 Стефан Ангелов, ПДИ |
За поредна година в своето проучване Граждански одит на активната прозрачност Програма Достъп до информация (ПДИ) изследва публикуването на основните финансови документи, информацията, свързана с провежданите обществени поръчки, декларациите за имущество и интереси на служителите, както и основните документи в общината, свързани с устройството на територията.
По-голямата част от критериите за бюджетна и финансова прозрачност рефлектират задължения за публикуване, наложени на институциите отЗакона за публичните финанси (ЗПФ). В допълнение проверяваме дали е публикуван бюджет за гражданите, т.е. документ описващ на „човешки“ език за неспециалисти как дадената администрация смята да разпредели приходите си като разходи за следващата година.
Законът за обществените поръчки (ЗОП) предвижда не малък списък от задължителни за публикуване документи по различните процедури. Освен това от началото на 2021 г. задължението за публикуване в „Профила на купувача“ се отнася само до централизираната електронна платформа по смисъла на чл. 39а, ал. 1 от ЗОП – Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). Тази година екипът реши в нашето проучване да проверяваме за наличието само на няколко от най-често публикуваните категории документи и то публикувани през 2021 г. или по-късно, и при условието, че в страницата на съответната администрация е публикувана самата информация или линк към ЦАИС ЕОП.
Публикуването на списъците на подалите декларации за имущество и интереси, както и на самите декларации за интереси, отразяват законово задължение от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).
И на последно място, изследваме дали са налични на интернет страниците на общините техните проекти за общ устройствен план, самият план, подробните устройствени планове и регистрите на разрешенията за строеж, както изисква Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Основните изводи са, че наблюдаваме стабилизиране в публикуването по повечето критерии. Практически всички резултати са доста положителни, като при изричните законови задължения наблюдаваме изпълнения от над 70%.
Основна разлика с предходни години е слабото публикуване на бюджетите на отделните институции. Това се обяснява с липсата на приет нов държавен бюджет за текущата година. Въпреки липсата на бюджет, институциите са продължили да съобщават информация за своите минали приходи и разходи и тези данни не търпят голяма промяна.
1. Бюджетна и финансова прозрачност
Едва 56 е броят на институциите, публикували своя бюджет. Тук трябва да се отбележи, че към тази категория сме се отнасяли с голямо внимание и често сме отбелязвали бюджетни прогнози или „разчети“ за следващата година като документи, еквивалентни на бюджета.
Както посочихме по-рано, такова развитие не наблюдаваме при публикуването на годишните финансови отчети. Намерили сме 143 публикувани годишни финансови отчета за 2022 г., само с два по-малко от данните в предходното ни проучване. Следователно практическа разлика няма. Както винаги, публикуването на тези документи продължава през годината и след края на нашето проучване и съответно очакваме броят публикувани годишни финансови отчети да нарасне. Например, данните за вече приключилата процедура по отчитане, т.е. за бюджетната 2021 г., сочат публикуване в 56% от случаите.
При първостепенни разпоредители с бюджети (ПРБ), които са малко над половината от общия брой изследвани институции, също практически не наблюдаваме изменение на публикуването на ежемесечни и тримесечни финансови отчети. Стойностите са доста близки до тези от проучването ни за миналата година.
При публикуването на тримесечните отчети дори виждаме пренебрежимо (с по-малко от 2%) покачване в публикуването.
Други специфични задължения за публикуване от група органи са задълженията на общините за публикуване на съобщенията за обществените обсъждания на проектите на годишен бюджет и отчета по него. За тази фаза на подготовка на финансовите документи законът предвижда задължение за публикуване единствено на датата на публичното обсъждане за местната общност, но не и на проектите на самите документи. Ясно е, че без гражданите да могат да се запознаят с проектите на това, което се обсъжда, те не биха могли да оформят информирано мнение и тяхното участие би било безсмислено. Поради тази причина, ПДИ изследва и дали са публикувани и самите проекти на бюджети и на годишни отчети. Виждаме, публикуването на покани и проекти на бюджети за обществени обсъждания е намаляло с 12% и 8% съответно. Въпреки това, в сравнение с общата картина и другите изследвани институции, този спад е доста по-малък.
Неголеми изменения в резултатите наблюдаваме и при публикуването на датата за общественото обсъждане на отчета на общинския бюджет за предходната година.
ПДИ изследва и дали държавните органи публикуват разбираемо обяснение за събирането и разходването на поверените им средства. Става дума за т. нар. „бюджет за гражданите”. Засега единствено министърът на финансите е задължен да съставя и редовно да публикува такъв документ на човешки език за всеки държавен бюджет, който се нарича „Бюджет накратко”. Местните власти също могат да се обвързват с подобни задължения чрез своите нормативни актове. Такъв пример е Столична община, която в своята наредба за общинския бюджет има задължение да публикува като отделен документ обяснение на проекта на бюджета, достъпен на нетехнически език. Добре е тази практика да се разпространи и сред останалите администрации, за да приобщят и обикновените граждани към тяхната дейност чрез просто и ясно обяснение. Тъй като няма стриктни критерии как трябва да бъде съставен или да изглежда подобен документ, ние често сме приемали като такъв всеки спомагателен текст или онагледяване, които помагат да се обясни просто бюджета на съответната администрация. Много често това са били публикуваните презентации от обществени обсъждания на проектите за бюджет, или дори протоколи от самите обсъждания. Отново за разлика от миналата година, наблюдаваме лек ръст в резултатите. Отбелязали сме с 15 повече обяснителни документи за гражданите спрямо 2022 г., т.е. 208 общо или 37% от общия брой изследвани институции.
С тази графика завършваме прегледа на публикуваните финансови документи и се насочваме към друга изключително важна област – тази на задължително публикуваните документи по обществени поръчки.
2. Активно публикуване на документи по обществените поръчки
В годишния Граждански одит на активната прозрачност ПДИ прави преглед от птичи поглед и отбелязва тенденции, които дават възможност за последващ задълбочен анализ. По традиция, от съображения за сбитост ограничихме наблюдението си до едни от най-често публикуваните документи по процедури за обществени поръчки: съществуването на самата секция „Профил на купувача“; обявленията; документацията; протоколите от комисиите и договорите. С измененията на ЗОП от началото на 2021 г. всички възложители на обществени поръчки трябва да поддържат своя „Профил на купувача“ в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). Екипът реши да изследваме и дали институциите са публикували на страниците си препратки към новия „Профил на купувача“ в ЦАИС ЕОП. Също така тази година изследвахме единствено публикуваните документи по ЗОП от 2021 г. нататък, намиращи се на официалните страници на институциите или в новия „Профил на купувача“ в ЦАИС ЕОП, ако към него има препратка (хипервръзка) от официалната страница на съответната институция.
Препратка (линк) към новата платформа за профилите на купувачите намерихме при около при почти половината от всички институции – 48% (272), иначе казано при 61 повече институции спрямо миналата година.
Този резултат обуслови и доста различните данни за намерените публикувани договори при допълнителните условия, посочени по-горе. Миналата година отбелязахме едва 39% положителни отговори. Тази година има известно наваксване, защото публикувани договори сме намерили при 54% от институциите.
След бързия преглед на публикуването на някои документи по обществените поръчки преминаваме към секцията, свързана с декларациите за конфликт на интереси.
3. Декларациите за конфликт на интереси
Част на проучването на ПДИ от 2012 г. насам е съсредоточена върху измерването на една от нормативните мерки за постигане на повече почтеност в администрацията чрез повече прозрачност спрямо потенциалните конфликти на интереси на държавните служители и техните ръководители. Тук изследваме, от една страна. дали са публикувани списъци с лицата, подали декларации, а от друга – дали са публикувани самите декларации. След скока на публикувани декларации по вече стария закон и в последната година от прилагането му – 2017 г. – наблюдавахме известен спад и после познатия постепенен растеж, за да достигнем сравними с върха нива през 2021 г. Тази година данните „стагнират“, т.е. няма особена промяна. Тези резултатите също са индикатор за достигане за вероятна точка на насищане. С настоящото проучване отбелязваме подобно на миналата година, че около 2/3 от институциите са публикували и списъците с лица, подали декларации. За 2023 г. има слабо повишение спрямо публикуването на списъците спрямо 2021 и 2022 г. с ок. 1% и са достигнати около 82% или 465 институции, спазили задължението. Самите декларации са публикували 3 администрации повече или общо 66% (372 спрямо 369 институции за миналата година).
4. Документи, свързани с устройсвото на територията
Общи устройствени планове са публикували малко над половината общини, общо взето без изменение спрямо миналата година.
Положително развитие има при публикуването в интернет страниците на регистрите на издадените разрешения за строеж – с 5% повече от миналта година или общо 193 общини.
==============================================
|
|
Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма Достъп до Информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".