Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Интервю
С носителя на „Златен ключ“ за най-добра журналистическа кампания, свързана с правото на достъп до информация, разговаря Диана Банчева
Ден на правото да знам 2018
г-жа Емилия Димитрова-Данкова

Как се чувствате след церемонията и наградата?

Като един журналист от Севлиево - много развълнувана. При такива номинации – Валя Ахчиева, Йово Николов, Биволъ. Все имена в занаята. Изключително изненадана съм, наистина.

 

Какво е да си журналист в регионална медия?

Да работиш във враждебна среда. Постоянно получавам откази по моите заявления, затова и водя толкова дела. Но не мога да се примиря, че се крие информация, с която гражданите е редно да разполагат. Въпросите, които задават хората, ги задавам аз от тяхно име. Затова казвам, че е трудно – да не получаваш отговорите, които търсиш. Това е сериозен проблем и на гилдията. Колегите рядко проявяват разбиране, рядко получавам подкрепа от някого, дори когато знам, че той разполага с повече информация. Не е нескромно, тъжно е - в Габровска област аз съм единственият журналист, който се занимава с разследвания.

 

Дайте пример за враждебност.

Отказът на информация от институциите е израз на тази враждебност. Без значение дали аргументите и мотивите са основателни. Абсурдно е, че отказите, които получавам, се основават най-вече на защитата на личните данни. Един от най-абсурдните откази, срещу които водихме дело с помощта на ПДИ и спечелихме, бе когато поисках разходите за задгранични командировки на общинските служители и разходите за посрещане на чуждестранни делегации. Защото се оказа, че в Севлиево служителите често пътуват зад граница. Отказаха ми информацията с мотив лични данни, а след това пред съда юристите на общината заявиха, че пътуванията зад граница на служителите са плод на техен личен принос. Ето пример за враждебност – браниш на всяка цена, с всички средства -  дори абсурдни - запазването на информация.

 

Какво Ви мотивира да продължавате, въпреки всичко?

Аз съм журналист. Така разбирам тази професия – да търсиш, да не се примиряваш, да искаш да получиш информация, за да я предоставиш после на хората, без да поставяш оценки. Гражданите са тези, които преценяват.

 

Каква роля играе във всекидневните Ви битки Законът за достъп до обществена информация?

Обичам този закон и го заявявам искрено. Защото дори, когато получавам отказ, аз получавам информация. Най-силните ми текстове са се появявали тогава, когато са ми отказвали информация. Всеки лошо мотивиран отказ, означава че институциите крият нещо. От друга страна ЗДОИ дава на журналиста един вид сигурност. Пример: първото ми съдебно дело получи силна обществена реакция. Беше за информация за заместник кмета на община Севлиево, който работеше на половин работен ден, което бе прецедент за България. Отделно беше на трудов договор за осем часа на ден по проект. От общината отказваха да отговорят колко плащат на този заместник кмет. Съдът ги задължи и ми предоставиха информацията. Тогава усетих силата на ЗДОИ - получаваш отговорите черно на бяло. Това не може да бъде обороено от нито един съд, от нито един служител или управник. Освен това, законът ти дава възможност да поддържаш собствената си информираност на определено равнище. В момента имам няколко отговора по заявления, които изчакват събирането на още информация, за да се превърнат в текстове, а може би и в разследвания. Ето как ми помага законът.

 

Какво бихте искали да се промени в отношенията Ви с местните власти?

Да бъдат по-отворени. За журналистите това е важно - да можеш да вдигнеш телефона, да зададеш въпрос, да получиш отговор – не ми се е случвало от години. Прекрасно би било да изпратиш имейл, а не заявление по ЗДОИ, а просто два въпроса, чиито отговори да бъдат дадени до края на работния ден. Това ми се иска – да реагират своевременно, да са отзивчиви. Прощавайте, размечтах се…

 

 



© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.