д-р Гергана Жулева, председател на УС на ПДИ
Гергана Жулева
 д-р Гергана Жулева, председател на УС на ПДИ

И тази година докладът за състоянието на администрацията беше приет и публикуван през месец май.[1] Част от доклада обичайно е посветен на достъпа до обществена информация.[2] На страницата на ПДИ е публикувана систематизирана информация за развитията през годините на прилагане.[3]

 

В доклада се отчитат положителни развития относно приемане на вътрешни правила за работа по Закона за достъп до обществена информация и относно формите на разяснителна информация за упражняването на достъпа до информация. Поради интереса към прегледа на оригиналите, съдържащи търсената информация в 511 от администрациите, тази година се отбелязват данни за  места за четене на предоставената на заявителите информация. Такива помещения са осигурени от 451 администрации в системата на изпълнителната власт.

Положително развитие е констатацията, че „администрациите се насочват към все по-съдържателно интересни секции за достъп до информация на сайтовете“[4] си. Но няма данни за това колко от 588-те администрации са подготвили съдържателно пълни секции „Достъп до информация“.

 

Според проучването на ПДИ на активната прозрачност през 2024 г. от 560 институционални интернет страници на администрациите 536 са създали секция „Достъп до информация“, но само 36 от тях имат пълното,  изисквано от закона съдържание.[5]

 

Факт е, че в течение на годините от последните промени в ЗДОИ, отнасящи се до съдържанието на секциите „Достъп до информация“ от декември 2015 г., се наблюдава положително развитие, но то е доста бавно и недостатъчно.

 

Приемането на вътрешни правила по ЗДОИ и тяхното публикуване в секция „Достъп до информация“ също е изискване на закона. В това отношение Министерският съвет положи усилия за улесняването на  различните видове администрации като публикува моделни правила. На това е обърнато специално внимание и в този доклад. Според самоотчетите на институциите 570 от 588 са приели такива правила. Въпросът е, че тези правила трябва да бъдат публикувани, това според проучването на ПДИ от 2024 г. са направили 488 администрации.[6]

 

Бележки могат да се направят и по отношение на „разяснителната информация“, която в доклада се разглежда и като разяснителни кампании за правото на достъп до информация. Разяснителната информация, според изискванията на чл. 15а, ал. 2 на закона, е „информация за упражняването на правото на достъп до информация, реда  условията за повторно използване на информация, таксите по чл. 41ж и форматите, в които се поддържа информацията.“

 

В доклада се отчита, че 484 администрации използват различни форми на разяснение на правото, а 461 смятат че разясненията са дадени във вътрешните правила за работа по ЗДОИ.

 

Според проучването на ПДИ за 2024 г. 377 са администрациите, публикували в открит текст разяснителна информация. Разбира се, потребителите могат да се ориентират чрез вътрешните правила по ЗДОИ за процеса, отговорните звена и служителите, процедурата и контрола на работата по ЗДОИ в дадената институция, но в случая с разяснителната информация става въпрос за кратък и ясен текст относно правото на достъп. 

 

Що се отнася до другите задължителни компоненти на секция „Достъп до информация“ в доклада няма данни за изпълнението им – относно правото на достъп до обществена и информация за повторно ползване от обществения сектор,  годишните доклади по ЗДОИ, звената, отговарящи за достъпа с цялата им контактна информация и т.н. 

 

В доклада се отчитат постъпилите заявления за достъп до обществена информация, които са 13 018 и са по-малко с 1 489 от миналата 2023 г. Благодарение на редовно публикуваните годишни доклади на Министерския съвет, ние разполагаме с данни за подаваните заявления към администрациите на изпълнителната власт за 24 години.[7]

 

И тази година най-много заявления са постъпили по електронен път, най-многобройни заявители са гражданите; заявителите са търсили служебна  обществена информация, свързана с гражданския контрол върху работата на администрацията.[8]

 

Административните решения по заявления са 11 894. От тях преобладават решенията за предоставяне на пълен достъп до исканата информация – 9 283. Решенията за отказ са 507.[9]

 

В систематизиране на данните в доклада тази година очевидно са прецизирани самоотчетите за основанията за отказ и те са докладвани според изискванията на закона. Изчезнали са отчитани досега „други“ основания, които никога не са били ясни, но са се увеличили основанията „достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес“, увеличили са се отказите на основание търсената  информация е  „свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение“ и „съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори.“ (чл. 13, ал. 2, т. 1 и т.2, и ал. 4), но и тези основания подлежат на преценка за надделяващ обществен интерес.

 


Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“, част IV. Достъп до обществена информация. 2019-2024

 

Друго предвидено в закона основание за отказ е търговската тайна (чл. 17, ал. 2 и ал. 3), но и при използването на това основание за отказ задължените субекти са „длъжни да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците“ и да направят преценката за надделяващия обществен интерес.

 

От 2010 до 2023 година в докладите се публикуваха данни за решения за достъп, взети след преценка за надделяващ обществен интерес.[10] Случаите, в които администрацията беше решавала в полза на обществения интерес, обаче не бяха обвързани с основанията за отказ, които подлежат на преценка за надделяващ обществен интерес.

 

В доклада тази година няма данни за такива случаи. При развиваща се и стабилна съдебна практика относно защитени интереси и надделяващ обществен интерес би било полезно да се проследи практиката на администрацията.

 

В доклада за 2024 г. се отчитат и съдебната практика по ЗДОИ. За първи път през 2024 година жалбите срещу решения за достъп и решения за отказ се уеднаквяват.   

 

 

Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“, част IV. Достъп до обществена информация. 2016-2024

 

Що се отнася до решенията на съда по жалби по ЗДОИ, както се вижда от данните от 2016 година, преобладават тези, които изцяло отменят решението на органа в полза на заявителя. През 2024 година те са 70,5%. 

 

Очевидно е необходимо да се обърне внимание на предвиденото в закона от 2008 г. изискване ръководителите на административните структури в системата на изпълнителната власт да осигурят финансово обучението на служителите по прилагане на ЗДОИ и в обученията се обърне специално внимание на съдебната практика. 

 

  

Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“, част IV. Достъп до обществена информация. 2016-2024

 



[7] Виж детайли за подаваните заявления през годините  https://store.aip-bg.org/legislation/prilozhenie_zdoi/Grafiki_Prilagane_na_ZDOI2001_2024.pdf, стр. 27-29

© 2025 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.