Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Дебати
Защо предложените нови правила на ЕС за защита на личните данни застрашават публичния достъп до документи и свободата на словото
Стафан Далльоф*, Копенхаген
Стафан Далльоф
Стафан Далльоф

Личната неприкосновеност е хубаво нещо. Такова е и правото на гражданите да контролират властите. Критиците обаче смятат, че трудният баланс на тези права, както и свободата на словото, могат да бъдат сериозно накърнени от новия режим за защита на данните. Предложената реформа е лансирана от комисаря по правосъдие Вивиан Рединг през януари 2012.[1] Тогава тя беше приета с ентусиазъм от гражданското общество и различни неправителствени организации. Асоциацията „Европейски дигитални права” също приветства предложението. Дори Партията на пиратите, която обикновено е много критична в ЕП спрямо законодателството за данните на ЕС, благослови инициативата в аванс. Но след като съдържанието на важното предложение (91 члена, обяснени на 119 страници) е анализирано, на повърхността излизат

 

конфликти на интереси

 

и те се задълбочават. Оформя се сериозен дебат.

Предложената реформа ще замени сегашната директива  (законодателство на ЕС, формата, на чието прилагане се решава от държавите членки) с регламент, т.е. законодателство на ЕС, което, веднъж прието, е задължително за всички. То цели да се уеднаквят пазарните условия за компаниите и да се постигне еднакво третиране на всички граждани на ЕС. Едни и същи правила ще важат както за италианските и финландските компании, така и за румънските и британските граждани.

Първоначално коментаторите приемат това положително. Но според Питър Хастингс, европейският надзорник за защита на личните данни, държавите членки имат твърде различни закони и практики в тази област. Вярно е, че ЕС има право да хармонизира закони за защита на данните, което е заложено в Лисабонския договор. Но Хастинг твърди, че тази компетенция не се простира върху хармонизирането на националните закони за достъп. И че за всички законодателства в областта на защита на данните може да има

 

две тежки последици

 

  • Може да се окаже, че новите правила ограничават националните закони за достъп на държавите-членки
  • Колкото до правилата за достъп на институциите в ЕС – за чиято промяна се преговаря в момента  – съображения в полза на защитата на данни ще придобият по-голяма тежест от правото на достъп.

Затова Питър Хастингс предлага в регламента за данни да се включи „изрична разпоредба”. Тя трябва да гласи, че лични данни, съхранявани от публични власти, могат да бъдат предоставени, ако е предвидено от други закони и ако е необходимо правото на защита на данни да се съгласува с правото на обществен достъп.

Питър Хастингс е разочарован и от начина, по който Европейската комисия защитава свободата на словото. Това е видно в член 80, отнасящ се до обработването на данни и свободата на словото. В него се казва, че държавите членки трябва да предвидят изключения за журналистическа, художествена или литературна свобода на изразяване. Според Хастингс това не е достатъчно, ето защо той предлага следните промени:  

  • Да отпадне позоваването на журналистически, художествени или литературни цели и да има позоваване просто на свободата на изразяване. Според Хастингс в днешното медийно пространство всеки гражданин може да действа като обществен страж чрез своя блог. 
  • Да е сигурно, че свободата на изразяване и защитата на личните данни са съгласувани, без някоя от тях да бъде накърнена. Това може да се гарантира чрез придържане към формулировката на сегашната директива за данните, където се казва, че е допустима дерогация[2] на правилата, само ако е необходимо за съгласуването на двете права. В предлагания регламент изказът не е толкова категоричен.

Въпреки че не е лесно да се открият критичните бележки на Хастингс относно правилата за достъп и свободата на словото в неговото становище от 85 страници, те са добре приети от някои държави членки. Екипът на Wobbing.eu научи, че датското председателство на ЕС приветства бележките като полезни за продължаващите преговори относно правилата за достъп.

В Швеция Министерството на правосъдието е предупредило шведския парламент за

 

потенциално противопоставяне

 

между предложения регламент за данни и конституцията на Швеция, с нейните исторически гаранции за свободата на пресата и правото на достъп до публични документи. „Ние, разбира се, сме много удовлетворени от неговото становище. Хастингс е почтен човек и показва жив интерес към защитата на откритостта”, казва Дейвид Тьорнберг от конституционния отдел на Министерство на правосъдието. „Това до голяма степен съвпада с нашите мотиви”, уточнява Елизабет Валин, правен експерт в Шведския съвет за контрол на личните данни.

Наскоро Конституционната комисия на Парламента в Швеция обърна специално внимание на тези твърдения в свое становище.

Според нея идеята за регламент (еднакво за всички законодателства) нарушава принципа за субсидиарност[3] (ЕС не трябва да приема правила на по-високо ниво отколкото е необходимо) и препоръчва Парламентът да изпрати обосновано становище до институциите на ЕС.

Дори Швеция и в по-малка степен Дания да са смятани от някои държави членки за фундаменталисти на прозрачността, подобна критика на предложения регламент за данните се изказва и другаде в Европейския съюз.

На 4 март френският парламент в аргументирано становище заяви, че предложението дава твърде много власт на ЕК. Твърди се, че и Бундестагът в Германия подготвя подобно изявление. 

Когато на 8 март държавни служители от държавите членки се срещнаха в Брюксел за първия кръг преговори, критиците на избраната законодателна форма бяха мнозинство. Според официалното обобщение „значителен брой” делегати са заявили, че предпочитат директива и само „няколко” делегации са подкрепили ЕК в избора на регламент.

Дискусията по съдържанието е спряла малко след чл. 4, оставяйки други 81 члена без коментар до момента. 

„Това са сложни въпроси, които оказват влияние върху почти цялото общество. Ние сме едва в началото на дълга и напрегната битка”, коментира един от делегатите.

 

Преведе: Ралица Кацарска

 

Текстът е публикуван в Woobbing.eu: http://www.wobbing.eu/news/eu-supervisor-alarmed-threats-access-rights

 

Стафан Далльов e журналист на свободна практика в Копенхаген. Публикува статии в европейски, датски и шведски медии. Познава законите за свобода на информацията на Швеция и Дания, както и правилата за достъп до информация в ЕС. Лектор е в курсове за репортажи на европейска тематика в Холандия, Франция, Белгия, Словения, Латвия, Естония и Турция. Съавтор и съиздател на шведския наръчник JournalisternasEG-handbok (1993) как се правят репортажи за ЕС.



[1] http://ec.europa.eu/avservices/video/player.cfm?ref=82655&sitelang=en – пресконференция на комисар Вивиан Рединг във връзка с реформата на правилата за защита на личните данни

[2] Дерогация (derogation) – отказ/освобождаване от спазване

[3] Принципът на субсидиарност е въведен с Договора от Маастрихт (Договор за ЕС, подписан през декември 1991). Целта на субсидиарността е решенията в съюза да се взмита възможно най-близо до неговите граждани.



© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.