Фани Давидова, ПДИ
Фани Давидова
Фани Давидова

В информационния бюлетин неведнъж сме коментирали проблемите, които поставя предвиденото в ЗДОИ ограничение на правото на достъп до информация – защита на третото лице. Това е най-често срещаното основание, с което администрацията се мотивира, когато отказва информация[1]. В настоящия коментар отново повдигаме въпроса за защитата на третите лица, но ще коментираме прилагането на процедурата по искане на тяхното съгласие за предоставяне на достъп до определена информация.

 

Това лято журналистът Росен Босев внася заявление за достъп до информация до министъра на правосъдието, с което иска да му се предоставят документи, свързани с дейността на двама зам. министри, както и за дейностите на други служители по управление на проекти, финансирани по програма ОПАК. В предвидения от закона срок Босев получава уведомление, че срокът за предоставянето на информацията е удължен във връзка с прилагането на разпоредбата на чл.31,ал.2 от ЗДОИ, съгласно която са изпратени искания за съгласие на третите лица. След изтичането на удължения срок по чл.31,ал.1 от ЗДОИ журналистът не получава отговор от министерството, но започва да получава обаждания от различни служители, разтревожени че са обект на журналистическо разследване.

 

Казусът се повтаря и с журналистката Доротея Дачкова, която търси информация, свързана с възнаграждения на членовете на ВСС и служители в неговата администрация. Засегнатите трети лица звънят на журналистката и искат обяснения защо търси информация за тях. Същото се случва и при искането на Дачкова да й бъде предоставена информация, свързана с дейност на служители на Софийски градски съд.

 

В практиката на ПДИ също има подобни примери. В рамките на годишните ни одити на активната прозрачност на институциите, подаваме електронни заявления за достъп до информация. След което разтревожени трети лица се интересуват кои сме и защо търсим информация относно договори за обществени поръчки, по които те са страна.

 

Оказва се, че след получено заявление за достъп до информация, администрацията често пъти го препраща до засегнатото трето лице заедно с данните на заявителя. Особено, ако третите лица са търговски дружества или физически лица, страни по различни договори с администрацията.

 

Допустимо ли е това? Допуска ли ЗДОИ чрез искането на съгласие на третите засегнати лица, същите да се уведомяват кой е искал информация за тях?

 

Преди да обсъдим този въпрос нека отбележим, че ограничението - защита интересите на трето лице, би следвало да се прилага в ограничен брой случаи. Защото обхваща единствено информация, съдържаща търговска тайна или защитени лични данни, а търсенето на подобна информация де факто се случва сравнително рядко. Съгласието на третото лице изобщо не следва да се търси, когато то също е задължен по ЗДОИ субект – това гласи нормата на чл.31, ал.5 ЗДОИ. Независимо от текста на разпоредбата обаче, администрацията почти винаги търси съгласие за предоставяне на информация, въпреки че третото лице е или публичноправна организация, или друг задължен да предоставя информация субект по смисъла на чл.3, ЗДОИ.

Необходимо ли е да се уведомяват третите лица кой иска информация за тях? ЗДОИ не предвижда как точно да се уведоми третото лице – дали да му се изпрати копие от заявлението или с обикновено писмо да се поиска съгласието му като се опише каква информация търси заявителят.

 

В определение на ВАС 3335/13.04.2005 г. по а.д. 3169/05 г. се казва: „Достъпът до обществена информация е явление, вътрешно присъщо (иманентно) на гражданското общество. Затова чл. 41 от Конституцията на РБългария, посветен на правото на информация, започва така: "Всеки има право".

 

Ето защо от гледна точка на администрацията и на евентуално засегнатото трето лице въпросът КОЙ е търсил съответната информация не е от значение. За предоставянето на определена информация нямат значение нито заявителят, нито причината, нито целта на търсенето. Дори напротив, поставянето на зависимост между предоставянето на исканата информация и интереса на заявителя би било в противоречие с целта и духа на ЗДОИ.

 

Според практиката на ВАС жалбите, подадени от физически лица срещу други физически лица, са ограничени за достъп. Например – не е редно да се предоставя достъп до жалбата или сигналът на определен гражданин срещу действия на негов съсед или друго лице при възникнали конфликти, неправомерни действия и пр. Съдът се мотивира, че гражданите трябва да се чувстват спокойни за личната си сигурност при подаването на жалби и сигнали, както и да бъдат сигурни, че данни за тях няма да бъдат предоставени на лицето, срещу което са подали жалба.

 

Тук бихме направили аналогия с данните на заявителите по заявления за достъп до обществена информация, но донякъде. Едва ли упражняването на едно основно човешко право като правото на достъп до обществена информация следва да буди притеснение за нечия сигурност, въпреки че има и изключения[2]. И за да бъдем изчерпателни би следвало да имаме предвид, че да обосновем интерес от защита на личните данни на заявителите по заявления за достъп до обществена информация е въпрос на конкретен казус.

 

В заключение: липсва законово основание данните, идентифициращи заявителите, да се разкриват пред третите лица. А дали данните на заявителите представляват защитени лични данни е въпрос на отворена дискусия.



© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.