 Емилия Димитрова |
На 20 април тази година тричленна делегация от община Севлиево посети град Нанхай в Китай. Посещението бе в отговор на заявени намерения от страна на китайците за побратимяване между двата града. Няколко дни по-късно на официалния сайт на община Севлиево бе публикувана информация за подписан меморандум за сътрудничество между Севлиево и Нанхай. Информацията бе съпроводена с гръмкото „очаква се икономически подем“. Подемът явно трябваше да е за Севлиево, защото Нанхай се слави като силно развит в икономическо отношение град, административно подчинен на многомилионния Фошан.
Логично бе управляващите да дадат повече информация за посоките на побратимяване и дейностите, заложени в двустранния меморандум. След като не се появи и дума по бъдещото сътрудничество, подадох заявление по ЗДОИ, с което поисках копие от подписаното споразумение между кметовете на Нанхай и Севлиево, заедно с разходите, направени от общинския бюджет за пътуването на кмета на Севлиево и две от заместничките му.
В законния 14-дневен срок получих решение, с което ми се осигурява достъп, който трябваше да получа в срок не по-кратък от 30 дни от датата на въпросното решение. Един месец по-късно вече имах това, което поисках. Информацията бе в две части – данни за похарчените бюджетни средства за пътуването – коректна и по пера, както я бях поискала, и копието от меморандума...на китайски.
Ясно е, че от документа, който ми бе изпратен, малцина биха извлекли информация. Излишно е да обяснявам какво изпитах, когато отворих отговора на община Севлиево и от него изпадна лист с китайски йерогрифи, подпечатан с „Вярно с оригинала“, за който в придружаващото писмо бе написано: „Копие от подписания меморандум Ви предоставяме на хартиен носител“.
Първото, което мина през ума ми бе че в община Севлиево не разполагат с български превод на споразумението, под което стои подписа на севлиевския кмет. „Посъветвах се“ с Правилника за прилагане на Закона за държавния протокол, който се отнася до висши държавници, но е логично да бъде пренесен към поведението на официалните български делегации на местната власт, когато са на официално посещение в чужбина.
В чл. 17 ал. 1 е уредено какво включва церемонията по подписване на официални документи:
Точка първа: обявяване на подписваните документи на български и на чужд език;
Точка втора: подписване;
Трета точка: размяна на документите между подписващите.
Признавам, че унижението от акта на община Севлиево бе по-силно от негодуването, че не мога да кажа на хората в каква посока ще се движат севлиевско-нанхайските взаимоотношения. По-важното е обаче кметът на града да е разбрал, защото севлиевци си чакат обещания икономически подем. Пък какво пише в меморандума, търся преводач, тогава всички ще разберем.
Както по-горе обясних останалата информация, която поисках със заявление по ЗДОИ, ми бе предоставена коректно. Сумата, похарчена от тричленната делегация за пътуването до Китай е 12 768.50 лв. От тях 589.39 лв. са за визи, 6 183.47 лв. за самолетни билети, 1761 лв. за ползване услугите на преводач, 4 234.64 лв. са начислени за командировъчни разходи. Само че тези харчове отново извикват въпроса за какво отидоха хилядите лева народни пари?
Отговорът е тук – на китайски.