ОЩЕ ОТ БРОЯ:
23-та церемония за връчване на награди по повод Международния ден на правото да знам – 28 септември 2025 г.Пожелавам си по-активно гражданско общество, което заедно с институциите гради по-добра страна В повечето случаи всички данни, които получим по ЗДОИ, публикуваме за свободно ползване от трети лица, вярвайки че щом за нас е била полезна, то е вероятно да бъде използвана и от други От недоверието в работата на институциите страдат и медиците, и пациентите„Златният ключ“ тежи не само в прекия, но и в преносния смисълВидинският административен съд се произнесе по две дела, образувани по жалби на сдружение "БОЕЦ - България обединена с една цел" с правната помощ на Програма достъп до информацияКак светът отбеляза Международния ден на правото да знам през 2025 година
Годишни доклади за състоянието на достъпаКнигиНаръчници и брошуриДоклади и анализиПДИ в медиитеРадиопредаване "Правото да знам" 2006Информационен бюлетин на ПДИ

Интервю със Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, носител на наградата „Златен ключ“ в категорията Неправителствена организация, упражнявала най-активно правото си на достъп до информация“

Въпросите зададе Катерина Коцева, ПДИ

Светла Костадинова, ИПИ

Какво означава наградата Златен ключ за Института за пазарна икономика (ИПИ)?

Наградата е насърчение да продължаваме напред, но и ориентир че вървим в правилната посока – отключването на публична информация има редица ефекти, отвъд публикуването. 

 

ИПИ е носител на Златен ключ за 2008 г. Какво се промени за това време (17 години) в работата ви със закона и в отговорите на институциите?

Институциите са много по-запознати със Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), включително и заради работата на ПДИ. Вече, в повечето случаи, няма уплах или подозрения защо търсим дадена информация, има си изградени вътрешни правила и срокът за отговор почти винаги се спазва. Забелязваме и че начинът на предоставяне на информацията – във вид, годен за анализ е преобладаващ, докато преди години се изпращаха сканирани отговори на таблици с данни, което практически беше неизползваемо от нас. В миналото сме имали редица обаждания с въпроси защо искаме конкретна информация, вече не. Разбира се, има и негативни примери на структури, които са усъвършенствали отказа, като начин на отговор и използват всякакви похвати, за да не предоставят информация, пък дори и тя да не е "чувствителна" по каквито и да е показатели. 


Каква информация търсите предимно със ЗДОИ? Как я използвате впоследствие?

Всякаква – от данни за работата на институции, от които можем да съдим за ефективността на дадени политики, така и чисто статистически данни, които не са събрани на едно място, но дават представа за конкретни развития. Такъв е примерът с редовното ни усилие да събираме данни от всички общини за определени местни данъци – информация, която е разпръсната, но която показва инструмент на въздействие на местните администрации. 

Не търсим данни просто защото можем, винаги усилието е свързано с анализ, който извършваме или с проследяване на процеси, които наблюдаваме. Затова и в повечето случаи всички данни, които получим по ЗДОИ, публикуваме за свободно ползване от трети лица, вярвайки че щом за нас е била полезна, то е вероятно да бъде използвана и от други. Нашите анализи се следят от журналисти, анализатори, политици, студенти и преподаватели, институции и знаем за редица случаи на повторно използване на събраната информация.


Къде са трудностите, кои са проблематичните институции и областите, които се държат „на тъмно“?

Все по-малко са трудностите, които срещаме, но винаги сме имали казуси през годините с институции, които използват възможности за отказ да предоставят информация или я дават в обобщен вид, който не носи много ползи. 


Във време на дезинформация и спекулации, ЗДОИ може ли да бъде инструмент за постигане на достоверност?

Всяка информация води до по-малко спекулации, стига хората да се интересуват. За съжаление, виждаме, че все по-често дори да има данни и информация, това не води до реална промяна. Тоест, наличието на информация е само първата стъпка, после трябват действия.


Информацията и анализите, които ИПИ публикува, променят ли средата и каква е ролята на осведомеността и публичността в процеса?

Ефектът от анализите и кампаниите на ИПИ трудно се измерва, но знаем, че достигаме до много хора, включително и до тези, които правят политики, и до всички търсещи информация за публичните политики в България.


Какво бихте си пожелали – на себе си и на колегите от НПО сектора?

Бих си пожелала и НПО секторът да е по-прозрачен, защото това ще привлече повече съмишленици и ще ни помага в каузите. 

 


Весела Стоянова и Петър Ганев, ИПИ

 


==============================================  

Кампанията за Международния ден на правото да знам се провежда в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от фондация "Америка за България"


 

© 2025 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.