С Десислава Микова, координатор кампания „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България, разговаря Катерина Коцева, координатор „Комуникации“, ПДИ

Николай Неделчев

Д-р Гергана Жулева, ПДИ, и Десислава Микова, "Грийнпийс" - България

„Грийнпийс“ – България спечели наградата „Златен ключ“ в категорията „Неправителствена организация, най-активно използвала ЗДОИ" за Деня на правото да знам за 2022 г. за последователно търсене на информация от различни институции, задълбочено разследване и разкриване на порочни схеми, отразено в доклада "Осемте кръга на Въглищната империя на "Ковачки". Днес темата за енергийните източници е много актуална. Кое провокира интереса ви към въглищния бизнес?

 

Повече от пет години „Грийнпийс“ - България работи върху пресечната точка между темите за енергетиката и за околната среда, предвид най-належащия проблем, пред който сме изправени, а именно климатичната криза. Производството на енергия от въглища е най-големият източник на въглеродни емисии. Идеята за плавен енергиен преход се ражда от Препоръката на междуправителствения панел за климатичните промени за изход от въглищната енергетика до 2030 година за държавите, сред които е и България. Идеята за трансформация на енергийната система е причина организацията ни да се интересува от тази тема.

 

Българската енергетика има допълнителна особеност. Не става дума само за въглищата като енергиен източник, а и за зависимостта от един кръг частни компании, чиято приватизационна история ги свързва с Христо Ковачки. Те имат доста еднакви практики. Използват едни от най-старите инсталации не само в България, но и в Европа, които не се поддържат никак добре откакто са приватизирани и много често са източник на огромно замърсяване на въздуха и водите. Именно затова „Грийнпийс“ изследва този феномен – въглищната империя на Христо Ковачки. Всичко започва през 2018 година, когато публикувахме доклада „Финансовите мини“, който проследява структурата на тази империя.

 

Сега, в перспективата за енергийна трансформация и осигурените огромни средства за нея, искахме да видим докъде се простира тази империя. Зависимостта от нея не е само на ниво производство на енергия. Тя отива отвъд производствата на енергия, включва търговия с ток и се стига до пенсионните осигуровки на работниците в този сектор. Става дума за компании, които източват публични дружества.

 

Какви бяха трудностите в събирането на информация за случая с въглищния бизнес?

 

Използвахме ЗДОИ в общо три случая. Беше изненада за нас, че Националната агенция за приходите (НАП) ни даде исканата информация. Предизвикателството беше, че ние искахме данни за 19 отделни компании, а НАП ни ги даде общо за всички, без разбивки, с аргумента за спазване на търговската тайна.

 

За мен отговорът беше доказателство, че има връзка между тези компании и информацията беше показателна. Големият проблем е именно отказът на много български институции да признаят връзката между тези компании.

 

Например, Комисията за финансов надзор (КФН) не ни предостави исканата информация, защото ставаше дума за по-деликатна финансова информация. Сигналите към КФН през годините са били обработвани от перспективата, че няма нищо общ между тези компании само защото имат различни собственици, които са чуждестранни лица и нямат на документи друга собственост в България. Това е достатъчно основание за КФН да не търси връзки между тях. Докато отново публична информация показва, че те са регистрирани на едни и същи адреси, това са пощенски кутии, между тях има доста връзки, които не са регистрирани задължително в Търговския регистър.

 

Има ли и други институции, които са по-трудно достъпни?

 

Поискахме информация от БНТ за рекламните й договори с фирма „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД. Това е една от ключовите компании във въглищната империя. Тя е търговец на електроенергия и емисии за парникови газове. Финансовите й отчети показват главоломен ръст на приходите в рамките само на няколко години, когато тя оперира. Преди няколко години изведнъж тя престава да изпълнява договорите си. Няколко компании завеждат дела срещу нея за неизпълнение на договори. В момента има процедура за фалита й. Известно време фирмата се рекламираше в БНТ с рекламни слотове преди новините. Поискахме информация за цената на услугата и колко пъти в какъв период са излъчване тези слотове. Сблъскахме се с нещо, което доста институции използват, а именно допитване до третата страна. БНТ също използва тази възможност в закона, а третата страна не беше съгласна тази информация да се разкрива. Това само по себе си е показателно.

 

Но това не е първият случай в нашата практика. Искали сме информация за различни топлоелектроцентрали в България. И предимно тези, свързани с Ковачки, ако се стигне до искане на разрешение, никога информацията не се предоставя.

 

Първият Златен ключ „Грийнпийс“ – България получава заедно със сдружение „За Земята“ през 2017 г., т.е. вие отдавна използвате ЗДОИ в работата си. Има ли развитие в реакцията на институциите сега и преди? Грийнпийс разпознаваем заявител ли е?

 

Със сигурност има напредък. Институциите все повече разпознават кога няма как да откажат достъп до информация. „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ сме се превърнали в доста разпознаваем заявител за институциите, които се занимават с околната среда – Министерство на околната среда и водите, регионалните инспекции, Електроенергийния системен оператор, с когото имаме дълга сага, която се надяваме да приключи и да се установи, че исканата информация от нас е публична.

 

В какви други кампании използвате ЗДОИ?

 

Ние сме фокусирани върху енергийната трансформация. Може да се разглежда в две посоки: едната е информация за замърсяването от тези производства, а другата – за качеството на околната среда. Нещата са много свързани. Продължаваме да търсим информация за производство на електроенергия и контрола върху това производство по отношение на екологичното законодателство изпълнение на санкциите при нарушения. Най-честият проблем е, че когато поискаме информация за по-дълъг период от време, тя е в голям обем, компилирането изисква доста ресурс. Институциите решават, че няма смисъл да правят това усилие.

 

Различно е, когато поискаме определена информация. Например, топлоелектрическите инсталации имат право да работят в режим, наречен „авариен“, т.е. без пречиствателни инсталации, в рамките на 120 часа годишно всяка. Това често е условие в комплексните им разрешителни.

 

Питали сме как институциите събират тези данни. Те не са лесни за предоставяне именно защото трябва да се компилират. Повдига се въпросът дали наистина се следи спазването на това условие, ако не може да се провери веднага, че една инсталация, работейки без пречиствателни съоръжения днес, е достигнала половината от лимита си или е превишила лимита. Така че се поставят подобни въпроси за начина, по който се събират данни, така че да могат да се използват не само от гражданите, но и от експертите в институциите, за да бъде по-лесна и по-ефективна работата им.

 

Какво е посланието ви към екологичните, а и не само организации и граждански обединения?

 

Прозрачността и достъпът до информация са въпрос на култура. Ние като граждани имаме сериозна роля в поддържането и насърчаването на тази култура. Ако се обърнем назад и погледнем откъде сме тръгнали и къде сме стигнали, трябва да отбележим съществен напредък, преди да си кажем колко още много работа имаме да свършим.

 

Надявам се в един момент институциите да започнат да гледат на нас повече като на сътрудник, а не като на опонент, който се опитва да ги принуди да правят нещо, което не е част от тяхната култура. Прозрачността е част от демократичната култура и се надявам да има повече от нея в живота ни.

 

==============================================  

 

 

 

 

Кампанията за Международния ден на правото да знам се провежда в рамките на проектите „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма Достъп до Информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България", и проект Форум „Достъп до информация“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.