Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Интервю
Българският хелзинкски комитет бе отличен със „Златен ключ“ за неправителствена организация, упражнявала най-активно правото си на достъп до информация за кампанията, свързана със събиране и оповестяване на съдебна практика по дела за умишлени убийства на жени в България
Ден на правото да знам 2019
Диляна Ангелова

Какво ви насочи към тази тематика?

През 2015 няколко убийства на жени в България останаха слабо разследвани. Имаха и слаб отзвук в обществото. Това ни предизвика да съберем повече информация и статистика за джендърно базирано насилие над жени и домашно насилие над жени. Оказа се, че такава системно не се събира от институциите. Събирането на съдебна практика чрез Закона за достъп до обществена информация от окръжните съдилища ни се видя като един от възможните начини да запълним тази липсваща брънка от информация в общественото пространство. Така че от 2015 насам изпращаме всяка година по 28 заявления за достъп до информация до окръжните съдилища, които разглеждат дела за убийство на първа инстанция.

 

Какви предизвикателства срещате в събирането на информация по този начин?

В началото получавахме откази, но тази година, след като изпратихме заявленията, в рамките на една седмица повече от половината съдилища отговориха. Това е признак, че институциите започват да разпознават темата като важна за обществото и да реагират по-бързо. Сред другите предизвикателства са непубликуване на мотивите на присъдите  на сайтовете на съдилищата, както и на централния уеб базиран сайт на съдебната система, където би трябвало да се публикуват всички актове на съдебната система. В такива случаи сме реагирали, като сме изпращали допълнителни молби до съответните съдилища да ни изпратят мотивите по конкретните дела. В повечето случаи се отзовават и изпращат мотивите. Това, което сме правили последните години, е в самото заявление по ЗДОИ да уточним, че мотивите не са публикувани на сайта и да поискаме да ни ги изпратят заедно с отговора по заявлението за достъп.

 

Какви положителни ефекти наблюдавате от вашите искания по ЗДОИ?

Нещо, което ни се стори положително е, че Министерски съвет при иницииране на законодателни изменения в Наказателния кодекс, свързани със защита от домашно насилие, беше цитирал статистиката, която бяхме събрали в резултат на нашата кампания. Въпреки, че не се посочваше източника на информация, ние видяхме нашите данни публикувани. Това беше важно за нас – че сме допринесли за обществения дебат и статистиката е станала повод институциите да реагират по толкова сериозен проблем като домашното насилие и насилието над жени по принцип.

 

Доколко сериозен е този проблем?

От всичко, което знаем – от наблюдатели, от групи на жертви на насилие и случаи, които излизат и в медиите, и в съдебната практика, можем да твърдим, че проблемът е много сериозен. Съдебната практика по дела за убийства на жени е само върха на айсберга. Разбира се, това са най-тежките посегателства – върху живота и личността на жените. Но това, което ние не виждаме са всекидневните посегателства, физическо, психическо насилие над жени, финансова зависимост, която много често е свързана с жертви на насилие. Има много още какво да се прави. Има изменения в законодателството, които са насочени към наказването на извършителите. Все още липсва набор от мерки за превенция. Липсва разбиране за индикаторите, които отключват или водят до насилие като социална изолация, различни здравословни проблеми и други фактори, които е необходимо държавата да анализира. Ние, чрез нашата кампания всъщност, целим да изведем на преден план факторите, които водят до домашно насилие и в крайна сметка до убийството на жени в България. 

 

Каква е целта на платформата ubita.org?

Правим своеобразен медиен мониторинг. Ежеседмично и ежемесечно, ползвайки информация от медиите, опитваме да изострим чувствителността на обществото по тези случаи. Това е не само изброяване на жертвите, а опит да почетем паметта им, да разкажем техните истории по един щадящ начин, разбира се, за техните близки, да опишем цялата система на насилие, довела до смъртоносния край.

 

На какъв етап са предложенията за изменения в Наказателния кодекс, за които споменахте?

Те са факт от 2019. Не сме имали възможност да изследваме практиката по тях. Но доколкото имам впечатления, тя не е много богата. Не се приеха необходими изменения в други закони като Закона за домашното насилие и други нормативни уредби, които помагат на жертвите на насилие да търсят подкрепа навреме. Там е необходима много сериозна система от помощ – правна, социална, за настаняване на жертвите на насилие, които се налага да излязат от семейството. Все мерки, които държавата трябва да предлага във всяка област или община на жените, жертви на насилие. От друга страна, липсва чувстителност по проблема за джендърно базираното насилие.  Там нещата се изкривяват до крайност. Можем да говорим джендър стереотипи, които в много случаи са причина за насилието над жени.

 

В какви други кампании използвате ЗДОИ?

Кампанията, за която бяхме отличени със „Златен ключ“ е само един от примерите за използването на закона от нашата организация. Мога да дам примери с няколко успешни дела срещу откази на Държавна агенция „Национална сигурност“ да предоставят информация за използване на специални разузнавателни средства. Тези дела бяха важни за нас и за обществото. Събираме също информация за възможностите за социално настаняване на бездомни хора в цялата страна. Последното е във връзка с евикциите на ромски семейства. По закон и по стандарт държавата трябва да осигури алтернативно настаняване. В много случаи това не се случва и с помощта на ЗДОИ опитваме да съберем данни къде съществуват общински жилища, какви са условията за заемане, доколко са свободни и др. Последният пример, за съжаление, е отказ от Прокуратурата. Бях поискала информация за броя на дела, свързани с престъпления от омраза, по няколко конкретни члена от Наказателния кодекс. Получих отговор от г-н Цацаров, че става дума за служебна информация, а не обществена. Още не сме решили как да подходим по този случай. Много често получаваме откази от Прокуратурата, това е една от институциите, които засилено отказват информация на граждани и неправителствени организации.

 

С кои институции работите добре?

Аз активно използвам ЗДОИ при търсене на информация, свързана с изпълнение на наказанията. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, въпреки че не публикува своите годишни доклади, както и докладите на отделни затвори, предоставя тази информация. Ние ежегодно искаме достъп до тази информция по ЗДОИ, както и друга статистика. Както споменах в началото, окръжните съдилища имат по-добра практика – и заради нашите заявления по ЗДОИ, и заради обществената чувствителност по проблема. Надявам се и нашата кампания да е допринесла към осъзнаването на този проблем като значим.

 

Разговора води

Диана Банчева

 



© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.