 Тодор Гроздев, координатор на ПДИ в Пазарджик |
Сдружение „Синдикат на служителите на затворите в България“ (ССЗБ) напразно се опитва да получи информация със заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за броя на съставените наказателни постановления на изпълнителния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) по Закона за обществените поръчки. Искат се справки и за броя на потвърдените такива постановления и размери на наложените глоби, за брой окончателни съдебни решения по дела, образувани по жалби срещу такива наказателни постановления, за размер на глобите, брой пълномощни за упълномощаване на адвокати и размер на платените възнаграждения. Информацията е поискана в две заявления от 25 и 26 септември 2023 г.
Срещу решението за отказ на главния директор на ГДИН (то е от 6 октомври 2023 г. ) със съдействието на Програма достъп до информация е образувано дело,което преди дни бе разгледано от Пазарджишкия административен съд. Именно в Пазарджик преди 15 години – на 7 април 2009 г., бе учреден националния синдикат от 14 надзиратели, двама от които – Илия Божилов и Тодор Денев, тогава бяха избрани за председател и зам.-председател.
„Главният директор е глобяван за различни нередности и искаме да знаем как плаща глобите, но не е чудно, че със зъби и нокти в ГДИН се борят да не излезе информацията пред обществото”, казват надзиратели от пазарджишкия затвор, които също очакват развоя на делото с интерес.
В съдебната зала адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ, заяви, че отказът е издаден в нарушение на материалния закон, на изискванията за форма и при отклонение от целта на закона.
„Базисно изискване за всяка добра администрация е отговорът на едно искане от гражданин или от организация да съответства на направеното искане. В случая това липсва, тъй като не е даден отговор по същество, нито е предоставен достъп”, изтъкна той. В конкретния случай в отказа не са изложени никакви фактически мотиви, а има единствено изявление, че административнонаказателната отговорност е лична. Не е конкретизирано и правното основание. Посочен е чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, но в тази разпоредба се съдържат различни хипотези – класифицирана информация, която се подразделя на държавна и служебна тайна, или друга защитена от закон тайна. Така отново е налице нарушение на изискването за форма, както и материална незаконосъобразност на оспорения отказ.
„Тук има една специфика, че дори да е класифицирана информацията, това не освобождава административния орган от задължението да изложи и от фактическа страна съображения, което прави ЗДОИ единственият такъв закон у нас”, подчерта адвокат Кашъмов. И допълни, че при това положение няма как да попада в ограниченията елементарна информация като брой наказателни постановления, размер на глоби, данни за съдебни дела, напротив – даже подобна информация би трябвало да бъде активно публикувана от страна на административния орган за осигуряване на отчетност и прозрачност, което е в хипотезите на надделяващия обществен интерес по § 1, т. 5 и 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ.
Представителят на ГДИН на свой ред заяви, че главният директор не е задължено лице да предоставя достъп до поисканата информация, доколкото същият не е задължен да създава, събира и съхранява търсената от жалбоподателя персонална информация в заявения вид и форма, поради което не влиза в хипотезата на ЗДОИ. От друга страна, отговорността съгласно Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е лична и въпреки че търсената информация е за длъжност, зад тази длъжност стои лице, и тъй като отговорността е лична, именно наложеното наказание се плаща с лични средства от главния директор, а не от ГДИН като юридическо лице. Освен това, в самите наказания фигурират и лични данни, както са се обосновали от дирекцията – аргументира се юрисконсултът на главната дирекция.
Адвокат Кашъмов репликира, че тук се иска брой издадени наказателни постановления, а не съдържанието им, като в практиката на Върховния административен съд (ВАС) и на административните съдилища категорично е постановено, че гражданите имат право на достъп и до съдържанието на такива постановления, като няма пречка да се заличат личните данни, а в случая просто става въпрос за статистика.
„Няма как това да се явяват и лични данни, какъвто намек се прави с посочването, че административнонаказателната отговорност е лична. А и в трайната съдебна практика от времето на двуинстанционните дела ВАС се е произнасял нееднократно по такива казуси, че се касае за информация, отнесена към длъжността, а не към физическо лице, която би довела до идентифициране на лични данни”, категоричен е представителят на ССЗБ.
Съдът даде 7-дневен срок за представяне на писмени бележки от страните и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Припомням, че през 2016 г. ГДИН отказа информация по мое заявление по ЗДОИ, с което поисках резултати от проверка, заварила цяла нощна смяна да спи през април 2016 г., както и информация за наложени (евентуално) наказания и за открити (евентуално) данни за престъпление. Отказът бе успешно обжалван със съдействието на ПДИ. Тогава с решение от 16.10.2016 г. на Административен съд - Пазарджик отказът бе отменен, а на 29.11.2017 г., с решение на ВАС, решението на първата инстанция бе потвърдено в две от общо трите точки на заявлението. С Решение от 17.01.2018 г. главният директор на ГДИН предостави достъп до информацията по т. 2 и 3 от заявлението. За частичния отказ бе образувано друго дело, което впоследствие бе прекратено.
==============================================
|
|
Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България". Изявленията и мненията, изразени в нея, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.