Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Позиции
Недопустимо е законодателен орган да заседава тайно, коментира Тони Бъниън недостатъчната публичност на законодателните процеси в Европейския парламент и Съвета
Диана Банчева, ПДИ
Тони Бъниън
Тони Бъниън

Тони Бъниън е директор на Statewatch, нестопанска, доброволческа организация, основана през 1991. В нея членуват адвокати, учени, журналисти, изследователи и общественици. Европейската мрежа от сътрудници се състои от представители на 18 държави. Усилията на Statewatch са насочени към насърчаване на разследващата журналистика и критични европейски разследвания в областта на административните, правосъдните и вътрешните системи в държавите, гражданските свободи, отчетността и откритостта. Вестник „Европейски глас“, издаван в Брюксел, на два пъти обяви Тони Бъниън за един от 50-те най-влиятелни личности в Европейския съюз - през 2001 за работата на Statewatch в областта на достъпа до информация в Европейския съюз и през 2004 за работата на организацията в сферата на гражданските свободи в условията на войната срещу тероризма. Тони Бъниън участва в конференцията, свързана със съдебната практика по прилагане на законодателството за достъп до информация, проведена от ПДИ в София.

 

 

След приемането на Лисабонския договор в края на 2009 налагат ли се промени в Регламент 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията?

 

Регламент 1049/2001 трябва да бъде приведен в съответствие с Лисабонския договор, или както Комисията се изразява да бъде лисабонизиран. С приемането на Лисабонския договор се разшири обхватът на Регламента,  сега той обхваща всички органи и агенции в рамките на Европейския съюз – например Европол, Фронтекс и др. Проблемът идва от това, че предложенията на Комисията за изменения на Регламента нямат предвид изискването на чл. 15 (3) от Лисабонския договор, според който Европейският парламент и Съветът трябва да осигуряват оповестяването на документите, отнасящи се до законодателните процедури, а именно при обсъждането и гласуването на проекти на законодателен акт. Множественото число не е случайно, т.е. обхващат се и законодателни, и незаконодателни процедури, а именно изменения на съществуващото законодателство, което е важно. Всички документи, свързани с процедурите, следва да се публикуват. В тази връзка основанието за организиране на достъпа до документи, посочено в чл. 4.3 на Регламента, трябва да бъде отменено. Така нареченото трето ограничение дава правото да се откаже достъп, ако „разпространението на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения от институцията”. По този начин може да се откаже и краен документ, ако се прецени, че това ще „засегне сериозно” бъдещия порцес на взимане на решения. Според Statewatch не бива да се дава възможност на Съвета и Комисията да преценяват дали предоставянето на документ би засегнало процеса на вземане на решение, като в същото време цялата документация по законодателните процедури следва да бъде публична. Смятаме, че Европейският парламент, който има правомощие да внася поправки в предложението на Комисията, трябва да изработи такава поправка, с която не само се съгласява с разширяването на обхвата на Регламента, но обхваща и други сфери, тъй като в крайна сметка смисълът е Регламент 1049 да бъде лисабонизиран. Надяваме се, че хора като евродепутата Майкъл Кашмън, докладчик по предложенията на Комисията, с когото имах възможност да разговарям и който симпатизира на идеята, както и други хора в Парламента, привърженици на откритостта, ще внесат предложение за подобно изменение.   

Ако то не бъде направено, или не бъде гласувано, Съветът и Комисията могат да бъдат атакувани пред Първоинстанционния съд, тъй като Парламентът опитва да внесе промени за привеждането на Регламента в съответствие с Лисабонския договор, а Съветът и Комисията не искат да се съгласят с тях. Институциите са в задънена улица по този въпрос от средата на 2009. Оказваме се в ситуация, в която действа законодателен акт от 2001, противоречащ на Лисабонския договор и засягащ правото на гражданите да знаят. Регламент 1049/2001 противоречи и на чл. 11 от Дял II на Лисабонския договор, според който гражданите и представителните организации трябва да имат възможността да дебатират с институциите във всяка дейност на Съюза. Но как да го сторят, ако не познават документите, свързани с конкретния дебат? Подобно изменение трябва да мине в Европейския парламент и Комисията и Съвета да го приемат. В противен случай, следва да се обърнем към Съда да реши този въпрос.  

 

Долетяхте в София директно от Брюксел. Какъв бе поводът на посещението ви там?

 

Представих становището на Statewatch именно по тези въпроси в рамките на изслушването в Парламента във връзка с Регламент 1049. Политическият контекст не се създава само от Лисабонския договор. Не може да има законодателна власт, парламент, хора, които правят и приемат закони, а заседават и решават тайно. Не може да приемат неоповестени документи, които гражданите не се видели. Това е парламентарен принцип – протоколите от дискусиите, направените предложения, взетите решения, всички документи са отворени и достъпни. Така че да се вижда, да се знае какво се обсъжда и приема и ако някой иска да вземе участие, да изпрати петиция или писма, да може да го направи. Това е смисълът на демокрацията – да има несъгласия и дебат. Това е здравето на демокрацията.

Европейският парламент е законодателен орган. Съветът има различни роли, една от които е именно законодателна. В този смисъл, действията на Съвета също трябва да бъдат открити. Накратко: протоколите от всички обсъждания от самото начало, когато започват в работните групи, следва да са обществено достъпни, а не само крайните документи.

 

Какво представляват „сделките на първо четене”?   

 

До 2006 Парламентът вземаше решения заедно със Съвета по въпросите на имиграцията. Истинското овластяване за съвместно взимане на решенията влезе в сила с приемането на Лисабонския договор. Парламентът дискутира предложението на Комисията за изменения, докладчиците го преглеждат и подготвят варианти за изменения, които представят пред Комисията по граждански свободи. Така Парламенът изработва своята позиция на първо четене. В същото време работните групи на Съвета изготвят тяхната позиция на първо четене. След това Съветът и Парламентът дискутират позициите си.  Съветът изпраща доклад на Парламента за разликите в позициите. Целият този процес трябва да е напълно публичен. Съветът обаче започна провеждане на тайни триалози във фазата, когато дискутира с докладчиците, които са водещи евродепутати, и други евродепутати, понякога до 50 души. Резултатът от тайните триалози виждаме накрая. За периода на последния състав на Европейския парламент (2004–2009), 84% от законодателните мерки, засягащи гражданските свободи, правосъдието и вътрешният ред са приети със „сделки на първо четене” между Съвета и Парламента. Това означава, че обществеността не може да види какво и как се случва. Можеш да получиш достъп до някои от вече приетите и влезли в сила актове, но не и видиш откъде и как са дошли, нито да дебатираш. Сега имаме два законодателни органа, заседаващи тайно. Когато актовете излязат от тайния триалог и се върнат в Парламентарната комисия, тя приема всичко. Не могат да променят и думичка. Когато влязат в пленарна зала – отново не могат да променят и дума. Тъй като вече е сключено тайно тристранно споразумениe.

 

Как ще се преодолее тази секретност?

 

Две неща могат да се направят. Едното е да се отвори целият процес. Имам предвид отмяната на чл. 4.3 от Регламент 1049 – тогава няма да има основание за ограничаване на достъпа. Това би било най-доброто. Другият вариант е някоя от страните в триалога да промени позицията си, да наруши споразумението. Засега никой не го прави. Ние получаваме „изтекли” документи и знаем какво се случва, но не можем да ги предоставим на обществеността. Не можем да компрометираме процеса на взимане на решение. Първо трябва да има промяна в Регламента. Недопустимо е да има два законодателни органа, заседаващи тайно. Подобно нещо никога не би се случило на национално ниво. Правителството би било обвинено в авторитаризъм, недемократичност. Това, което става в Брюксел, е отговорност на националните ни правителства. Решенията там касаят пряко националната политика и законодателство. Ето защо е важна намесата и участието в процеса на взимане на решения именно там, тъй като после тези регламенти и директиви ще бъдат транспонирани в националното законодателство. Много хора не осъзнават, че живеем в смаляващо се общество и случващото се в Брюксел има пряко значение за всекидневието на хората на национално равнище. Работата на национално ниво вече не е достатъчна, за да се защитят гражданските права и свободи. Трябва да се отдели внимание на Брюксел.



© 2011 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.