрацията и Програма достъп до информация се обединиха около общо становище, че акцентът на регулацията относно прозрачността следва да е върху институциите и контактите на служителите, които са носители на публична власт, а не върху частните лица, бизнеса и гражданските сдружения и фондации[18]. Според общото становище отделни разпоредби относно лобизма следва да се приемат в различните отраслови закони, а не да се приема един общ закон. В периода от есента до края на 2024 г. в новосъздадена работна група в Министерството на правосъдието работата се фокусира върху приемането на един закон за лобизма.

 

Поначало в опита на ПДИ се е очертала необходимост от осветляване на срещите на длъжностни с частни лица. Въпросите за срещите между народни представители и министри, събирания на прокуратурата, членския състав на работни групи и комисии се е поставял в продължение на повече от десетилетие. Такава информация редовно се отказва по реда на ЗДОИ с мотив, че не е със самостоятелно значение и попада в обхвата на ограничението по чл. 13, ал. 2, т.1 от ЗДОИ. Поради това удачното решение на въпроса с „лобизма“ е чрез стесняването на приложното поле на това ограничение, а не чрез въвеждане на поредна регистрация на неправителствените организации, които изразяват публични позиции.

 

Баланс между правото на достъп до информация и защитата на класифицираната информация

 

Преди няколко години (2019 г.) бе направен опит за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Целта на промените беше да се създаде възможност за допълнително удължаване на срока за защита на класифицираната информация, който в сегашната редакция на закона може най-много да бъде удвояван. Други предложения тогава бяха за увеличаване на срока на защитата на информацията, класифицирана като служебна тайна, и предоставяне на възможност ръководителите на служби за сигурност и обществен ред да приемат правила за съхраняване и унищожаване на информация, свързана с оперативната и оперативно-издирвателната им дейност по свое усмотрение. След критичното становище на ПДИ[19], че тези предложения са в разрез с гаранциите, които Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека предоставят на правото на всеки да търси, получава и разпространява информация, те бяха тихомълком оттеглени.

 

В становището от 2019 г. ПДИ предложи в съответствие с международните стандарти и добрите законодателни примери в демократични държави да бъде въведена разпоредба, „забраняваща класифицирането като държавна или служебна тайна на информация, съдържаща данни за престъпления, злоупотреби, корупция и нарушаване на основни човешки права“.[20]

 

През следващите години нито Министерският съвет, нито народни представители припознаха и внесоха това предложение. Вместо това обаче в първите дни от 2025 г. министър-председателят обяви на портала за обществени консултации много сходен с посочения проект за изменение и допълнение на ЗЗКИ. След незабавни критични коментари от ПДИ и медиите[21] проектът бе оттеглен изключително бързо, като остана впечатлението, че премиерът е бил подведен[22].

 

Необходимостта от подобряване на баланса между достъпа до обществена информация и защитата на класифицираната информация се идентифицира и в решението по делото Гиргинова срещу България[23]. В решението е подчертан стандартът на Европейската конвенция за правата на човека, според който дори да е налице информация, отнасяща се до националната сигурност, не е оправдано тя да бъде изцяло отказвана на гражданите[24]. В това отношение е припомнено тълкувателното решение на Общото събрание на Наказателната колегия при Върховния касационен съд от 2014 г.[25]

 

Баланс между правото на информация и свободата на словото и защитата на личните данни

 

През годините след влизането на действие на Общия регламент за защита на данните (GDPR), практиката на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) се разви в посока на по-прецизен баланс между правото на информация и свободата на словото, от една страна, и защитата на личните данни, от друга. Бе изоставена старата практика да се налагат имуществени санкции на медии от порядъка на 10 - 11 000 лв. за изнасяне на лични данни на конкретна личност, например имената и единен граждански номер (ЕГН) на приобретател на недвижим имот, отразени в копие от нотариален акт. В подобни случаи КЗЛД започна да налага или чувствително по-малки санкции, например в размер на 500 лв., или да издава предписание за по-добра организация на дейността по обработването и защитата на личните данни. Причина за тази положителна промяна бе както активната кампания на ПДИ по време на измененията и допълненията на Закона за защита на личните данни след влизането в сила на GDPR, така и Решение № 8 от 15 ноември 2019 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 4/2019 г. Конституционното дело бе образувано по искане на група народни представители за обявяване на противоконституционност на разпоредба от ЗЗЛД, с която бяха въведени 10 критерия, въз основа на които да се преценява дали е налице журналистическо изразяване в дадени публикации. Искането бе отправено вследствие на критиките, отправени от ПДИ още в хода на изменението и допълнението на ЗЗЛД, а ПДИ представи по конституционното дело и становище[26]. След като Конституционният съд обяви разпоредбата на атакувания чл. 26з, ал.1 за противоконституционна, в практиката на КЗЛД се установи балансиран и последователен подход.

 

През 2024 г. тази посока на тълкуване и прилагане на баланса бе променена, като в решение по жалба на адвокат срещу публикация на подадено от нея становище на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет, КЗЛД наложи санкция в размер на 5 000 лв. Санкцията е висока и несъответна на посочената по-горе практика, при положение че адвокатът сама е вписала своето ЕГН на представено от нея до Висшия адвокатски съвет искане да бъде сезиран Върховният касационен съд за тълкувателно дело и е заличено веднага след нейната бърза реакция. През 2025 г. пък на гражданско сдружение БОЕЦ бе наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за публикуване на линкове към документи в интернет страницата на Народното събрание.

 

Защита срещу радикалните атаки срещу личните данни

 

През 2024 г. ПДИ продължи да води делото срещу политическа партия „Възраждане“ за публикувани от нея над 800 ЕГН-та на членове на органите на фирми, фондации и сдружения, определени от самата партия като „чуждестранни агенти“. Жалбата бе подадена в началото на 2023 г. до Комисията за защита на личните данни, след като в публична церемония, организирана от ПДИ и „Интернет общество - България“ антинаградата „Големия брат“ бе връчена на партията за това действие[27]. В производството пред КЗЛД се доказа, че масираното оповестяване на ЕГН-та е извършено, въпреки че защитата на партията в началото отричаше. В решение от декември 2024 г. обаче Комисията за защита на личните данни установи нарушението, без да наложи каквато и да било санкция на „Възраждане“. Случаят бе отнесен по жалба на засегнатите пред Административен съд  София-град, който се солидаризира с КЗЛД, без да отчете масираното изнасяне на лични данни с единствената цел хората да бъдат стигматизирани, подложени на омраза и реч на омразата и на евентуални репресии в духа на тоталитарните и авторитарните режими. Делото е висящо по касационна жалба пред Върховния административен съд.

 

Произнасянето на ВАС по случая ще е особено важно, тъй като потенциалът на институциите и особено съдебната власт в демократичното общество да запази самата му същност и основните му ценности е показателна за съпротивителните сили срещу опитите да бъдат подкопавани устоите му и да се сее омраза и насилие.

 

Опасност за свободата на словото при постановяване на тълкувателно решение относно претендиране на неимуществени вреди

 

Върховният касационен съд и Върховният административен съд разгледаха през 2024 г. въпроса, дали юридическите лица са легитимирани да претендират т.нар. „неимуществени вреди“[28]. Искането за тълкуване бе направено поради създадена противоречива практика. Тя се получи след няколко решения на ВКС, в които господствалото в продължение на десетилетия виждане, че юридическите лица не могат да претендират морални вреди, бе променено в противоположното разбиране. В тези по-нови решения се приема, че религиозни организации имат право да търсят морални вреди от агресивни недемократични атаки спрямо тях.

 

По делото ВКС и ВАС допуснаха ПДИ да представи становище[29], което бе представено и в откритото съдебно заседание на 10 юли 2024 г. пред близо 200 съдии от двата върховни съда. Към становището се присъедини и Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ), с която в последните години ПДИ е в партньорство по противодействието спрямо т.нар. „дела-шамари“ (SLAPP дела).

 

В становището се предупреждава, че ако ВКС и ВАС приемат, че юридическите лица имат право на такива вреди, то стотици хиляди фирми и държавни институции ще придобият възможност да съдят журналисти и медии за критични публикации. Понастоящем в България функционират близо половин милион юридически лица. ПДИ подчерта, че дори при досегашната практика на съдилищата, която категорично не допускаше юридически лица да съдят за неимуществени вреди, има поредица от заведени подобни сериозни искове срещу медии, журналисти и граждански активисти, в които се правят опити за промяна в тълкуването на съдилищата:

• “Лев инс” срещу “Медияпул” ООД за 1 000 000 лв.; 
•  „АЕЦ Козлодуй" ЕАД срещу Наталия Станчева за 500 000 лв.;
• "Еврохолд" ЕООД срещу "Бивол" ООД за 50 000 лв. като частичен иск от 1 000 000 лв.;
• "Евролаб 2011" ООД срещу Николай Марченко (журналист от "Бивол");
• "Варнфарма М" ООД и "Фармнет" ЕАД, заедно с други двама ищци – Веселин Марешки и Веска Марешка – срещу Валя Ахчиева;
• "Български индустриален инженеринг и мениджмънт" АД и П. Манджуков срещу Мария Черешева за по 25 001 лв. за всеки ищец, и още други.

В становището се поддържа също, че нито нормативните актове, нито практиката на Европейския съд по правата на човека не подкрепя широко разбиране, че всички юридически лица във всички случаи могат да търпят неимуществени вреди. Юридическото лице е правна конструкция, а не жив човек и няма чувства, емоции и психика, докато моралните вреди се отличават тъкмо с това, че са се отразили на психиката, чувствата и емоциите.

 

Изтъква се, че е важно  в момент, в който с приемането на директивата на Европейския съюз срещу SLAPP се създаде задължение държавите-членки да приемат законодателни изменения, да не се стигне до обратен ефект по пътя на тълкуването на закона. За гражданите и обществото като цяло е важно върховните съдии да подходят с внимание и мъдрост към всички аспекти на поставения въпрос.

 

 

 

----------------------------------------------------

 

 

 Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.