Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Интервю
С Деница Петрова и Габриела Петкова от „Грийнпийс“ – България и Ивайло Хлебаров от „За Земята – достъп до правосъдие“ разговаря Диана Банчева
Ден на правото да знам 2017
Ивайло Хлебаров и Деница Петрова

Кои са хората, които стоят зад кампанията за чистотата на въздуха?


Деница Петрова, „Грийнпийс“ - България: Човекът, който основно се занимава с кампанията е Теодора Стоянова – координатор на кампания „Енергия и климат“. Днес тя не е тук,  защото в момента тече лекция за чистотата на въздуха във Варна. Ивайло Хлебаров е другият човек зад кампанията от страна на „За Земята“.


Разкажи повече за тези лекции.


Деница Петрова: От началото на годината „Грийнпийс“ – България организира като част от кампанията няколко публични лекции – в София, Пловдив, Русе, Велико Търново, Стара Загора и сега Варна. Целта е да се повиши обществената осведоменост за наличието и големината на проблема, да се съберат нови хора, които се интересуват от темата и които са готови да вложат време и енергия в решение на този проблем. В рамките на проекта „Прахоброячи“ „Грийнпийс“ – България още миналата година разработи устройства, с които да се види какво е замърсяването на въздуха. Те нямат точност като научни уреди, не могат да измерят в детайли фини прахови частици, но целта бе хората да се замислят, че чистотата на въздуха е проблем и е нужно да се търси решение. Ние, като граждани, живеещи в определен град, имаме право да поискаме по-чист въздух.

 

Габриела Петкова: Въздухът е невидимото, което ни убива. С „Прахоброячи“ решихме да визуализираме този невидим убиец. Голяма част от хората, когато чуят замърсяване на въздуха, си представят на първо място автомобила като замърсител, но има и други замърсители - горенето на дърва и въглища, въглищната индустрия, изгарянето на отпадъци.

 

Какво наложи партньорството на двете организации?


Ивайло Хлебаров, „За Земята – достъп до правосъдие“: „Грийнпийс“ – България беше организацията, която работи по качеството на въздуха като част и от въглищната им кампания и от кампанията им „Енергия и климат“. През октомври миналата година, аз работих по отпадъците в „За Земята“. Но близо година и половина следях какво се случва с въздуха в София и често публикувах статуси в различни форуми за качеството на въздуха в момента, т.е. данни, които показваха, че има наднормено замърсяване в пикови часове – 8-10 пъти над допустимата норма. Въпреки че нормата е среднодневна, хората не стоят 24 часа навън, а в определени часове и когато въздухът е лош точно тогава, те трябва да знаят какво да правят.

 

Случайно или не, моят ентусиазъм се превърна в партньорство с вече целенасочената работа на „Грийнпийс“ - България по техния проект „Прахоброячи“. Решихме, че форматът е много добър, тъй като ресурсите ни са ограничени и е много по-полезно, когато си помагаме. С Теодора започнахме да се появяваме заедно и да правим тези публични лекции от една страна, от друга - започнахме интензивно да търсим информация за замърсяването в София и в други градове. Съвместно организирахме визитата на групата от Краков, която бе тук в края на май. От 4-5 години те имат сериозна и успешна кампания в Краков, която прерасна в национална кампания. Това партньорство дойде както от интересите ни, така и от добрата ни екипна работа.  

 

Какво е състоянието на въздуха и достъпа до тази информация в други градове в България?


Ивайло Хлебаров: Публичните ни лекции бяха на места, които обикновено имат проблем с чистотата на въздуха. Днес лекцията е във Варна, град интересен като казус, защото човек смята, че като е близо до морето, бризът решава проблема. Уви, не е така.  Варна е сред проблемните общини. Перник - също. Реално погледнато, почти всички общини, в които хората се отопляват с въглища или дърва, са проблемни. А няма информация за повечето от тези места, защото информационната система е недостатъчна. В София има 5-6 станции,  от които много трудно човек може да направи добър анализ кои са източниците на замърсяване. Ние прегледахме и новата Програма за управление на качеството на атмосферния въздух в София. Тя реално е стара с нови мерки, тъй като анализът е от 2015 и не е мръднал на йота, въпреки че Програмата беше приета през 2017. Само мерките малко са пипнати. Ясно се вижда, че екипът, който я е правил, колкото и да е компетентен, прави по-скоро допускания, отколкото да се позовава на реални данни.

 

Освен да повиши съзнанието на хората за проблема и да започнат да питат, проектът „Прахоброячи“ популяризира мрежи за т. нар. индикативни измервания, набиращи скорост в световен план. Това са измервания с устройства, които не са все още толкова добри, че да се използват за научни цели или за отчитане към институциите. Тези устройства са евтини, което дава възможност да покрият голям терен и въз основа на данните от тях да се видят тенденциите. Например, когато имаш превишаване на стойностите 10 пъти, не е важно дали го превишаваш с осем или десет, важното е, че има проблем и хората следва да знаят какво да правят.

 

Ден на правото да знам 2017
Габриела Петкова, Димитър Пецов и Деница Петрова


Габриела Петкова: Важно за този проект е, че данните са отворени. Всеки има достъп до тях.

 

Ивайло Хлебаров: За разлика от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), която крие данните под благовидното обяснение, че не били нужни, тъй като не се изискват по закон и можело да бъдат погрешно интерпретирани, ние работим с изследователи в университети, които казват ясно – за да моделираме замърсяването на въздуха ни трябват почасови данни. А ИАОС казват, че тези данни не са ни нужни. За какво са ви тия данни, казват, пък и вие грешно ще ги интерпретирате. В България има достатъчно учени, които могат да ги интерпретират прекрасно. Ако трябва - ще отидем и в чужбина, за да бъдат правилно интерпретирани.


Никакъв напредък, така ли ?


Ивайло Хлебаров: Една от целите на „Прахоброячи“ е постигната – има хора, които се интересуват, търсят информация, задават въпроси, купуват си такива устройства, мерят и заявяват -  искаме промяна. И Европейският съд каза, че тази промяна трябва да се прави, след като ни осъди. Само българският съд мисли в друга посока. Преди няколко дни той излезе с едно определение, с което каза, че „За Земята – достъп до правосъдие“ и трима граждани не могат да обжалват Програмата за управление на качеството на атмосферния въздух в София, защото тя била вътрешноведомствен документ на Столична община (СО). Интересно как програма, която въвежда задължения за СО, а и трябва да окаже въздействие върху качеството на въздуха на над милион и половина души, е вътрешноведомствен документ?

 

С какви други средства се води кампанията за чист въздух?


Деница Петрова: Кампания е много голяма, защото проблемът трябва да се огледа от много страни и да се намерят различни решения. Ние можем да поемем едното звено. Занимаваме се само с част от източниците на замърсяване. Като „Грийнпийс“ – България се занимаваме с горенето на въглища, защото при него се отделя серен диоксид и живак в атмосферата, нещо за което не се говори. Това директно вреди на нашето здраве. И тук не говорим само за ТЕЦ-ове, а и за битовото горене.

 

„За Земята“ имат повече опит с горенето на отпадъци – горенето на пластмаса, което изхвърля токсини в атмосферата. Има и други източници. Проблемът е сложен: отоплителният период предстои, а ние не искаме хората да стоят на студено. Тук идва и темата с енергийната бедност. Проучванията сочат, че парите, които се дават като енергийни помощи, всъщност поощряват енергийната бедност. Има по-дългосрочни идеи. Нашият апел е те да станат част от живота ни.

 

Ивайло Хлебаров: Темата е обединяваща за всички. Това се видя миналия зимен сезон. Да, нямаше протести в София, но имаше огромно медийно покритие. С много различни дискусии. Смея да твърдя, че тази зима те също ще се случат. Защото въздухът пак ще е мръсен, и защото ние през цялата година поддържахме някакъв живец за разлика от ред други неща, които се правят сезонно. Стартирахме един сайт, на който човек може да въведе данните от конкретния замърсител в момента и да види какво трябва да направи. По-добре би било да имаме данни в реално време, но това зависи от ИАОС или от СО. Ако отворят данните, всеки ще може да прави тези сметки. Очакваме тази година хората отново да задават въпроси и да натискат институциите.

 

Има ли институции, с които си партнирате?


Ивайло Хлебаров: След последните избори институциите в лицето на правителство и на парламент реално са тръгнали на кръстоносен поход срещу неправителствените организации, най-вече екологичните. Оттам според мен идват и проблемите ни с достъпа до информация със замърсяването на въздуха.

 

Министерство на околната среда и водите (МОСВ) се затвори. В момента то работи със Световната банка по Национална програма за качество на въздуха. Работят и по подпомагане на различни общини, да си оправят програмите. Лошото е, че тази отвореност, заявена в началото на проекта на Световната банка, през пролетта я няма. МОСВ създава междуведомствени работни групи, в които са поканени бизнес асоциации, а няма и една неправителствена екологична организация. Гражданските организации, от които тръгна цялата патърдия за въздуха, в момента са изключени от МОСВ. Все пак има лъч надежда в Столична община, която въпреки че бе номинирана за антинаграда, е много по-отворена за разговори и дискусии в лицето на новия заместник кмет по околна среда Йоана Христова. Вече имахме няколко срещи. Виждаме човек, който опитва да постави началото на разрешаването на проблеми, трупани с години. Дали ще оправдае този кредит на доверие, зависи от това какво ще се случи оттук-нататък. Наистина, Програмата за чистотата на атмосферния въздух в София беше променена късно, не беше променена както смятахме, че трябва да се направи, но Столична община опитва, макар и плахо, да върви в правилната посока. Въпросът е дали ще продължи да върви и дали ще върви достатъчно бързо, тъй като качеството на въздуха трябва рязко да се подобри. Говорим за неща, които следва да се случат в следващите 3-5 години в София. В същото време съвместно с „Грийнпийс опитваме да предизвикаме комплексните разрешителни, за които кандидатстват различни въглищни централи, които в момента си променят по един или друг начин технологията, да отговарят на последните екологични изисквания, приети това лято. Защото повече от нашите централи доста замърсяват. А въглищата си отиват и вместо да държим на патерици тази болна индустрия, трябва да мислим какво правим по-нататък. Защото зад тази индустрия са свързани много човешки животи.



© 2017 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.