адв. Стефан Ангелов, ПДИ

Стефан Ангелов, ПДИ
За поредна година в своето проучване Граждански одит на активната прозрачност Програма Достъп до Информация (ПДИ) изследва в отделна секция дали органите на изпълнителната власт публикуват своите основни финансови документи, информацията, свързана с провежданите обществени поръчки и декларациите за имущество и интереси на служителите си. В по-голямата част от критериите за бюджетна и финансова прозрачност рефлектират задължения за публикуване, наложени на институциите от Закона за публичните финанси (ЗПФ).

Законът за обществените поръчки (ЗОП) предвижда не малък списък от задължителни за публикуване документи по различните процедури. Освен това от началото на 2021 г. задължението за публикуване в „Профила на купувача“ се отнася само до централизираната електронна платформа по смисъла на чл. 39а, ал. 1 от ЗОП – Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). Тази година екипът реши в нашето проучване да проверяваме за наличието само на няколко от най-често публикуваните категории документи и то публикувани през 2021 г. или по-късно, и при условието, че в страницата на съответната администрация е публикувана самата информация или линк към ЦАИС ЕОП. Проверявахме за наличието на самата секция „Профил на купувача“, линк към ЦАИС ЕОП, обявите, документацията за обществени поръчки, протоколите от заседанията на комисиите и сключените договори.

 

Накрая ще се спрем и на декларациите за имущество и интереси. Публикуването на декларации за конфликт на интереси изследваме от 2012 г. насам спрямо задължението в закона, който се наричаше Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Този закон бе отменен в началото на 2018 г. и заместен в частта за конфликт на интереси от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

 

Основните изводи са, че наблюдаваме стабилизиране в публикуването по повечето критерии. Практически всички резултати са доста положителни като при изричните законови задължения наблюдаваме изпълнения от над 70 %. Явно одитът на ПДИ изпълнява своята задача и стимулира институциите да бъдат по-открити към гражданите поне на своите интернет страници.

 

Възможно е тази година някои леко по-слаби резултати да се дължат на наблюдавания при общините процес на миграция от старите интернет страници към нови такива на платформата, създадена от Държавна агенция "Електронно управление" (сега Министерство на електронното управление).

 

 

1. Бюджетна и финансова прозрачност



 

 

За разлика от предишни години, през тази наблюдаваме лек спад на броя на институциите, публикували своя бюджет. От 386 публикували по време на миналогодишното проучване сега наблюдаваме почти същия брой – 384 институции или ок. 68% от всички. Както обикновено, наблюдаваме още по-често публикуване на бюджетите за предходната година, което се наблюдава при над 73 % от изследваните институции.

 

 

Подобно развитие наблюдаваме при публикуването на годишните финансови отчети. Това задължение покрива само първостепенните разпоредители с бюджети. Намерили сме 145 публикувани годишни финансови отчета за 2021 г. Това са близо 26% от общото. Спрямо миналогодишното изследване наблюдаваме спад с 2%. Подобни са резултатите и при публикувани годишни финансови отчети за 2020 г., тоест за по-предходната година, за която процедурата по отчитане е приключила със сигурност. Тези вече стари финансови отчети са публикували 287 институции (51%), което са 24 по-малко институции спрямо предишното ни проучване.

 

 

Първостепенни разпоредители с бюджети (ПРБ) са малко над половината от общия брой изследвани институции. Законът за публичните финанси също така задължава първостепенните разпоредители с бюджети (ПРБ) да публикуват ежемесечни и тримесечни отчети за изпълнението на бюджетите си. Това задължение, подобно на предишните две, е едно от лесно изпълнимите, тъй като ПРБ редовно създават и изпращат тези финансови отчети в Министерството на финансите. В предходните години изпълнението на задължението за публикуване растеше. Тази тенденция се запазва и сега. През 2016 г. едва около 49% от ПРБ имаха достъпни на интернет страниците си месечни отчети, а още по-малко – около 25%, от ПРБ бяха публикували отчетите си по тримесечие. През 2017 отчетохме рязък скок – с 22%, т.е. 71% от задължените институции бяха публикували своите месечни отчети, като подобен темп на растеж се наблюдаваше и при отчетите за тримесечие. Оттогава се наблюдаваше постоянно постепенно подобрение в публикуването на тези документи до тази година. С настоящото проучване отбелязваме пренебрежим спад с 4 институции при публикувалите своите месечни отчети, стигайки 97% (296 спрямо 300 за миналата година изследвани институции).

 

 

При публикуването на тримесечните отчети продължава покачването на броя публикували до 94% (288 институции) – с 2% или 7 институции повече спрямо миналата година.

 

 

Специфичния задължения за публикуване от група органи са задълженията на общините за публикуване на съобщенията за обществените обсъждания на проектите на годишен бюджет и отчета по него. За тази фаза на подготовка на финансовите документи законът предвижда задължение за публикуване единствено на датата на публичното обсъждане за местната общност, но не и на проектите на самите документи. Ясно е, че без гражданите да могат да се запознаят с проектите на това, което се обсъжда, те не биха могли да оформят информирано мнение и тяхното участие би било безсмислено. Поради тази причина ПДИ изследва и дали са публикувани и самите проекти на бюджети и на годишни отчети.

 

 

С настоящото проучване отново наблюдаваме постепенен растеж на поканите за публично обсъждане, но пък наблюдаваме известен лек спад на публикуването на самите проекти. През 2021 г. бяхме открили 83% (221) обяви за обсъждане на проекти на общински бюджети и 79% (209) публикувани проекта на бюджети. През 2022 г. констатирахме 86% (227) публикувани покани за обсъждане и 77% (205) публикувани проекти на бюджет за следващата година.

Неголеми изменения в резултатите наблюдаваме и при публикуването на датата за общественото обсъждане на отчета на общинския бюджет за предходната година. Там има спад от 3%, достигайки 57% (152) публикувани обяви и 62% (164) публикувани годишни отчети за обсъждане. Тези нива са практически същите като тези от проучването за 2020 г.

 

 

 

ПДИ изследва и дали държавните органи публикуват разбираемо обяснение за събирането и разходването на  поверените им средства. Става дума за т. нар. „бюджет за гражданите”. Засега единствено министърът на финансите е задължен да съставя и редовно да публикува такъв документ на човешки език за всеки държавен бюджет, който се нарича „Бюджет накратко”. Местните власти също могат да се обвързват с подобни задължения чрез своите нормативни актове. Такъв пример е Столична община, която в своята наредба за общинския бюджет има задължение да публикува като отделен документ обяснение на проекта на бюджета на достъпен  нетехнически език. Добре е тази практика да се разпространи и сред останалите администрации, за да приобщят и обикновените граждани към тяхната дейност чрез просто и ясно обяснение. Тъй като няма стриктни критерии как трябва да бъде съставен или да изглежда подобен документ, ние често сме приемали като такъв всеки спомагателен текст или онагледяване, които помагат да се обясни просто бюджета на съответната администрация. Много често това са били публикуваните презентации от обществени обсъждания на проектите за бюджет или дори протоколи от самите обсъждания. Отново за разлика от миналата година, наблюдаваме лек ръст в резултатите. Отбелязали сме с 37 повече обяснителни документи за гражданите спрямо 2021 г., т.е. 193 общо или малко над 34% от общия брой изследвани институции.

 

 

 

 

 

С тази графика завършваме прегледа на публикуваните финансови документи и се насочваме към друга изключително важна област – тази на задължително публикуваните документи по обществени поръчки.

 

 

2. Активно публикуване на документи по обществените поръчки


В годишния Граждански одит на активната прозрачност ПДИ прави преглед от птичи поглед и отбелязва тенденции, които дават възможност за последващ задълбочен анализ. По традиция от съображения за сбитост, ограничихме наблюдението си до едни от най-често публикуваните документи по процедури за обществени поръчки: съществуването на самата секция „Профил на купувача“; обявленията; документацията; протоколите от комисиите; и договорите. С измененията на ЗОП от началото на 2021 г. всички възложители на обществени поръчки трябва да поддържат своя „Профил на купувача“ в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). Екипът реши да изследваме и дали институциите са публикували на страниците си препратки към новия „Профил на купувача“ в ЦАИС ЕОП. Също така тази година изследвахме единствено публикуваните документи по ЗОП за 2021 и 2022 г., намиращи се на официалните страници на институциите или в новия „Профил на купувача“ в ЦАИС ЕОП, ако към него има препратка (хипервръзка) от официалната страница на съответната институция.

 

Практически всички изследвани структури имат публикувана секция „Профил на купувача“. За разлика от миналите години обаче не всички бяха публикували препратка към ЦАИС ЕОП и това доведе до ясно отличаващи се резултати спрямо предходните години, когато по всички въпроси отбелязвахме около или над 85 % положителни отговори.

 

 

Препратка (линк) към новата платформа за профилите на купувачите намерихме при около 1/3 от всички институции – 37% (211).

 

 

Този резултат обуслови и доста различните данни за намерените публикувани договори при допълнителните условия, посочени по-горе. Тази година отбелязваме едва 39% положителни отговори. Разбира се те не отговарят на реалното публикуване, заради нашата методология тази година.

 

 

След бързия преглед на публикуването на някои документи по обществените поръчки преминаваме към секцията, свързана с декларациите за конфликт на интереси.

 

 

3. Декларациите за конфликт на интереси


Част на проучването на ПДИ от 2012 г. насам е съсредоточена върху измерването на една от нормативните мерки за постигане на повече почтеност в администрацията чрез повече прозрачност спрямо потенциалните конфликти на интереси на държавните служители и техните ръководители. Тук изследваме, от една страна, дали са публикувани списъци с лицата, подали декларации, а от друга – дали са публикувани самите декларации. След скока на публикувани декларации по вече стария закон и в последната година от прилагането му – 2017 г. – наблюдавахме известен спад и после познатия постепенен растеж, за да достигнем сравними с върха нива през 2021 г. Тази година данните „стагнират“, т.е. няма особена промяна. Тези резултатите също са индикатор за достигане за вероятна точка на насищане. С настоящото проучване отбелязваме, че около 2/3 от институциите са публикували и списъците с лица, подали декларации, и самите декларации. За 2022 г. има слабо повишение спрямо публикуването на списъците спрямо 2021 г. с ок. 1% и са достигнати около 81% или 457 институции, спазили задължението. Самите декларации са публикували близо 2% по-малко администрации или общо 66% (369 спрямо 382 институции за миналата година).

 

 


 

 

Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. 

Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.