Жалба срещу партия „Възраждане“ за нерегламентирано публикуване на лични данни бе подадена през февруари 2023 г. до Комисията за защита на личните данни. Основното искане на засегнатите лица е комисията да санкционира партията и по този начин да възпре подобен вид сериозни нарушения на основното човешко право на личен живот, водещи до стигматизиране на група хора в разрез с международните сгандарти.
История на списъка на Костадинов
Припомняме, че на пресконференция, проведена на 5 август 2022 г., ръководството на партия "Възраждане" оповести списък с неправителствени организации и медии, които обяви за „октоподоподобна структура”, заплашваща националната сигурност. Според Костадин Костадинов тези организации трябвало да се регистрират като агенти на чуждо влияние, а след парламентарните избори „Възраждане” внесе в Народното събрание законопроект за „регистрация на чуждестранните агенти”. Като доказателство за огромното „скрито влияние” партията публикува в сайта си документ с обществено достъпна информация, събрана от Търговския регистър и от сайтовете на въпросните организации.
По-смущаващо обаче е публикуването на трите имена и единен граждански номер на над 800 физически лица, участници в управителни и надзорни органи на съответните НПО-та и медии. Жлбоподателите посочват, че текстът с посоченото съдържание е в обем от 471 страници и е бил публично достъпен на интернет страницата на партия „Възраждане“ от 11 август 2022 до 28 януари 2023 г. От контекста на пресконференцията на партията и документа имплицитно се налага асоциирането на тези хора с думи като агенти, шпиони, корупция, „завладяна държава”, „злокобна фондация”.
Кои организации Възраждане привижда като „вредни“?
В списъка на Костадинов са обобщени над 50 фондации, сдружения, фондове, институти, медии, училища, театри и др. (от 2009 г. насам), които според Възраждане са „субектите, усвояващи средства, отпуснати от „Америка за България“, свързани със сфери на дейност, които пряко или косвено влияят върху процеса на формиране на общественото мнение или имат отношение към управлението на страната.” А основното обвинение срещу „Америка за България” е, че отпуска средства на тези организации.
Сред фондациите и сдруженията, обявени индиректно за вредни, попадат български и международни организации с фокус върху борба с корупцията, прозрачно управление, достъп до информация, свобода на словото и медиите, честни избори , върховенство на закона и съдебна реформа , както и такива, чиято цел е да се подобри образованието, да се повиши осведомеността на учениците , да се преодолеят дискриминационни практики или да се помогне на групи в неравностойно положение.
Сред медиите, заподозрени във влияние, са вестници, телевизии, радиа и интернет сайтове като в. „Капитал“, в. „Дневник“, „ Медиапул“, Gospodari.com, „Дарик радио“ Дарик, БНТ, БТВ, OFFNews.bg. А към проектите, осъществени със „зловредните” средства по мнението на ПП „Възраждане”, попадат например: 8-то издание на Международен театрален фестивал „Варненско лято”; стипендии за ученици от майсторския клас на Райна Кабаиванска – 2011 г. ; средства за българските олимпийски отбори по природни науки към „Съюз на математиците в България и българските олимпийски отбори по природни науки” за 2010 г., средства за Център по природни и обществени науки в СОУ„Неофит Рилски”, гр. Харманли, и др.
Относно правото на защита на личния живот
Правото на защита на личния живот на гражданите, респективно на личните им данни, е гарантирано от редица национални и европейски правни документи:
- Конституцията на Република България (чл.32, ал.2);
- Европейската конвенция за правата на човека ( чл.8);
- Международния пакт за граждански и политически права (чл. 17);
- Конвенция №108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни;
- Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (Общ регламент относно защитата на данните или GDPR).
Основните принципи на защитата на личните данни са свързани с изискването за целесъобразност при всяко обработване на лични данни, т.е. за допустима от закона и предварително определена цел на обработването им. И обратно – основната забрана е за безцелно или незаконосъобразно събиране и публикуване на лични данни. Опасността от обработването на лични данни без предварително определена и законна цел е, че по този начин лесно могат да се профилират, групират и стигматизират хора, което способства за това, да бъдат подведени по общ знаменател и подложени на психически или физически репресии.
Антинаграда „Големия брат”
Заради това съзнателно събиране и публикуване на лични данни, което не съответства на закона, партия „Възраждане“ беше удостоена с антинаградата „Големия брат“ на 28 януари - Европейския ден за защита на личните данни (https://www.bigbrotherawards.bg/). Церемонията, организирана от фондация „Програма достъп до информация” и „Интернет общество – България“, се проведе за осми път в България. Антинаградата „Големия брат” олицетворява държавата от антиутопията на Джордж Оруел „1984”, която под претекст, че уж се грижи за доброто на хората, всъщност отнема свободата им. По тази причина и символът на тези награди в международното пространство е военен ботуш, който мачка човешка глава.
Публикуваните по този начин данни от партия „Възраждане”, риториката им, както и явните им мотиви, по никакъв начин не съвпадат с принципите на демократичното общество, залегнали в множество нормативни документи на Съвета на Европа и на Европейския съюз, както и в Българската Конституция. Те са в разрез и с принципите на цивилизованото общество, в което властва върховенството на закона, а не на посочването с пръст и стигматизацията.