Може ли специалният ред за предоставяне на определени категории информация да противоречи на общия ред, зададен от ЗДОИ?

Фани Давидова, ПДИ
Фани Давидова
Фани Давидова

Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) дава общия ред, по който се предоставя достъп до информация, създавана или съхранявана от задължените по закона субекти. В специални закони могат да бъдат регламентирани и изключения от този общ ред, стига да са спазени стандартите, заложени в общия закон – ЗДОИ. Основание за това дава чл. 4 от Закона, според който редът за достъп до обществена информация се извършва при условията и по реда, определени в ЗДОИ, освен ако в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

 

Подобно изключение представлява информацията, която се съдържа в различните публични регистри. Тази информация е обществена и по смисъла на ЗДОИ, но в същото време обикновено специални секторни закони предвиждат специален ред за достъп до тези данни. Типичен пример за това е информацията, съдържаща се в публичните регистри на общинската собственост . Следва да отбележим, че съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) актовите книги за общинските имоти следва да са общодостъпни и всеки гражданин може да иска справка по тях при условия и ред, определени в наредба, приета от местния Общински съвет.  Това означава, че всеки Общински съвет следва да приеме специална наредба за управление на общинската собственост, в която да уреди и реда за достъп до актовите книги на общинските имоти.

 

Тук е мястото да подчертаем, че този специален ред за достъп трябва да отговаря на принципите, заложени в общия ЗДОИ, като не могат да бъдат предвиждани нови условия или изисквания пред заявителите. В случай, че определен общински съвет е пропуснал да уреди достъпа до публичните регистри на общината, и на практика липсва подобна процедура следва да се прилага общия ред на ЗДОИ.

 

Казусът, който ще ви представим днес за разглеждане и коментар е пример за това, че понякога съществува противоречие между общия и специален ред за достъп, а подобни противоречия не следва да бъдат допускани.

 

Историята започва преди година, когато г-н Илинов от град Пазарджик търси достъп до акт за общинска собственост на конкретен недвижим имот, собственост на Община Пазарджик. След известни перипетии – разходки до общината, устни искания за достъп до регистъра на актовете за общинска собственост, непрестанни устни откази да получи достъп до актовите книги на общината и пълна неизвестност за това каква процедура следва да изпълни, гражданинът решава да подаде писмено заявление за достъп до обществена информация, отправено до кмета на град Пазарджик, за да получи писмен отговор на общината изобщо ще му бъде ли предоставен достъп и ако не, на какво основание.

 

Подаденото от г-н Илинов първо заявление за достъп до информация изобщо не получава отговор. Следва обжалване на мълчалив отказ пред административен съд в гр. Пазарджик, приключило със съдебно решение в полза на търсещия информация. Съдът задължава кмета на общината да се произнесе изрично и мотивирано по искането. Въз основа на съдебното решение, г-н Илинов подава ново заявление за достъп до обществена информация, с което отново иска да му бъде предоставен достъп до досие на конкретен поземлен имот общинска собственост на Община Пазарджик.

 

Няколко седмици по-късно, гражданинът получава мотивиран отказ от страна на кмета на Община Пазарджик да предостави исканата информация. В отказа си, кметът на Община Пазарджик твърди, че досието на акта за общинска собственост не е обществена информация, тъй като не попадала в обхвата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, следователно не подлежи на достъп по реда на ЗДОИ. Кметът на общината не счита за нужно да насочи гражданина към специалната процедура за  достъп до регистрите на общинската собственост, не сочи реда, предвиден в наредбата на Общинския съвет. От отговора на кмета излиза на практика,  че информацията за недвижимата общинска собственост не е достъпна за гражданите по никакъв ред.

 

В момента, изричният отказ на кмета на община Пазарджик се обжалва по съдебен ред, но какво можем да кажем по случая:

 

Общинският съвет на град Пазарджик действително е приел специален ред за достъп до регистрите с актовете на общинска собственост на община Пазарджик. Този специален ред е посочен в чл.106 от Наредбата за реда за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи – собственост на Община Пазарджик и правомощията на кмета на общината и на кметовете на кметства (Наредбата). Разпоредбата на чл.106 от Наредбата на ОС Пазарджик, действително урежда предоставянето на копия от актовете да общинска собственост, обаче на първо място поставя изискване към заявителите да обосновават целта на своето искане, а на следващо място дава възможност на администрацията да откаже да предостави достъп без да има задължение да мотивира отказа си. Като подзаконов нормативен акт, Наредбата следва да детайлизира регулацията, дадена от общия нормативен акт, в случая ЗОС, но не може да му противоречи или да въвежда допълнителни изисквания извън зададените от закона. Разпоредбата на ЗОС – чл. 62, ал. 2 изрично дава право на всеки на достъп до актовите книги. Не се предвиждат ограничения на правото на достъп, не се предвиждат изисквания към търсещите информация. ЗОС гарантира правото на всеки неограничено да получава информация от актовите книги по ред определен от ОС. В противоречие с това, разпоредбата на чл. 106 от Наредбата на ОС Пазарджик не само изисква от заявителите да обосноват защо им е необходима исканата информация, но и предвиждат възможност за отказ да се предостави исканата информация в противоречие с основната разпоредба на ЗОС. Ето защо, на основание чл. 5, ал. 1 от АПК когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.

 

Законът за достъп до обществена информация е закон, който урежда и гарантира упражняването на едно човешко право – правото на всеки гражданин на достъп до създаваната и съхранявана от държавните институции информация. Гражданите нямат задължение да познават в детайли вътрешните административни процедури, създаването, съхраняването и движението на документите в администрацията, а и от тях не може да бъде изисквано подобно нещо. Ето защо, разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗДОИ, задължава администрацията, когато не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, да препрати заявлението за достъп до институцията, в която се намира информацията. По аргумент от по-силното основание, след като администрацията съхранява исканата информация, но съществува специален ред за достъп до нея, възниква задължение да укаже на заявителя този ред. Кметът на Община Пазарджик е следвало да посочи на заявителя, г-н Илинов, че в случай на искане на достъп до общинските актови книги, следва да се подаде искане по реда на чл.106 на Наредбата на ОС Пазарджик.

 

В заключение можем да добавим единствено, че в крайна сметка става дума за едно обикновено и просто искане за запознаване със съдържанието на актове за общинска собственост и досиетата по тях. Това са документи, които и според стандартите, заложени в ЗДОИ – чл.10 и чл.11 и според разпоредбите на Закона за общинска собственост (ЗОС) – чл. 62, ал. 2 от ЗОС – са публична информация, до която всеки гражданин има право на достъп без да доказва правен интерес или да дава обяснение в качеството си на какъв иска тази информация (каквото изискване е добавено в Наребата на ОС Пазарджик). Отказите на кмета на Община Пазарджик и неговата администрация да предоставят достъп до исканите актове и техните досиета – първоначално мълчалив, в последствие изричен, без да посочва наличния специален ред за достъп, препятстват необосновано правото на достъп до информация, гарантирано и от ЗОС и от ЗДОИ.

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.