 адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ |
На 4 март 2025 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови решение по делото Гиргинова срещу България, с което прие нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.
Според Съда в Страсбург чл. 10 от Конвенцията, който гарантира правото на информация, е нарушен с отказа на Софийския градски съд да предостави достъп до мотивите към оправдателната си присъда по обвинение срещу няколко служители, сред които и бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Обвинението е било за неупражнен контрол при злоупотреба с прилагането на средства за тайно наблюдение. След изменение в Наказателния кодекс от 2013 г. прокурорите по делото са се отказали да поддържат обвинението, а постановената оправдателна присъда не е била протестирана на горна инстанция.
Заявлението за достъп до мотивите към присъдата е подадено през 2015 г. от Галина Гиргинова, журналист от "Съдебни репортажи", блог за съдебна журналистика и разследвания. Делото на Гиргинова пред Административен съд – София град (АССГ) и Върховния административен съд (ВАС) е водено с подкрепата на ПДИ. За съжаление обаче двете съдебни инстанции отказаха да го разгледат по същество и да направят преценка дали надделява общественият интерес за достъп до информация или защитата на националната сигурност, свързана със системата за тайно следене чрез специални разузнавателни средства.
С решението от 4 март 2025 г. Съдът в Страсбург намира нарушение и на член 13 от Конвенцията, тъй като жалбоподателката не е имала ефективно средство за защита. Решението е взето единодушно. То може да бъде обжалвано от българското правителство в 3-месечен срок пред Голямата камара.
В решението по делото се съдържат няколко важни аспекти, в които е разгледан казусът и които адресират системни въпроси около случая.
Отхвърляне на възражението за неспазен 6-месечен срок
Възражението на правителството за неспазен срок за жалбата, който по това време е 6 месеца (понастоящем вече е 4 месеца) е отхвърлено като неоснователно в решението. ЕСПЧ отбелязва, че за разлика от други държави в България съдебните решения на последната инстанция нито се връчват, нито се съобщават на страните и техните защитници. Неясен е и срокът, в който съдилищата се произнасят, тъй като това не става на определена предварително определена дата. По тези причини поставянето на страните и адвокатите в една продължителна несигурност, в която да проверяват ежедневно в съдебните регистри дали има произнасяне по делото или не, е твърде голяма и необоснована тежест спрямо тях. По тези причини и наличната непредвидимост и несигурност относно датата на публикуване на дадено решение не следва да се приема за основателно възражение за неспазен срок, предвид затрудненото информиране на страните и техните адвокати относно постановено крайно решение по делото им.
Журналистиката и върховенството на правото
Съдът в Страсбург приема, че журналистката е поискала информацията, за да подготви публикация на основата на точни факти. Тя изрично е посочила, че е журналист в заявлението си по ЗДОИ. Същевременно в решението се подчертава, че не е логично да се очаква широката публика да наблюдава съдебния процес. Тук е ключова ролята на журналистите. Част от техните задължения и отговорности е да наблюдават вместо и за публиката. Медиите са основният канал, чрез който аудиторията може да провери дали съдиите изпълняват задълженията си точно и безпристрастно, като по този начин се реализира дължимото уважение към върховенството на правото (вж. §63).
Естеството на исканата информация и общественият интерес
ЕСПЧ приема, че мотивите за оправдаване на бившия министър на вътрешните работи е от значителен обществен интерес. Обвинението за неупражнен контрол спрямо подчинени следва да се разглежда и в светлината на скандалите, свързани със злоупотребата със специални разузнавателни средства (СРС), подробно описани в решението на ЕСПЧ от 2022 г. по делото Екимджиев и други (по което единият жалбоподател е Програма достъп до информация). Отбелязва и законодателната промяна, приета от българския парламент през 2013 г., при която звеното за техническо прилагане на СРС е изведено от структурата на Министерството на вътрешните работи и е обособено в отделна Държавна агенция „Технически операции“. В този контекст е безспорно от значим обществен интерес да се знае как прокуратурата и съдилищата са си изпълнили задълженията при тези обвинения. След като е станало публично известно, че прокурорите не поддържат обвинението и не са обжалвали оправдателната присъда, то е от обществен интерес да се знаят и съображенията на съда за присъдата му (вж. §65). Още повече, че е общоизвестно, че мотивите на съдебните актове допринасят за прозрачността и отчетността на съдебната система. Тяхното съдържание допринася и за превенция срещу злоупотреби в правосъдието, която е в интерес на цялото общество. Публичността на съдебните решения и присъди е едно от средствата за поддържане на общественото доверие в правосъдието и допринася за справедливия процес, който е “запазена марка“ на демокрацията.
Предвидено ли е ограничението в закона?
Съдът в Страсбург подлага на анализ заключенията на националните съдилища – АССГ и ВАС, че ЗДОИ е неприложим за достъп до съдебни решения и присъди, по съображения, че е налице специален ред за достъп, регламентиран от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Макар в ЗСВ да се предвижда задължение за тяхното публикуване, а в НПК да е посочено, че присъдата е публична, в никой от двата закона не е предвидена конкретна процедура за достъп до непубликувани съдебни решения и присъди. При това положение и в светлината на съдебната практика за неприложимост на ЗДОИ излиза, че законът, който предвижда ограничение на достъпа до информация не е ясен и предвидим, в нарушение на изискването на чл. 10 § 2 от ЕКПЧ .
Налице ли е легитимна цел на ограничения достъп?
ЕСПЧ има известни съмнения дали информацията, която се отнася до прилагането на СРС в системата на МВР, действително се отнася до националната сигурност и дали би се разкрила държавна тайна при предоставянето на мотивите към присъдата. Още повече, че от делото Екимджиев и други срещу България се знае, че използването на СРС за защита на националната сигурност се осъществява от Държавната агенция „Национална сигурност“, а не от МВР. Все пак в решението се допуска, макар и с известно колебание, че е възможно предоставянето на определена информация от технически характер относно конкретно прилагане на СРС да доведе до препятстване на бъдещото използване на такива СРС.
„Необходимо ли е в демократичното общество“ ограничението на мотивите на присъдата?
Според практиката на Съда в Страсбург ограниченията както на свободата на словото, така и на достъпа до информация в обхвата на чл. 10 от Конвенцията трябва да бъдат „необходими в демократичното общество“. Това означава, че ограниченията следва да се прилагат стеснително, като се разглеждат внимателно във всеки един случай съображенията за налагането им. Тук отново се подчертава значимостта на публикуването на съдебни решения и присъди. Допълнително се отбелязва, че принципът за тяхната публичност е още по-силно присъстващ в казус на оправдателна присъда спрямо лице, заемащо висша длъжност, по обвинение в сериозно престъпление. Още повече, че е от висок обществен интерес гражданите да бъдат уверени, че наказателният закон се прилага еднакво и безпристрастно. Отделно за обществения интерес допринася и историята на публично известни скандали с прилагането и злоупотребата със СРС.
ЕСПЧ акцентира върху липсата на усилия да бъде предоставен дори частичен достъп до мотивите към присъдата, защитавайки евентуално информация, която би поставила в риск националната сигурност, ако в съдържанието на присъдата е имало такава. В решението от 4 март 2025 г. е отбелязано неколкократно тълкувателно дело № 4/2014 г. на Общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд, с което изрично е указано на съдилищата да ограничават достъпа до присъди, решения, материали и документи по наказателни дела само по изключение и до частта от съдържанието, която наистина трябва да бъде отказана за достъп.
Някои изводи
Решението на ЕСПЧ ще окаже влияние върху националното законодателство и съдебната практика в няколко посоки. От една страна, вече в продължение на около 4 години се очаква произнасяне на Пленума на ВАС по тълкувателно дело № 4/2021 г. , в което се очаква съдът да даде отговор на поставения от министъра на правосъдието тогава Янаки Стоилов, „Подлежат ли на публикуване и в каква част съдебните актове, по които е приложена класифицирана информация?“. Изглежда въпреки факта, че ВКС е отговорил на този въпрос още през 2014 г. по отношение на наказателните дела, ВАС има колебания да даде категоричен отговор. Наистина, в класифицираните административни дела има специфика, доколкото тук попадат например и дела за уволнения на служители от системата на службите за сигурност и обществен ред. Същевременно наличието на тайни съображения за едни или други решения, които засягат права, е проблематично както за публичността на правораздавателната дейност, прозрачността и отчетността на съда, така и за адекватната защита на засегнатите, за които са били събирани доказателства чрез тайни способи (lвж. напр. жалбата Гатев срещу България, по която се очаква произнасяне на ЕСПЧ ). Решението по Гиргинова срещу България дава ясна посока за тълкувателното решение в съответствие с Конвенцията.
Съществено значение има решението и за засилване на прозрачността и отчетността на правораздаването в България. Ниската степен на обществено доверие към съдебната система и съществуващите все още проблеми с достъпа до съдебни решения, присъди и въобще дела следва да доведат до промяна. В жалбата на 8 съдебни репортери по делото Митов и други срещу България проблемът бе поставен след опита за ограничаване на достъпа до съдебни дела в системата на ВАС чрез анонимизиране на страните, били те физически лица, фирми, НПО или държавни органи и общини. Тогава ЕСПЧ не осъди България, но основните проблеми на системното подкопаване на прозрачността и достъпа до съдебни актове и дела бяха поставени. Неслучайно това дело е неколкократно цитирано в решението на ЕСПЧ от 4 март 2025 г. Проблемите с достъпа до информация и прозрачността на административните съдилища са били вече анализирани от екипа на ПДИ, като резултатите от анализа бяха предоставени и на вниманието на ЕСПЧ по настоящия случай.
Най-сетне, в светлината на установеното нарушение на чл. 10 от Конвенцията придобива различно очертание искането на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов за тълкуване на ЗДОИ, при което постановленията на прокуратурата по наказателни производства и предварителни проверки да бъдат обявени за недостъпни по процедурата на ЗДОИ. След като Съдът в Страсбург установи, че липсата на каквато и да е процедура за достъп до дадени документи не би следвало да изключва приложението на ЗДОИ, то и за Пленума на ВАС едно решение в посока желаната от Сарафов интерпретация на закона би било в потенциален разрез с Европейската конвенция за правата на човека и правото на защита по нея.
Адресирани са и други, нови проблеми, като липсата на съобщаване или връчване на съдебните решения на последната инстанция на страните и техните представители. При всички положения анализът на решението Гиргинова срещу България и изводите от него налагат сериозни стъпки в посока повече достъп до съдебни документи и по този начин - повече доверие в правораздаването и укрепване на демократичното общество. Дали в днешните смутни времена посланието ще бъде разчетено правилно и ще бъдат предприети решителни действия от държавните институции е въпрос, чието решаване предстои да видим.