С адвокат Драгиева от Програмата за правна защита на БХК, получил „Златен ключ“ за НПО, най-активно използвало ЗДОИ, разговаря Адриана Иванова, ПДИ

Диана Драгиева

Диана Драгиева

Честито на Вас и Вашите колеги за отличието! Малко НПО-та водят дела срещу прокуратурата и БХК е сред тях. Потърсихте и след съдебни дела срещу откази получихте списъка на действащите актове на главния прокурор; информация за наложените наказания на полицаи, малтретирали протестиращи граждани на антиправителствените протести през 2020; както и информация за различни производства, проверки и актове на Прокуратурата. Защо решихте да търсите документи именно по тези теми?
Специално за актовете на главния прокурор – това е неговата основна работа и често по конкретни преписки и досъдебни производства се сблъсквахме със затруднения, които очевидно бяха обусловени от неговите актове. Спорадично искахме един или друг акт според това какво е излязло по конкретното производство. И това ни даде идея, че е добре да имаме достъп и да потърсим съдържанието на всички действащи актове. И тук не става дума за инструкциите и указанията само на действащия главен прокурор – някои от тези актове са издавани назад във времето. След като ги получихме, установихме, че те са на предишния и на по-предишния главен прокурор, и са все още са действащи.

Имахте ли време да анализирате получената информация?
Нашата организация не представлява обвиняеми по дела, ние най-често представляваме пострадали от престъпления в досъдебно производство или преди това сигнализираме, когато считаме, че има нарушение, за което има данни, че е престъпление. Според мен за анализ тук конкретно е добре да се намесят тесните специалисти.

Въпреки това на пръв прочит се вижда, че в някои актове има противоречия със закона. Вече сме подали жалба срещу някои разпоредби, има и висящо дело във Върховния административен съд. Проблемът в този случай е, че за да се обжалват тези актове, трябва да се докаже правен интерес пред съда. Тоест, не всеки и всякога може да обжалва един макар и незаконосъобразен акт. Получава се особена ситуация, но за да можем да атакуваме пред съда тези актове, трябва вече да има увреден интерес на гражданин, да има пострадал от тази незаконосъобразна разпоредба.

Какви примери можете да дадете за случаи, при които в работата ви е била от полза получената по ЗДОИ информация?
Точно така се стигна до това в момента да обжалваме части от инструкцията за деловодната дейност на Прокуратурата, тъй като въз основа на нейни разпоредби в последно време ни беше отказан достъп до една преписка, касаеща полицейско насилие. След като получихме постановлението за отказ, поискахме да се запознаем с преписката, но ни беше отказано писмено. Обжалвахме пред горната Прокуратура, пред още по-горната, стигнахме до Върховна касационна прокуратура и навсякъде ни отказаха, обосновавайки се с тази инструкция на главния прокурор. Инструкцията казва, че всеки наблюдаващ прокурор решава сам дали да предостави достъп до преписките. 

За нашата работа е обичайно да искаме информация от много държавни органи, включително от Прокуратурата и ние го правим всяка година. Въпросът е, че от началото на мандата на сега действащия прокурор получаваме непрекъснато откази. Каквото и да поискаме, получаваме отказ - мълчалив или изричен. По седем заявления получихме десет отказа, заведохме десет дела и ги спечелихме, с разноските по тях. Което идва да покаже, че това не е случайно, не е от непознаване на закона, а изглежда като съвсем тенденциозно отношение и нежелание да се сътрудничи с неправителствените организации и в частност с нашата.

Прокуратурата се възприема като особено затворена институция и получи съответната антинаграда за Деня на правото да знам. Каква е първата и най-важна стъпка от нейна страна, за да стане по-отворена, според вас?
С фокус върху достъпа до информация трябва да започне да публикува на първо време всички актове, които се издават по методическо указание на главния прокурор. Разбира се всички, освен ако няма предвидено в закона ограничение, касаещо основания някой от актовете да не бъде публикуван. Но тези основания следва да са ясни и отказващият информация да се позове изрично на тях. 
Както видяхме, тези действащи актове не са много. Отначало се казваше, че са 22, но ние намерихме още три. Значи става дума за 25 акта - и това е основната работа на главния прокурор по Конституция. Друга работа на практика няма – освен надзора за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи. И в изпълнение на тези свои правомощия той издава инструкции и указания. 25 на брой. Това ли е цялата работа на главния прокурор?

Имате ли висящи дела по ЗДОИ или заявления, които последно сте изпратили и очаквате отговор?
Да, има висящи дела. Предстои също така да обявим отново едно дело (за съжаление едно от няколкото по тази тема), което се отнася до становищата, сравнително-правния анализ и доклада на работна група прокурори, върху които стъпват предложените от главния прокурор миналата есен изменения в Наказателно-процесуалния кодекс.

Няколко думи за другите актове, които бяха предоставени след съдебно решение. Един от тях е много интересен и е за задълженията на прокурорите във връзка с правомощията на Националното бюро за контрол върху специалните разузнавателни средства. В него има две изрични разпоредби, които тълкувани заедно очевидно ограничават достъпа на проверяващите от Бюрото до документите, касаещи ползването на СРС-та в прокуратурата. Това ограничение го няма в закона – има го за първи път в указанието, издадено от бившия главен прокурор Цацаров. 

След като получихте списъка с действащите актове на главния прокурор и самите актове от списъка, какво следва оттук нататък?
Ще споделя нещо, което е интересно на пръв прочит, но подчертавам, че специалистите най-добре могат да анализират данните. Единият от актовете урежда специалния надзор върху групи от отделни дела. Една от групите дела е на тези, които са поставени под наблюдение от Европейската комисия. И всъщност сам главният прокурор си предвижда правомощия да може да изважда тези дела от специалния надзор. От друга страна този специален надзор означава, че горестоящ прокурор се назначава, за да следи „изкъсо” делото, защото то е от специален интерес. На практика главният прокурор може да дава указания на наблюдаващия прокурор и образно казано да се „бърка” в неговата работа без в същото време да са предвидени гаранции, че това няма да бъде намеса в независимостта на наблюдаващия прокурор. 

И още един интересен акт, който е за това как прокурорите избират в кои административни дела да участват. Според мен, ако има изобщо такива указания, те трябва да са уредени публично, с нормативен акт. И да е ясно, когато ние подаваме до прокуратурата сигнал например за незаконно строителство – което по съществото си най-често е един административен казус – кога тя решава да се намеси в едно такова дело и кога – не. 

Разбира се, постоянно сме под заплаха, тези актове да бъдат изменени, отменени или да има нови. Затова ние от БХК имаме идея да подаваме заявления на всеки шест месеца или поне веднъж в годината, за да сме сигурни, че информацията е сравнително актуална. И се надяваме това да подсети главния прокурор и неговите заместници да публикуват сами тази информация. 


 

Церемонията за Международния ден на правото да знам се провежда в рамките на проекта Форум „Достъп до информация“, изпълняван от Програма Достъп до информация с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. 

Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2021 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.