Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

България

 

Одит на активната прозрачност  - нов рейтинг и карта на финасовата и бюджетна порзрачност на общините в България '2014


В периода 3 февруари – 3 март 2014 Програма Достъп до Информация прегледа и оцени 534 страници на 535 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публично правни субекти, задължени да предоставят информация и независими органи на власт. Фокус на проучването е финансовата, бюджетната прозрачност и интегритета. За целта в модула на проучването бе интегрирана специална нова секция с индикатори. Нивото на прозрачност бе оценявано с точки по 66 (75 за общините) индикатора, като възможният максимум бе 69,4 (82,4 за общините). Резултатите от проучването и рейтинга бяха представени на 2 април в Националния пресклуб на БТА.

За първа година резултатите на одита на активната прозрачност са достъпни и на английски език. Анализът на резултатите бе разпространен в Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията. Проучването и рейтингът бяха отразени в международния портал Freedominfo.org и в бюлетина на Мрежата на изследователски центрове на демокрацията.

 

Годишен доклад „Състоянието на достъпа до информация в България”


Програма Достъп до Информация изготви, публикува и разпространи 14-то издание на доклада. През април 2014 ПДИ изготви и представи годишния си доклад с препоръки, част от които се отнасят до изменение в законовата среда. Препоръчано бе подобряване на уредбата за активното публикуване на информация, на подаването на електронни заявления и предоставяне на информация в електронна форма, на санкциите и контрола по изпълнението на ЗДОИ.


Необходими ли са промени в ЗДОИ?


ПДИ изготви Концепция за необходими изменения в законодателството за достъп до информация въз основа на своя 18-годишен опит в наблюдението и застъпничеството за по-добри практики в областта на прозрачността на институциите и упражняването на правото на информация. Подготовката на проекта се основава на анализ на резултатите от годишния одит на активната прозрачност на институциите в България и постоянното наблюдение на състоянието на достъпа до информация в България, които ПДИ извършва. Бе проучен опитът на страни с добро законодателство и действащи независими органи за контрол на прилагането му.

 

Освен това бяха проведени 5 обществени дискусии с журналисти, НПО и граждани, ИТ специалисти и блогъри, съдии и адвокати и служители от държавната администрация,  с общо 118 участници. Резултатите от обсъжданията бяха представени на интерент страницата на ПДИ и на проведената на 12 декември 2014 национална конференция "Необходими ли са промени в законодателството за достъп до информация" пред 98 участници от цялата страна. Беше създадена и специална секция на интернет страницата на ПДИ, където могат да се прочетат всички материали, свързани с дискусията.

 

Участие в законодателна дейност


През 2014 ПДИ активно участва в дискусиите за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности; Закона за достъп до обществена информация във връзка с въвеждането на Директива 2013/37/ЕС за повторната употреба на информацията в обществения сектор; Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Становищата по изброените закони, изготвени от правния екип на ПДИ, могат да се прочетат в специалната секция на http://www.aip-bg.org/legislation/Проектозакони_и_становища/ 

През януари 2014 ПДИ изпрати своето становище по проекта за нов Наказателен кодекс.

 

Информационни дни „Достъп до информация”


ПДИ продължи да работи като  Граждански център за подкрепа на прозрачността с финансовата помощ на фондация „Америка за България” като организира срещи с представители на регионалната и местна администрация, НПО, журналисти и граждани в Пазарджик, Пловдив, Видин, Перник, Благоевград и Кюстендил. В информационните дни участваха 227 души, които научиха какви са развитията и проблемите на активната прозрачност на институциите, как и за какво да ползват публичните регистри, как да подготвят заявления за достъп до информация и най-новото в съдебната практика по прилагане на Закона за достъп до обществена информация.

 

Инициатива „Партньорство за открито управление”


Трета година ПДИ участва в международната инициатива „Партньорство за открито управление”(ПОУ). На 22 януари 2014 по инициатива на изпълнителния директор на организацията се състоя втора среща на организации на гражданското общество, ангажирани с инициативата Партньорство за открито управление. Целта бе организациите да обсъдят възможните механизми и форми за участие в изработването на новия План за действие на правителството в рамките на ПОУ. В срещата участваха представители на организации, които следят развитията по ПОУ и чиято дейност е свързана със застъпничество за прозрачно и открито управление и гражданско участие в различни сфери на управлението - Industry Watch, Институт за пазарна икономика, Български център за нестопанско право, фондация „Общество.БГ”, НПО ”Линкс”.

 

На 11 април 2014 по покана на министъра на регионалното развитие, координатор на инициативата за България, изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева, ръководителят на правния екип Александър Кашъмов и юристът от правния екип на ПДИ Стефан Ангелов представиха становището на ПДИ за подготовката на Втория план за действие на България в рамките на инициативата „ПОУ”.

 

Международен ден на правото да знам


За дванадесети път ПДИ връчи годишните награди за принос в областта на свободата на информация по случай Международния ден на правото да знам. Церемонията се проведе на 28 септември  в Дома на Европа в София. 40 номинирани се състезаваха в шест категории - четири позитивни награди „Златен ключ” и две антинагради – „Катинар” и „Вързан ключ”.

 

Екипът на ПДИ и тази година активно участва в дейността на Международната мрежа за застъпници за свобода на информацията (FOIANet), на която е основател и член. В момента в дискусионния списък на мрежата присъстват над 400 члена (организации и частни лица) от целия свят. За 2014 ПДИ информира застъпниците по света за 9 събития и кампании, свързани със своята дейност и участва 12 пъти в дискусии по различни въпроси, свързани със застъпничеството и законодателствата за достъп до информация по света. Най-важните теми бяха свързани с активното публикуване на информация; задължените субекти; търсене на конкретни категории информация; упражняване и ограничения на правото на достъп до информация.

През 2014 се запази високият медиен интерес към застъпническата дейност на Програма Достъп до Информация, както от страна на национални медии, така и от регионални медии.

 

По света

 

Международни инициативи

 

На 27 февруари 2014 стартира световна кампания срещу тайните правителствени договори Stop Secret Contracts. Кампанията се координира от Фондация за отворено знание и е подкрепена от организации от целия свят, които призовават световните лидери да спрат секретността в обществените договори. Стойността на правителствените договори в световен план се изчислява на 9,5 трилиона долара, но дори в държави със силно законодателство за прозрачност на управлението, процесът на договаряне и изпълнение често е непрозрачен.

 

Съветът за Права на човека към ООН (UNHRC) прие с консенсус резолюция за Интернет и Права на човека. Съгласно Резолюцията „същите права, които хората имат offline, трябва да бъдат защитени и online, по-специално свободата на изразяване”.

 

Предприемайки важна крачка към по-голяма прозрачност и като слага край на банковата тайна по данъчни въпроси, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) оповести на 21 юли крайния вариант на Стандартът за автоматичен обмен на информация по данъчни въпроси. Стандартът е разработен от ОИСР с мандат от Г20 (19 държави от най-големите икономики в света плюс ЕС) и е одобрен на срещата на финансовите министри на Г20 през февруари 2014 и от Съвета на ОИСР. Той предвижда годишен автоматичен обмен между правителствата на информация за салда, лихви, дивиденти и приходи от продажби на финансови активи, докладвани на правителствата от финансовите институции и обхващащи сметки на физически и юридически лица, включително тръстове и фондации.

 

На 16 юли Върховният комисар на ООН по правата на човека Нави Пилей публикува доклада „Право на лична сфера в дигиталната ера”, препоръчващ държавите да пригодят своите практики за наблюдение към международните стандарти за правата на човека. Article 19 горещо приветства доклада, заради това, че признава как масовото следене застрашава нашите основни свободи, включително свободата на изразяване и сдружаване, а информацията за комуникациите заслужава същото ниво на защита, както съдържанието на комуникациите.

 

От 16 до 22 август в Лион, Франция, се проведе световен конгрес на  библиотечните и информационни специалисти. Участниците изготвиха декларация, чиято цел е да окаже положително влияние върху Програмата за развитие на ООН след 2015. Достъпът до информация и библиотеките играят важна роля в развитието, затова и документът от Лион призовава държавите членки на ООН да признаят, че достъпът до информация и уменията за неговото ефективно използване са задължително изискване за устойчиво развитие и следва да гарантират неговото включване в Програмата за развитие след 2015. Към момента Лионската декларация е подписана от над 125 организации и остава отворена за присъединяване от всички желаещи.

През есента на 2014 Прозрачност без граници – Австралия публикува  доклада Whistleblower Protection Laws in G20 Countries: Priorities for Action, който за първи път анализира състоянието на правилата за защита на служителите, разкриващи нередности (wistleblower) в публичния и частния сектор в държавите от Г-20. Разкриването на нередности се смята за едно от най-важните средства за разобличаване и предотвратяване на корупцията, измамата и други нередности в публичния и частен сектор. Основният извод в доклада е, че законите за защита на служителите, разкриващи нередности в държавите от Г-20, не защитават напълно правителствени и корпоративни служители, разобличаващи нередности.

 

Европейски съюз

 

На 19 май 2014 около 250 групи на гражданското общество от Европа и САЩ изпратиха писмо до Карел де Гухт (Комисар по търговията в ЕС), в което го призовават за по-голяма прозрачност на преговорите за трансатлантическа търговия и инвестиционно партньорство. Те призовават да са открити за обществеността мандата (правомощията) за водене на преговори; документите, внесени от ЕС и преговорните глави.

 

 „Прозрачност без граници” публикува на 24 април Доклад за системата на интегритет на ЕС, който оценява в 248 страници 10 институции и органи на ЕС по отношение прозрачност, отчетност, независимост, интегритет и други фактори. Най-големите проблеми са свързани с непрозрачност на законотворчеството и лобирането, несправяне с конфликтите на интереси, недостатъчна защита на служителите, разкриващи нередности, и символични санкции за корумпирани компании.

 

На 25 ноември 2014 Европейската комисия (ЕК) излезе с решение активно да се публикува информация за срещите между членовете на ЕК и лобисти/лобистки организации. Съгласно решението оповестената информация ще съдържа дата и място на срещата, имената на човека от ЕК и на организацията/експерта, участвали в срещата и темата на срещата. Това е важна стъпка към активната прозрачност на лобистите в Европейския съюз.

 

Законодателство 

 

На 6 март 2014 националният парламент на Словения единодушно гласува да се разшири обхватът на Закона за достъп като включва в задължените субекти държавните и общински фирми. В допълнение държавните органи и други субекти, задължени да предоставят информация от обществения сектор, ще трябва активно да публикуват данни за всички свои договори.

 

От 12 юли Малдивите приеха действащ Закон за право на информация. Съгласно закона президентът трябва  да предложи информационен комисар, който да бъде одобрен от парламента. Във всички държавни институции следва да има назначен служител, отговарящ за достъпа до информация.

 

На 21 август 2014 в Парагвай бе приет стотният в света закон за достъп до информация.


През 2014 година Законът за свобода на информация във Великобритания стана на 10 години. По този повод министърът на правосъдието, Саймън Хъгс отбелязва, че от приемането на закона до днес са подадени 400 000 заявления в Англия, Уелс и Северна Ирландия. Също така Freedominfo.org публикува анализ на Бен Уърти във връзка с годишнината.

 

Офисът на фондация „Отворено общество” в Албания съобщи, че на 17 октомври 2014 в Държавен вестник е публикуван Закон №119/2014 „За правото на информация”. Законът предвижда създаване на орган, отговорен за мониторинга и контрола на прилагането на закона (Комисарят за защита на личните данни поема новите функции и се преименува на Комисар за правото на информация и защита на личните данни); увеличаване на  задължените субекти – като се включват търговски компании с мажоритарен брой държавни акции и физически или юридически лица с обществени функции (здравеопазване, образование, енергетика, телекомуникации); строги административни санкции под формата на парична глоба за неизпълнение на закона.

 

На 14 октомври президентът на Ирландия подписа промените в Закона за свобода на информацията, съгласно които се разширява обхвата на задължените субекти. Разпоредбите на закона ще се прилагат спрямо полицията, публични финансови органи, включително Националната агенция за управление на приходите (NAMA), Централната банка.

 

По повод приемането на 100-ния закон за свобода на информацията  Тоби Макинтош, главен редактор на Freedominfo.org, публикува обзор на законодателството по света. Кампаниите за закони за свобода на информацията в много държави са продължителни, някои от приетите закони не отговарят напълно на международните стандарти. Въпреки това законите за достъп до информация са ключов инструмент за увеличаване прозрачността в управлението. Според Тоби Мендел, изпълнителен директор на Центъра за право и демокрация, 100 е забележителен брой за общността, работеща за правото на информация. „Над половината държави членки на ООН сега имат закони, свързани с правото на информация. Но около 100 други държави са без закони, затова и прилагането на правото на информация е все още предизвикателство, така че борбата не е приключила”, допълва Мендел.

 

През 2014 г. FreedomInfo.org събра 67 цитата за свобода на информация, подредени хронологично от 18 век до наши дни. Списъкът не е съкратен вариант от определения и не включва негативни цитати. Всеки може да предложи цитат и да го изпрати на freeinfo@gwu.edu. Ето някои от по-интересните цитати:

 

„Информацията е валутата на демокрацията”, мисъл, често приписвана на Томас Джеферсън, президент на САЩ.

„Свободата на една нация не може да се крепи единствено на закони, необходими са още просветление на народа и знание за прилагане на законите”, Андерс Чидениус, 1763.

„В мрака на секретността, злокобният интерес и злото във всяка форма са на пълен ход. Само в степента, в която има публичност, може да действа контролът, приложим към несправедливостта в правосъдието. Където няма публичност, там няма справедливост”, Джеръми Бентъм, английски философ.

„Свободата не може да се съхрани без обща култура сред хората, които имат право... и желания да знаят; но освен това те трябва да имат право, безспорно, неотменно,  непоклатимо право на онова будещо най-много страх и най-завидно знание, имам предвид

знанието за характера и поведението на онези, които ги управляват”, Джон Адамс, 1765, втори президент на САЩ.

„Свободите на хората никога не са били, нито ще бъдат сигурни, когато сделките на техните управници се крият от тях”, Патрик Хенри, 5 юни 1788, адвокат и политик, застъпник на движението за независимост.

„Позволете на хората да знаят фактите и държавата ще бъде в безопасност”, Ейбрахам Линкълн, 1861, 16-ти президент на САЩ.

„Общоприето е, че най-успешният човек е този, който има най-добрата информация”, Бенджамин Дизраели, 1880, британски премиер. 

„Колкото по-секретно е дадено управление, толкова за по-кратко то е свободно”, Джеймс Ръсел Уигинс, 1956, редактор.

„Най-доброто оръжие на диктатурата е секретността, но най-силното оръжие на демокрацията трябва да бъде откритостта”, Нилс Бор, датски физик (1885 – 1962)

„Нация, която се страхува да остави хората да отсъждат истината и лъжата в отворения пазар, се страхува от своя народ”, Джон Кенеди, 1962.

„Нищо не отслабва толкова демокрацията, както тайната”, Рамзи Кларк, 1967, главен прокурор на САЩ .

„За съжаление, тайната, веднъж приета, се превръща в пристрастяване – трудно е човек да се отърве от вредния навик”, Едуард Телър, 1973, ядрен физик

„Ако служителите оповестяват само това, което те искат гражданите да знаят, тогава публичността става фиктивна и отчетността – безсмислена”, Сисела Бок, 1982, шведски философ.

„Власт, упражнявана в тайна, особено под прикритието на националната сигурност, е двойно по-опасна”,  Уилям Проксмир, американски сенатор.

„Правителства, които се опитват да контролират информацията, повеждат предварително загубена битка и, ако те продължават да се опитват, ще платят прекалено висока цена”, Томас Фрайдман, 1999, международен кореспондент на New York Times.

„Никога не трябва да забравяме, че обменът на информация е съществено важен за всяко демократично общество”, Бил Клинтън, 2000, американски президент.

„Демокрацията умира при закрити врата”, Даймън Кейт, 2002, американски съдия.

„Властта корумпира, и няма нищо по-корумпиращо от власт, упражнявана тайно”, Даниел Шор, американски журналист.  

 

 

*Текстът обобщава по-важните български и международни новини, публикувани в Информационния бюлетин на ПДИ и на интернет страницата на ПДИ през 2014.  Основни източници са Access Info Europe, FreedomInfo.org, Article 19.

 

 

 

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.