Сваленият пропускателен режим в Община Сандански далеч не означава прозрачност 

Владимир Симеонов, координатор на ПДИ в Благоевград

 


Владимир Симеонов

Преди десетина месеца кметът на Сандански Атанас Стоянов нареди да се премахне въведеният от предшественика му специален пропускателен режим. И вратите на кметството в общинския център бяха отворени за всеки гражданин. Тогава решението на градоначалника се прие като категоричен знак за свободен достъп на хората до местната власт, за прозрачно управление и диалог с обществеността. Оказа се обаче, че само да оставиш в миналото пропускателния режим, не ти гарантира успех в прозрачността.

Доказателство е Рейтингът на активната прозрачност, който всяка година прави Програма Достъп до информация. И „скокът” на Община Сандански в тазгодишната класация на българските общини далеч не е лъвски със заетото 97-мо място (година по-рано е на 103-то). Парадоксалното е, че интернет страницата на кметството изобщо не е лоша. Човек може да научи какви търгове се провеждат, какви са конкурсите, кои са кметските заповеди, колко Подробни устройствени планове са одобрени, има ли нови обявления и концесии. Сравнително бързо се качват в пълния им обем и сесиите на местния парламент. Прегледни са и секциите за общинските фирми, обществените поръчки, наредбите на местната власт.  

Липсва обаче текст за реда на достъп до публичните регистри,  отчетите за дейността на администрацията не са актуални, нито става ясно кога са публикувани на сайта. Не е актуално съдържанието и на ред още секции в сайта.  

Иначе информацията е представена на разбираем формат за потребителите,  посочени са и каналите за заявленията по Закона за достъп до обществена информация. Заявленията се регистрират и обработват от служителите в звеното за административно обслужване по общия ред. Накратко, човек трудно би направил забележка по отношение на една от най-важните секции, свързани с прозрачността на общинската администрация – „Достъп до информация”. В нея на пръв поглед има цялата необходима информация - за звеното за административно обслужване; вътрешни правила за достъп до обществена информация и заповедта за утвърждаването им; информация за разходите по предоставянето на достъп плюс съответната заповед на Министерство за финансите; списък на категориите информация, подлежащи на публикуване в интернет; отчет на постъпилите заявления по ЗДОИ за 2017 и 2018 година; формуляри за заявление за достъп до информация, за искане за повторно използване на информация, протокол за предоставен достъп и пр.

Звучи перфектно, нали? Но реалността е по-различна, което пък е отговор и на въпроса защо при толкова информация за гражданите на интернет страницата си Общината е все така назад в надпреварата по активна прозрачност. Преди две години писах, че някои институции в Пиринския край са майстори в тангото със ЗДОИ – две крачки напред, една назад и така – от маса време. Това важи и за Сандански, където все още не разбират, че малките камъчета и да не обръщат колата,  пречат на бързото движение напред. 

Необяснимо е, че последните две години от Общината не намират за нужно да отговорят на заявленията, подадени по електронен път от ПДИ, с които също се мери активната прозрачност. В края на месец юли все още не беше качен отчет за постъпилите заявления по ЗДОИ през 2019 година. Не са посочени темите, по които заявителите са поискали обществена информация, нито основанията за оставените без разглеждане заявления през последните три години, както и за регистрирания мълчалив отказ през 2017 година. 

В секцията липсва разяснителна информация заупражняването на правото на информация, няма списък на категориите информация, класифицирани като служебна тайна, нито списък на разсекретените документи. Не е предвидена и секция за информация, предоставена повече от три пъти по заявления за достъп.

Проблемът предполагам е в субординацията, в координацията, но и в неглижирането на някои отговорности, които се отнасят до прозрачността на местната власт. Лично за мен бе учудващо, че основният човек, натоварен с изпълнението на изискванията по ЗДОИ, е общинският пиар. Поне в това ме увери дамата, която изпълнява тази длъжност. Тя обясни, че е и администраторът, качващ подаваната ѝ от различните отдели информация. Прие спокойно факта, че Общината не е отговорила на електронните заявления в последните две години. И още по-спокойно сподели, че няма обяснение защо не са стигнали до нея, при положение че тя е натоварена с тази задача. По думите й стана ясно, че няма юрист, който да е определен да преглежда какви данни се качват на интернет страницата, нито че секретарят на общината следи какво се случва със съдържанието на сайта. На по-късен етап бе направен опит да бъда убеден, че все пак с такава отговорност са натоварени и секретарят, и един от юристите. Е, не ме убедиха, но пък пропуските, които им посочих, бяха записани чинно, за да се поправят в „най-кратки срокове”…   



© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.