Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Форуми
Конференцията на ПДИ бе заключително събитие по проекта „Увеличаване капацитета на неправителствените организации при търсене на обществена информация”
Диана Банчева, ПДИ
EEA Grants
Гергана Жулева, Александър Кашъмов и Антон Герунов

На 29 януари 2016 Програма Достъп до информация организира конференцията „Достъпът до информация – инструмент за постигане на нашите цели“. Тя бе заключително събитие по проекта „Увеличаване капацитета на неправителствените организации при търсене на обществена информация“, финансиран по Програма за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП 2009-2014 г. (www.ngogrants.bg).

 

Конференцията се проведе в Сити Хотел, София и бе посветена на приетите през декември 2015 промени в Закона за достъп до обществена информация. Бяха представени продукти и кампании на неправителствени организации, в резултат на използването на ЗДОИ.

 

Участваха над 50 представители на НПО от София, Благоевград, Берковица, Варна, Бургас, Монтана, Перник. Гости от Министерски съвет представиха инициативите на правителството за повече прозрачност и откритост в управлението.

 

Изменения в ЗДОИ

 

Първата част на форума фокусира измененията в ЗДОИ, обнародвани в Държавен вестник на 11 декември 2015. „Те изминаха дълъг път”, подчерта Дарина Палова от правния екип на ПДИ. Като водещ на панела тя припомни, че работата по законопроекта започна през лятото на 2014, когато към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) бе създадена работна група, за да подготви изменения във връзка с въвеждането на Директива 2013/37/ЕС за повторно използване на информация от публичния сектор.

 

„Благодарение на активното участие на изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева и ръководителя на правния екип Александър Кашъмов в проектозакона бяха включени не само промени, свързани с повторната употреба на информация от обществения сектор, но и промени, наложили се като необходими от практиката по търсене и предоставяне на информация“, подчерта Дарина Палова.

 

„Общественото обсъждане мина като по учебник“, сподели Гергана Жулева. Законопроектът, изготвен от МТИТС, бе публикуван на портала за обществени консултации www.strategy.bg през есента на 2014 и всеки можеше да изпрати становище”.

 

EEA Grants
Дарина Палова и Александър Кашъмов

Гергана Жулева представи измененията в ЗДОИ, свързани с активното публикуване на обществена информация от страна на институциите. Увеличава се броят на субектите, задължени да публикуват активно обществена информация на своите интернет страници. Увеличават се категориите информация, подлежащи на публикуване в интернет на 17. Промените предвиждат ръководителите на институциите в изпълнителната власт да създават и актуализират списъци с информация, която трябва да се публикува. Въвежда се срок от 3 дни за публикуване на информацията онлайн и санкции за неизпълнение на задълженията за публикуване в интернет. Създава се задължение за публикуване на информация онлайн, ако тя е предоставена по три заявления.

 

Ръководителят на правния екип на ПДИ Александър Кашъмов разясни измененията в ЗДОИ, свързани с електронното подаване на заявления за достъп и повторното използване на информация от обществения сектор. Той изрази удовлетворение от работата по текстовете на законопроекта на ниво Министерски съвет.

 

„Можем да подадем заявление от мобилния си телефон“, така адвокат Кашъмов обобщи улеснената процедура за искане и получаване на информация по електронен път.

 

Промените, свързани с електронния достъп, включват забрана да се изискват електронни подписи на електронните заявления; предоставяне на информация чрез е-мейл или изпращане на линк безплатно; без необходимост от подписване на протокол.

 

Кашъмов представи и промените, свързани с въвеждането на Директива 2013/37/ЕС, с която се изменя и допълва Директива 2003/98/ЕО за повторната употреба на информация от обществения сектор. Той уточни, че причината за приемането на Директивата през 2003 е да се премахнат административни пречки пред свободното предоставяне на информация, както и липсата на действащи закони за достъп до информация в държави като Великобритания и Германия. Сега директивата дава възможност за искане и ползване на цели бази данни срещу разумно заплащане. Разширява се кръгът на задължените субекти, като в обхвата на директивата се включват архиви, библиотеки и музеи.

 

Ограниченията, предвидени за достъпа до информация за повторна употреба, съответстват на режима на достъп до информация. Запазват се принципът на баланс на интереси при наличието на лични данни в публични регистри, както и принципът на надделяващ обществен интерес при наличие на търговска тайна.

 

EEA Grants
Антон Герунов

Калкулирането на цената за предоставяне на информация за повторна употреба ще става по обективни, прозрачни и проверими критерии, по методика, разработена от Министерски съвет.

 

Александър Кашъмов подчерта, че се създава задължение за организациите от обществения сектор да публикуват списъци с основните документи и съответните метаданни. Законът определя и срокове за постъпателно публикуване на документи в отворен формат и въвежда задължение на администрацията на Министерски съвет да създаде и поддържа 

 

Портал за отворени данни

 

Антон Герунов, началник на политическия кабинет на заместник министър-председателя по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова, представи работата на правителството по развитието на Портал за отворени данни.

 

„ЗДОИ е инструмент за контрол над властта, за увеличаване прозрачността на управлението, но и за промяна в отношението на администрацията. Той предполага изцяло нов подход – активно публикуване на информация“, подчерта Герунов, който изброи икономическите, социални и политически ползи от поддържането и публикуване на информация в отворени данни.

 

„ЗДОИ е нормативното основание това да се случи“, подчерта Антон Герунов, допълвайки че в Портала за отворени данни има 140 набора от данни, но по-важното е, че от работата по него има резултат.

 

Администрацията вижда ползата от активното публикуване на информация. Това позволява да се фокусира вниманието върху анализа на данните и използването им за кампании, политически натиск, промяна.

Герунов очерта една от целите на своя екип – Правителство 2.0. То се основава на интерактивни взаимоотношения между държавата и гражданите с помощта на новите технологии.

 

EEA Grants
Милена Недева и Искрен Иванов

Достъп до информация и обществено участие

 

Сред акцентите на конференцията бяха инициативите на правителството за постигане на по-голяма прозрачност и отчетност в управлението, както и инструментите, които се развиват за улесняване на гражданското участие в процесите на взимане на решения. Панелът води изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева.

 

Инициатива „Партньорство за открито управление“

 

Милена Недева, съветник в политическия кабинет на заместник министър-председателя Румяна Бъчварова, запозна участниците с международната инициатива „Партньорство за открито управление“, в която България участва, и работата по Третия национален план за действие в рамките на ПОУ. Недева определи инициативата като инструмент за обмен на знания и опит, но и за подкрепа на реформаторски настроените членове на правителството. Тя подчерта, че постиженията на България са в областта на отворените данни.

 

Милена Недева призова участниците да участват в консултативния процес по изготвянето на плана, но и в последващото наблюдение на неговото изпълнение.

 

Информацията за ПОУ, консултацията по изготвянето на плановете, оценките за тяхното изпълнение  е публикувана в специална секция на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

 

Изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева, ангажирана с международната инициатива от началото й през 2011, посочи, че ПОУ е важен фактор за развитието на отворените данни и постигането на по-голяма прозрачност и откритост в управлението. „Това, с което сме пред много държави в световен план е българският Закон за достъп до обществена информация. Уредбата е много добра и дава възможност на гражданите да упражняват правото си на информация. Разбира се, винаги има какво още да се желае“, сподели Гергана Жулева.

 

Портал за обществени консултации

 

EEA Grants
Даниела Божинова

Искрен Иванов от Дирекция „Модернизация на администрацията” на Министерски съвет запозна присъстващите със структурата и функционалността на Портала за обществени консултации“ www.strategy.bg. Порталът на практика е единна точка за провеждане на обществено обсъждане – съдържа проекти на нормативни актове в 21 области на управление, стратегически документи и информация, необходима за информирано гражданско участие в процеса на взимане на решения и правене на политики.

 

Давайки възможност и пространство за проследяване и анализ на дейността на институциите и за публичност на граждански позиции, порталът е пример за партньорство между администрацията и гражданското общество. „Той е пресечната точка между гражданите и администрацията“, поясни Иванов, като очерта и посоките за развитие на платформата за постигане на още по-голяма прозрачност в работата на институциите и поощряване на гражданското участие в правенето на политики.

 

Национална електронна гражданска инициатива

 

Даниела Божинова от Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива представи ползите от национална е-инициатива за пряко гражданско участие. „Като неправителствена организация предлагаме един механизъм за насърчаване на прякото гражданско участие, приел формата на законопроект“, сподели Даниела Божинова.

 

Целта на инициативата е да се подпомогне развитието на е-демокрация у нас чрез новите технологии да се увеличат формите за гражданско участие. „В контекста на откритото управление и плановете за Правителство 2.0. смятаме, че е необходим институционален механизъм, за да може след като дадем предложения, от страна на правителството нещо да се случва. След днешния форум съм убедена, че този механизъм трябва да е към Министерски съвет“, каза Божинова.

 

Милена Недева обърна внимание, че предложението би могло да се заложи като ангажимент в Третия план за действие по ПОУ.

 

Продукти, създадени от използването на ЗДОИ

 

EEA Grants
Любомир Костадинов (вляво) и Кирил Терзийски

Водещи на панелите, посветени на вторични продукти, създадени въз основа на информация, получена по ЗДОИ и/или публични регистри, бяха адвокатите от правния екип на ПДИ Александър Кашъмов и Кирил Терзийски.

„Тясно работим с Програма Достъп до информация и ползваме правните съвети на юристите. Без достъп до информация работата ни е блокирана“, призна адвокат Любомир Костадинов от Световен фонд за дивата природа – Дунавско Kарпатска програма. Tой представи трудностите и успехите при създаването и поддържането на ГИС-платформата "Реките на България". „Най-често повод за създаването на подобен тип продукти от НПО са неработещи държавни механизми”, подчерта Костадинов.

 

Това, с което се сблъсква екипът на WWF е разпръсната, непълна и несъответстваща информация. Ролята на НПО е и да подпомагат държавата в подобряването на практиките. „Продукти като нашият кара държавните институции да се отварят, да предоставят информация и да я публикуват“, сподели Любомир Костадинов, като призова участниците в конференцията да публикуват информацията, която получават от институциите.

 

„Държавата би трябвало да го прави, но не го прави. Когато добиете информацията, систематизирайте я, направете я публична. И други хора вероятно я търсят“, бе посланието на Любомир Костадинов.

 

Изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова представи работата по изготвянето на Регионални профили. Показатели за икономическо развитие. Тя подчерта, че ИПИ се стреми да публикува получената информация и сподели етапите, през които преминава събирането на данни и източниците, които ползват изследователите.

 

„Подаваме заявление за достъп до всички общини по електронната поща, искайки информация за размера на някои местни данъци за предходната и настоящата година. Сравнителният анализ на данните позволява да се видят тенденции в насърчаването на местното икономическо развитие, на базата на които ИПИ дава препоръки за подобряване на  данъчната политика”, поясни Костадинова.

 

EEA Grants
Светла Костадинова

„Ако предложенията от НПО са плод на анализ и подкрепени с данни, се взимат предвид. Нашата роля е да даваме знания и да информираме обществото, така че политикът да се чувства притиснат да вземе решение“, обобщи Светла Костадинова в отговор на въпрос от участниците за ефективността от препоръките.

 

Изследователят Линка Тонева от Прозрачност без граници представи Индекс на местната система за почтеност. „Миналата година открихме силата на ЗДОИ. Дотогава поддържахме по-скоро приятелски контакт с институциите“, сподели Тонева.

 

За целите на изследването Прозрачност без граници подава заявления за достъп информация до съдебните органи и полицията в 27-те областни центрове. Като една от трудностите, които изследователите са срещнали при събирането на информация Линка Тонева посочи липсата на общ стандарт за публикуването на информация на официалните страници на общините и общинските съвети.

 

Мария Черешева от Асоциацията на европейските журналисти – България и Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация“ представиха Платформа за медийния пазар в България.

 

Целта на инициативата е да се събере на едно място публично достъпната информация, за да се очертае една картина на медийния пазар. „Ясно е, че много зависимости трудно биха се разкрили въз основа на публично достъпната информация, но това е обект на журналистическо разследване“, поясни Мария Черешева.

 

„Използвахме публикувани данни със свободен достъп от държавни органи, публично-правни организации, частни източници, както и от самите медии и браншови организации“, допълни Николета Даскалова, анализатор на данните.

 

Според изследователите проблемът с прозрачността на данните идва от частния сектор, тъй като държавата публикува данни, които самите медийни компании подават. „Пожелаваме си да има централизиран регистър с актуална информация за медийния пазар в стандартизиран формат, както в редица европейски държави“, сподели Даскалова.

 

EEA Grants
Мария Черешева (вляво) и Николета Даскалова

Неда Грозева от Български институт за правни инициативи сподели етапите на събиране на информация в рамките на Инициатива за прозрачни съдебни назначения. БИПИ събира и синтезира информацията от различни публични източници, за да направи профил на магистратите от различни структури на съдебната власт.

 

„Важна стъпка за успеха на проекта е търсенето на обратна връзка от лицата, за които се отнася информацията. Множество магистрати бяха изненадани, като им изпращахме информацията за тях за консултация, но обратната връзка се получи“, подчерта Неда Грозева.

 

Журналистът Христо Христов, основател на сайта Държавна сигурност.com, представи структурата и съдържанието на Регистър на сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА. Той запозна присъстващите и с най-новия продукт - сайтът Памет 1944 – 1989, събрал информация за жертвите на комунистическите тайни служби. Платформата стартира с 250 профила и се обогатява с нови всекидневно. Източници на информация са Комисията по досиетата, която съхранява архива на тоталитарните комунистически служби, и Държавна агенция „Архиви”, пазеща архивите на съдените от Народния съд. Профилите се допълват с личните свидетелства и мемоарите на лицата, както и от периодичния печат.

 

„Макар да изглежда, че темата няма пряка връзка с достъпа до обществена информация, свързана с актуални теми в управлението и общество, истината за комунистическото минало и неговото наследство е важна и нейното подценяване доведе до тази ерозия в националната памет, която наблюдаваме днес”, заяви Христо Христов.

 

Александър Кашъмов обобщи работата по създаването на профилите като професионална. „Урокът за ползване на публична информация и данни за определени личности е много сериозен. Търсенето на обратна връзка, оглеждането на информацията от всички страни са законови задължения за баланса на правата“, подчерта Кашъмов. Той припомни и случаят на инж. Георги Сербезов от Пловдив, създал онлайн търсачка на практиката на Върховния административен съд по ЗДОИ. Недоволството на двама граждани от Шумен и осъдителното решение на Административния съд София – град, въпреки позицията на КЗЛД, че няма нарушаване на защитата на лични данни, показват високата отговорност от ползването и обработването на тези данни.

 

Теодора Гандова от организацията НПО линкс запозна присъстващите с проектите от конкурса за софтуерни разработки, базирани на отворени данни #Овласти гражданите #Хакни системата.

 

EEA Grants
Теодора Гандова, Ивайло Хлебаров и Христо Христов

Тя обърна внимание на необходимостта, която НПО линкс е установила, за окуражаване работата с отворени данни, както от страна на доставчиците, така и сред ползвателите. „Отварянето на набори данни в Портала за отворени данни стана през последната година и малко хора знаят за това. Има и един страх от страна на НПО и журналисти да обработват количествени данни”, подчерта Гандова.

 

Конкурсът е имал за цел да подкрепи НПО и медии да използват отворените данни в работата си, независимо дали става дума за наблюдение на политики, за нови услуги за гражданите или анализ на данните. Култура, прозрачност и екология са темите, към които е проявен най-голям интерес от страна на участниците.

 

Гандова представи и проектът, получил Първата награда в конкурса: The Tomato Hack – съпоставка и анализ на данните за европейското земеделие, предоставени от Eurostat, с фокус върху ситуацията в България.

Примери за използването на отворените данни за постигане на по-голяма прозрачност и участие във взимането на решения посочи Ивайло Хлебаров, активист и изследовател на устойчивото развитие.

 

Той изтъкна ползите от отворените данни за гражданите и институциите, очерта възможности за използване на отворени данни, като проследяване на тенденции, правене на индекси, анализ на политики, маршрути и разписания и др. Хлебаров даде конкретни примери от практики във Великобритания, САЩ, Австралия, Канада и Швейцария. Той показа и продукти, създадени в България – платформи, мерещи качеството на въздуха в София, приходите и разходите при управление на отпадъците в София, платформи, показващи актуална информация за разрешителните за сеч, производство и консумация на електроенергия, бюджетни плащания на МВР и др.

 

Хлебаров не спести критиката си към състоянието на отворените данни в България. „Отбиване на номера“ нарече той Портала за отворени данни, съдържащ само 140 набора от данни. Хлебаров посочи непълни и некачествени данни, които се публикуват от Изпълнителната агенция по околна среда, както и лошото състояние на много публични регистри. А форматът, в който са публикувани най-често данните – сканирани екселовски таблици – като негоден за употреба.

 

На конференцията ПДИ показа обучителния филм „Имам правото да знам“,  произведен от екип на АГИТПРОП ООД по поръчка на „Програма достъп до информация“ в рамките на проект „Увеличаване капацитета на неправителствените организации при търсене на обществена информация“, финансиран по Програма за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП 2009-2014 г. (www.ngogrants.bg).

 





© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.