ОЩЕ ОТ БРОЯ:
22-ра церемония за връчване на награди по повод Международния ден на правото да знам – 28 септември 2024Достъпът до информация като един от елементите на свободата на изразяване е основа на демократичното общество и дава възможност за напредък на цялото обществоКолкото повече се практикува едно право, толкова повече се развива, превръща се в нещо нормално и се утвърждава.Когато енергията от едно журналистическо разследване се превърне в обществена енергия за търсене на истината, за търсене на информация. Ние трябва да работим още по-добре, още по-прозрачно и да оправдаваме напълно очакванията на хоратаОт съдебната залаОбръщение от г-жа Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО, по повод Международния ден на всеобщия достъп до информация 28 септември 2024 г.
Годишни доклади за състоянието на достъпаКнигиНаръчници и брошуриДоклади и анализиПДИ в медиитеРадиопредаване "Правото да знам" 2006Информационен бюлетин на ПДИ

Интервю с Владислава Цариградска, носител на наградата „Златен ключ“ в категорията „Гражданин, използвал най-активно правото си на информация“

Въпросите зададе Катерина Коцева

съдия Владислава Цариградска

Владислава Цариградска активно използва на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за търсене на информация относно събития и действия в правосъдието, които застрашават независимостта и правилното функциониране на съда. Съдия в Плевенския окръжен съд, тя води битка за установяване на истината за начина, по който през юни 2022 г., през компютри във Върховния административен съд, е осъществен при смущаващи обстоятелства електронният вот за избор на съдии във Висшия съдебен съвет. Именно благодарение на тези нейни действия въпросът за евентуална манипулация на съдийските избори става широко известен и дава мотиви за работа върху законодателни промени за механизма на провеждане на изборите.

Поздравления за наградата Златен ключ! Какво означава тя за Вас?


Те е признание за усилията на съдиите да осигурят своето автентично представителство в кадровия орган и по този начин да гарантират на обществото и на всеки гражданин, че може да разчита на ефективна съдебна защита от независими съдии.

 

Вие използвахте ЗДОИ като гражданин – какви са впечатленията Ви: трудно ли предоставя информация съдебната система?


Аз мога да кажа, че имахме трудности в събирането на информация, защото причината да използваме ЗДОИ е неуспехът да убедим петчленния състав, включващ съдии от Висшия касационен съд и ВАС да уважи 4-те жалби на съдии срещу избора на членове на ВСС, подадени от мен като гласоподавател и колегите ми – кандидати за членове – Татяна Жилова, Владимир Вълков и Атанас Стоилов Атанасов. В рамките на съдебния процес за нас стана ясно, че е имало редица съмнения за манипулация в самата организация на изборите. Това се разбра в самото дело и след като изслушахме експертизата, която даде заключение, че както в сградата на ВАС, така и от други IP-та, има необяснимо много гласове, подавани от едно и също място. И също така имаше една т. нар. „аномалия“, че тези електронни гласове са подавани през приблизително равен интервал от време, ритмично през 2-3 минути. Тогава поискахме допълнително доказателство в тази насока, включително аз настоявах да бъде разпитан IT експертът на ВСС, който изглежда да имаше ключова роля в целия процес. Получихме отрицателен отговор. А всъщност отказът на съда да събира относими за правилното решаване на делото обстоятелства ни мотивира след това да прибегнем до ЗДОИ, който остана единствената възможност в крайна сметка да стигнем до информация, която вече оценявахме като изключително значима и съществена, за да разберем какво се е случило. Всъщност заявлението беше адресирано към Министерство на правосъдието и именно там тази информация беше укрита. Аз лично получих официалния отговор, че търсената информация я няма в министерството. По-късно вече, едва през ноември месец миналата година, след много усилия, след сигнал за нередности и друго заявление по ЗДОИ какво следващият министър Славов е направил по нашия сигнал, едва тогава получихме действително наличната информация.      

 

Трябва ли да се съмняваме в достоверността на информацията, която институциите  предоставят на нас като граждани, и как можем да я проверяваме?


Моят личен опит на база информацията, за която говорим, показва, че няма начин за проверка на достоверността. Това се доказа в рамките на съдебната процедура, когато обжалвах този отказ. Съдилищата ми отговориха на две инстанции, че всъщност нямам правен интерес да го обжалвам, защото Министерство на правосъдието ми е казало, че няма такава информация, а не, че ми я отказва. Въпреки че в самата жалба аз твърдях, че информацията съществува и аз мога да го докажа на съда. Имах устните свидетелства на колеги, които са били в сградата на ВАС, , които ме уверяваха, че влизането е регистрирано, както винаги в извънработното време на съда, в сградата не е имало необичайно текучество, никой не е виждал съдии от други съдилища, а задният вход е бил заключен. Което вече впоследствие беше потвърдено и официално от министерството. Въпреки това съдът прие, че отговорът на органа, че няма тази информация, е достатъчен, за да се каже, че аз нямам правен интерес.  

 

А виждате ли някакъв положителен ефект от Вашата кампания и какъв е той?


Да, смятам, че през този опит се доказа, че наистина достъпът до информация като един от елементите на свободата на изразяване, призната и в Конвенцията за правата на човека, и в нашата Конституция, действително е основа на демократичното общество и дава възможност за напредък на цялото общество. Тази информация беше оценена от медиите като изключително значима и всъщност отразяването й доведе до постигнатия положителен ефект. От една страна, макар и да не успяхме да касираме избора за ВСС, в последствие Народното събрание постигна същия ефект чрез промяна в закона. От друга страна, аз смятам, че активните съдии успяхме да предизвикаме и превантивен ефект, за да осигурим надеждност при следващ избор. Въпросът беше оценен и тепърва продължава да се обсъжда от международната съдийска общност. Миналата година през юни месец единодушно всички асоциации, които членуват в Европейската съдийска асоциация, приеха нарочна декларация, с която призоваха българските власти, въпреки резултата от съдебното обжалване, да предприемат незабавно действия за привеждане на електронната система за гласуване в съответствие с принципите, които при нас бяха въведени и на конституционно ниво, а именно – един съдия, един глас.

 

Имаше ли развитие след този призив?


Да, имаше развитие. То не е позитивно, но отново илюстрира всъщност кой решава най-ключовите въпроси за управлението на съдебната власт. Адвокат Кашъмов и съдия Татяна Жилова в качеството й на председател на Съюза на съдиите поискаха да бъдат изслушани от ВСС, за да докладват това, което ние технически вече бяхме установили, че е несъвместимо и че самата система е неспособна да гарантира тайна на вота. Защото това, което експертизата категорично показваше, а така също и предходен опит на самия ВСС, е, че системата позволява разкриване на вота. Т.е. може да се провери кой как е гласувал. Разбира се, това може да го направи технически грамотно лице, не всеки от нас. Те не допуснаха изслушването на адв. Кашъмов. Прокурорите не позволиха. Всички съдии, избрани от съдии, и председателите на съдилища гласуваха „за“ изслушването на явилите се, но прокурорите не разрешиха и в крайна сметка тази система си е все същата. 

           

Какво най-спешно трябва да се подобри и Вие продължавате ли битката?


Смятам, че ЗДОИ към момента не съдържа гаранции, че предоставената от публичната власт информация, ще бъде достоверна и вярна. На мен са ми известни не малко случаи, включително сигнали до прокуратурата, за предоставяне на невярна информация. Реално в момента предоставянето на невярна информация не е съвсем сигурно, че попада в обхвата на документните престъпления в Наказателния кодекс. Така че за мен един анализ, който е в рамките може би на предмета на дейност на ПДИ, е да се прецени доколко сегашната нормативна уредба гарантира ефективност. Защото ние имаме едно право, което обаче не съдържа гаранции, че насреща властта ще го спазва действително. От гледна точка на санкцията, дори административно-наказателната не е достатъчна, за мен трябва да има възможност при груба небрежност и умисъл от страна на конкретните длъжностни лица, да може да се ангажира и тяхната наказателна отговорност.

Продължавам да имам очакване, че Министерство на правосъдието, ВСС и прокуратурата ще продължат с проверките и разследванията за причините да бъде укрита обществена информация и за установяване на конкретните длъжностни лица, които стоят зад това. Смятам, че е възможно тези институции, които разполагат с необходимата информация, да установят с чий талони е бил осъществяван масов вот. И съответно да се предприемат мерки въз основа на това.

 

Какво бихте пожелали на колегите си и на гражданите?


Да бъдат активни и да участват активно в демократичния процес.

 

 

============================================== 


Кампанията за Международния ден на правото да знам се провежда в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".

 

© 2024 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.