Електронно изпращане (съобщаване) или връчване (доставяне) на решение за достъп до информация?! Или откога тече срокът за оспорване пред съда?

Стефан Ангелов, ПДИ

Стефан Ангелов

Във времената на извънредното положение и спирането на физическия достъп на граждани до съдилищата и други държавни институции, доста се говори за по-широката употреба на възможностите на електронното управление и на електронното правосъдие. Следващите редове разказват странната история за опита на гражданин да получи издаването на четири индивидуални административни акта чрез заявления за достъп до информация по електронен път и след това да защити правата си пред съда. Може би си мислите, че пътят в съда трябва да бъде еднакъв и за четирите процедури, но не бързайте…

Тази история може и да ни помогне да провидим някои рискове с дори на пръв поглед ясните текстове за електронното управление, правосъдие… и изобщо с е-главоблъскането в българските условия.

 

Господин Христов подава до своята община четири заявления за достъп до близки по вид документи и актове, свързани със строителния контрол. Поискал е единствено да получи достъп по електронен път, но не е споменавал нищо за евентуалните откази. Получава на електронната си поща четири частични отказа, всеки от които всъщност отказва по-съществената част от исканата информация. Господин Христов не използва често електронната си поща. Така разбира, че е получил исканите решения от общината чак на 15-ия ден след изпращането им от служителите на кмета. Господин Христов не е получил частичните откази по друг начин, тоест кметът не му ги е изпратил по пощата с обратна разписка.

 

Същия ден господин Христов оспорва пред съда четирите частични отказа. В жалбите си обяснява, че е отворил електронната си поща и се е запознал с решенията на кмета на 15-ия ден след изпращането им. Сочи, че от този ден трябва да се смята началото на срока за оспорване и че на същия ден е подал жалбите. От тук започва веселото…

 

Първи съд

 

В Кюстендилския административен съд четирите дела са случайно разпределени на два състава, тоест на двама съдии.

Единият смята, че за начало на 14-дневния срок за оспорване/обжалване трябва да се смята датата на изпращане на индивидуалния административен акт, ще рече на „решението“, на електронната поща на гражданина. Добавя, че такава била разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), действаща към онзи момент: „Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива“. Следователно жалбите от 15-ия ден след изпращането на решенията били просрочени. Този състав на Кюстендилския административен съд прекратява с определения и трите дела на господин Христов, които гледа. Господин Христов обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) и трите прекратявания.

Другият състав на Кюстендилския административен съд е на друго мнение и смята, че срокът за оспорване/обжалване започва да тече от датата на връчването на спорния акт: „…в чл.39 от ЗДОИ е предвиден специален ред за връчване на решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация – връчва се на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка. Начинът, по който решението е съобщено на жалбоподателя не покрива изискването на закона, поради което и същото не се явява връчено по регламентирания ред.“[i] Съдът не прекратява делото и го гледа по същество. Това решение на съда влиза в сила.

Дотук: един съд, две мнения.

 

Втори съд

Във Върховния административен съд (ВАС) трите жалби срещу трите прекратени дела са разпределени на три различни състава от по трима върховни съдии от Пето отделение.

 

Според първия по време състав на ВАС приложение намира Закона за електронното управление и за начало на срока за оспорване трябва да се смята датата на връчване чрез изтегляне по електронен път на акта (решението на кмета).

„Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от Закона за електронното управление вр. с чл.27 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, връчването на електронни изявления от доставчиците на електронни административни услуги може да се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за сигурно връчване или от единния портал по чл.12, ал.1. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им.

 

В случая по делото не са представени доказателства от доставчика на електронни административни услуги – община Кюстендил за изтегляне на изпратения на 23.07.2019 на електронния адрес на частния жалбоподател документ, в съответствие с изискването на чл.26 от ЗЕУ…“[ii]

Така ВАС отменя определението на Кюстендилския съд и го връща на същия състав за разглеждане по същество.

Историята не свършва дотук…

 

Вторият[iii] и третият[iv] състави на ВАС, които се произнасят няколко дена след първия, не споделят неговото мнение. Според тях Кюстендилският съд правилно е прекратил делата, защото за начало на 14-дневния срок за оспорване/обжалване трябва да се смята датата на изпращане на акта, както предполагал в тогавашната си редакция чл. 61, ал. 2 от АПК. Третият състав изрично посочва, че „(п)о делото не е спорно, че решението е доставено на електронната поща на жалбоподателя на същата дата“[v]. Според двата състава същата дата трябва да се приеме и за дата на връчване, тоест изпращането по електронен път било равносилно на връчване. Третият състав добавя, че гражданинът носи отговорността за това, че не е проверявал електронната си поща: „Обстоятелството, че адресатът е преценил да се запознае със съдържанието на решението в по-късен момент не е релевантно към началото на срока за обжалването му пред съда, тъй като се дължи на собственото му процесуално бездействие, а не на поведението на административния орган.“[vi] Тези две определения са окончателни и оставят две от определенията за прекратяване на Кюстендилския съд в сила.

 

Остава обаче първоинстанционният съд да се произнесе наново по върнатото му дело (от първия състав на ВАС). Въпреки че според чл. 235, ал. 2 от АПК определението на ВАС е окончателно и е задължително за по-долния съд, Кюстендилският административен съд използва аргументите от другите две определения на ВАС (на втория и третия състав) и отново прекратява и последното трето висящо пред него дело.

Господин Христов отново обжалва прекратяването. Делото се връща на същия състав на ВАС, който по-горе нарекохме първи.

Отново този състав отменя определението на Кюстендилския съд със същите аргументи.[vii] „Настоящият съдебен състав продължава да споделя изложеното в цитираното определение на ВАС, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление вр. с чл.27 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, връчването на електронни изявления от доставчиците на електронни административни услуги може да се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за сигурно връчване или от единния портал по чл. 12, ал. 1. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им. В случая по делото не са представени доказателства от доставчика на електронни административни услуги – община Кюстендил за изтегляне на изпратения на 23.07.2019 на електронния адрес на частния жалбоподател документ, в съответствие с изискването на чл. 26 от ЗЕУ, за да се приеме, че същият документ е връчен именно на тази дата 23.07.2019, както е приел съдът. След постановяване на предходното отменително определение на ВАС, от ответника е постъпило писмо, че последният не разполага с доказателства за изтегляне от Христов на изпратения му на 23.07.2019 документ на електронната поща.

 

При така очертания спор относно връчването на решението на кмета по реда на чл. 61 АПК чрез изпращане на електронна поща и непредставянето от ответника на доказателства за изтеглянето на документа, обоснованият извод е, че липсва редовно връчване на решението на кмета и съответно жалбата срещу него до АС не е просрочена, тъй като при липса на редовно връчване на решението на задължения субект по ЗДОИ срокът за обжалването му не е започнал да тече.“[viii]

След като набляга на факта, че кметът не е доказал, че е връчил на господин Христов решението си, ВАС отново отменя прекратяването и връща на Кюстендилския съд делото за произнасяне по същество.

 

Какво разбра господин Христов?

И във ВАС: един съд, две мнения. Едното дори е различно от първоинстанционните.

В крайна сметка при еднакви изходни факти по четирите му частични отказа, господин Христов получи право на съдебен контрол в два от случаите, а в другите два му бе отказан.

 

Вместо заключение

 

Макар и да имаме примери с още влезли в сила решения на административни съдилища по въпроса за датата на началото на срока за обжалване, ще ги спестим. Те приемат че е приложим режима на чл. 39 от ЗДОИ, в който е предвиден специален ред за връчване на решението за отказ, тоест отказът трябва да се връчи срещу подпис или по пощата с обратна разписка. Но те нямат значение за господин Христов.

 

Явна е противоречивата практика на Върховния административен съд относно това как се случва „връчването“ или „съобщаването“ на индивидуалния административен акт – решение по ЗДОИ. Зад този въпрос стоят ясно и моралните въпроси как защитава правото интересите на гражданина и на институцията и къде е границата? Приемаме ли за даденост, че всеки гражданин има постоянен, непрекъснат и безпроблемен достъп до интернет? Трябва ли всеки гражданин, дори с постоянен достъп до интернет, да може да приема, отговоря и обработва съобщения по всяко време? Как от друга страна се защитават бъдещите ответници от евентуална злоупотреба?

 

В отражение на тези проблеми в правото остават спорни въпросите дали изпращането е равносилно на връчване, тоест на получаване по електронен път; чия е тежестта да докаже връчването или съобщаването; как се доказва връчването или съобщаването; и кое подлежи на доказване – връчването или съобщаването на индивидуалния административен акт? Не е сигурно, че новите доста по-оплетени разпоредби за електронното съобщаване в АПК ще ги решат.

 


[i] Решение № 296/02.12.2019 г. на Кюстендилският административен съд по адм.д.№409/2019 г., административен съдия: Николета Карамфилова

[ii] Определение № 16274/29.11.2019 г. на Върховният административен съд, Пето отделение, по адм. дело № 13387/2019 г., съдия-докладчик Тинка Косева

[iii] Определение № 16318/02.12.2019 г. на ВАС, Пето отделение по адм. дело № 13390/2019 г., съдия-докладчик Донка Чакърова

[iv] Определение № 17035/12.12.2019 г. на ВАС, Пето отделение по адм. дело № 13389/2019 г.  съдия-докладчик Юлия Ковачева

[v] Пак там.

[vi] Пак там.

[vii] Определение № 2990/25.02.2020 г. на ВАС, Пето отделение, по адм. дело № 1130/2020 г., съдия-докладчик Анна Димитрова

[viii] Пак там.




 






Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.