Ралица Кацарска, ПДИ

На 28 септември 2022 г. се навършват 20 години, откакто на международна конференция в София беше основана Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията, които решиха на тази дата да се отбелязва Международният ден на правото да знам. През 2015 г. ЮНЕСКО призна деня като Международен ден на всеобщия достъп до информация (IDUAI). През 2019 г. 74-та генерална асамблея на ООН признава 28 септември като Международен ден на всеобщия достъп до информация.

28 септември е ден за размисъл върху важността на това основно човешко право, за споделяне на успехите по отношение на неговото зачитане и за обсъждане на предизвикателствата при неговото прилагане.

 

ЮНЕСКО отбелязва Международния ден на достъпа до информация с двудневна международна конференция в Ташкент, Узбекистан, под надслов Изкуствен интелект, електронно управление и достъп до информация“.

 

Програмата включва кръгла маса на високо равнище и седем панелни дискусии. Темата на кръглата маса е  Използване на възможностите на цифровото управление и изкуствения интелект за информирани и овластени граждани.


Панел 1: Ролята на електронното управление и изкуствения интелект в насърчаването на приобщаващи подходи за достъп до информация  - участниците ще се определят ролята на е-управление и изкуствения интелект, обсъждайки въпроси като:

  • Каква е ролята на електронното управление и изкуствения интелект за гарантиране на правото на информация на равни начала?
  • Какви правни разпоредби трябва да бъдат направени, за да се гарантира, че жените могат да се възползват пълноценно от услугите на електронното управление при достъп до обществена информация?
  • Как изкуственият интелект може да се използва като инструмент за овластяване на хората с увреждания за достъп до обществена информация?
  • Как могат да се гарантират правата на гражданите, когато услугите на електронното управление са възложени на външни изпълнители?

Панел 2: Прозрачност по дизайн: Kак да гарантираме участие и отчетност в дигиталната ера.


Панел 3: Приемане на Декларация от Ташкент, която да потвърди отново ангажимента на държавите-членки за признаване и зачитане на основното право на достъп до информация.


Панел 4: Измерване на напредъка по законите за достъп до информация и тяхното прилагане. Доклад за изпълнението на SDG 16.10.2


Панел 5: Представяне на Актуализирани насоки за развитие и популяризиране на правителствен публичен домейн за информация


Панел 6: Прилагане насоките на ЮНЕСКО за отворени данни в подкрепа на прозрачността, иновациите и електронното управление


Панел 7: Представяне на онлайн обучението по достъп до информация, разработено от ЮНЕСКО и Центъра за право и демокрация, Канада


Панел 8: Бъдещето на достъпа до информация: Осигуряване на взаимно допълване между правото на информация и защитата на личните данни – видео връзка с централния офис на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) в Париж. Фокусът тук е върху връзките и противопоставянията между достъпа до информация и защитата на личните данни и обсъждане как публичните органи могат да ги разберат по-добре и да намерят начини да подобрят – вместо да ограничат – и двете права.

 

* * *



Правото да знам 2022: ЕС трябва да направи това право възможно за всички

 

По повод Международния ден на всеобщия достъп до информация, организацията Access Info Europe призовава институциите на Европейския съюз (ЕС) изцяло да зачитат правото на достъп до документи в ЕС и да гарантират, че всички могат да се възползват от него на практика.

 

Публикувайки основните констатации от проучване на интернет страниците на 54 институции на ЕС, Access Info Europe идентифицира поредица от практически пречки, които стоят между европейските граждани и правото им да знаят, а именно:


Езици – право само за говорещите английски: 70% от интернет страниците обясняват правото на достъп до документи и 60% от тях го правят само на английски език. Едва 26% разясняват това право на всички 24 официални езици на ЕС.


Правото не е изцяло обяснено: от 70% страници, които разясняват правото на достъп до документи, 26% не информират за сроковете и 61% не информират за правото да се обжалва


Кой пита?: Заявителите могат да бъдат питани за име и адрес на електронна поща. В същото време обаче 36% от сайтовете изискват пълен адрес и пощенски код, а 13%  искат и телефонния номер. В по-фрапантните случаи институциите  искат копие от личната карта (FRONETX и Европейска агенция за сигурност на авиацията) и да се идентифицира професията на заявителя (Европейска медицинска агенция и Европейска служба за сигурност на храните).


Право, какво право?: Интернет страниците на 7 институции не дават възможност за подаване на заявление за достъп до документи: Европейско училище по администрация, Европейска служба за набиране на персонал, Железопътната агенция на ЕС, Европейската космическа агенция, Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори, Европейският орган за ценни книжа и пазари и Екипът за компютърно реагиране на спешни случаи.

През месец октомври Access Info Europe ще публикува подробен доклад за резултатите от проучването.

 

* * *


IFEX (Глобална мрежа от 124 организации за свобода на изразяването) в специален брой на седмичния си бюлетин публикува няколко статии от нейните членове, посветени на ключови теми за правото на информация по света. Някои от по-интересните заглавия са:

 

* * *

Ден на правото да знам: Овластяване на хората и търсене на отчет от властимащите

 

ARTICLE 19 се присъединяват към международната общност в честването на 28 септември, като напомнят на държавите за техните ангажименти за защита и насърчаване правото на информация. Организацията прави и преглед на резултатите, постигнати от нея като застъпник за свобода на информацията.

 

ARTICLE 19 предоставя техническа помощ и води застъпническа кампания за приемане или подобряване на законите за достъп до информация в Гамбия, Кения, Сенегал, Бразилия и Мексико.   

 

През 2021 г. ARTICLE 19 получава акредитация пред Програмата на ООН за околната среда (UNEP), което им дава възможност да си сътрудничат и да се застъпват за повече право на информация по екологични теми. В резултат на това, през август 2022 г. Общото събрание на ООН (ОС на ООН) приема резолюция, признаваща правото на чиста, здравословна и устойчива околна среда като човешко право.

Благодарение на ARTICLE 19 в Европа се създава Специален докладчик за защитниците на околната среда. Неговата задача е да е да предприема мерки за защита на всяко лице, което е изправено пред или е изложено на непосредствена заплаха от наказание, преследване или тормоз, за това че иска да упражни правата си съгласно Орхуската конвенция.

 

Правото на информация, неразделна част от свободата на изразяване, дава възможност на лицата, журналистите и гражданското общество да имат достъп до информация, съхранявана от публични органи и други носители на власт. Това ни дава възможност да държим нашите лидери отговорни, да развием по-пълно разбиране за света и да осигурим защита на други човешки права. През последните десетилетия правителствата все повече се стремят да въведат това право в правната уредба под формата на закони или разпоредби за правото на информация. Както се вижда от Global Right to Information Map, дело на ARTICLE 19, в момента 126 държави имат закони за достъп до информация; 96 държави имат право, изрично признато в техните конституции. Това означава, че 91% от световното население живее в страна, където те могат официално да поискат информация от държавен или местен орган.




* * *

Карикатури за правото да знаете!

 

Отбелязвайки #AccessToInfoDay, ЮНЕСКО и Cartooning for Peace, предлагат селекция от карикатури, които говорят за въздействието на цифровите технологии върху правото ни на достъп до информация и защо трябва да го защитаваме, за да защитим други човешки права.

 



[1] SLAPP- закони – Стратегически закони срещу общественото участие, които целят да цензурират и заглушат критиците, заплашвайки ги чрез законова защита, докато не изоставят своя критицизъм или опозиция.

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.