Единствено книжните хранилища в Ловеч и Варна поддържат секция „Достъп до информация“

Даниела Балабанова, координатор на ПДИ в Ловеч
Даниела Балабанова
Даниела Балабанова

Библиотеките като хранилища на книжнината, колкото са отворени към познанието, толкова са затворени към изискванията на Закона за достъп до обществена информация. Изключение от този парадокс е Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч, която поддържа секция за достъп до обществена информация. Тя е и една от двете единствени след регионалните, общинските и градски библиотеки в България, които имат такава секция. Другата е РБ „П. Славейков“ във Варна, като текстовете, свързани със ЗДОИ, не са отделени в секция, както е направено в Ловеч, а са в секция „Документи“.

 

В последните години библиотеките стават все по-обърнати към развитието на технологиите и атрактивните форми за привличане на читатели и приятели. Все повече личи старание да се привличат млади хора с различни инициативи и конкурси. Оборудват се компютърни зали, създават се електронни каталози. Организират се четения, рецитали, представяния на книги, посещения на известни автори. Към ловешката библиотека дори функционира Център за работа с доброволци, който събира младежи, желаещи да проявяват активност и креативност чрез различни прояви и събития. В културната институция се прожектират документални и художествени филми, организират се работилници и игри, като целта е да развиват уменията и въображението на юношите и децата, показвайки им, че има и други забавни начини за запълване на свободното време, освен с компютрите и умните телефони.

За всички инициативи на ловешката библиотека можем да научим на интернет страницата й. Освен публикуването на новини, свързани с живота на библиотеката, обособени са секции „Отчети“, „Документи“, „Презентации“, „Виртуална витрина“ и др. Посочени са правилата за работа на институцията, както и услугите, които тя предоставя. Има секции, насочени към най-малките, към учениците и библиотекарите, към Центъра за работа с доброволци.

 

Детайлният преглед на сайтовете на останалите родни библиотеки обаче показва, че въпреки амбицията да играят роля на съвременни информационни центрове (заради възможността и нуждата на всеки човек да може да търси, намира, обработва и разпространява информация), тъкмо те са абдикирали от изискванията на ЗДОИ. Плаха стъпка е направила РБ „Н. Вранчев“ в Смолян, която в секция „Документи“ е създала подсекция „Достъп до информация“, но в нея няма нищо, освен годишен отчет за постъпилите заявления за миналата 2019. В него има едно писмено заявление от гражданин, на който  му е разрешен частичен достъп до исканата информация.

 

Друга библиотека – „Н. Фурнаджиев“ в Пазарджик, е публикувала в секция „За потребителите“ самият закон (ЗДОИ), но без последните изменения в него.

 

На фона на тази картина ловешкият (и варненският, разбира се) културен институт заслужава аплодисменти. Но не такава беше ситуацията само преди година. Тогавашният директор Веселина Мончева не бе запозната, че библиотеките са част от субектите, попадащи в ЗДОИ и неговите изисквания. След разговор с мен като координатор на ПДИ, Мончева назначи комисия, която да изготви вътрешните правила и те да бъдат публикувани на страницата на институцията. Така няколко месеца по-късно, на 1 април 2019, се появи секцията „Вътрешни правила за достъп до обществена информация“, подготвена от настоящия директор на библиотеката Юлияна Петкова.

 

В нея са посочени редът за достъп до активите и информацията на библиотеката, основните принципи, формите за предоставяне на информация, начинът на приемане, регистриране и сроковете за разглеждане на устни и писмени заявления за достъп.

 

Предоставени са и образци на заявления за достъп до информация, протокол  за приемане на писмено заявление, протокол за приемане на устни заявления, както и форма за решение за предоставяне на информация.

 

Във вътрешните правила е посочено, че решенията за предоставяне или за отказ за предоставяне, както и за предоставяне на частичен достъп до информация се вземат от директора на  библиотеката. Устните запитвания за достъп се приемат от служител в деловодството. В зависимост от характера на запитването, след съгласуване с непосредствения си ръководител, той пренасочва заявителя към компетентен служител за устна справка. Служителят, предоставил справката или изготвил информацията, уведомява заявителя за формата на предоставяне на информация или съответно за отказа да се предостави такава. Устните запитвания се регистрират в отделна партида на регистъра.

 

Относно писмените заявления е посочен редът за подаването им и сроковете за отговор.  Предоставен е и образец на заявление за достъп до информация, както и за искане за предоставяне на информация за повторно ползване.

 

Не е указано обаче отговорното лице по ЗДОИ. В разговор с директора Юлияна Петкова, тя посочи себе си като такова лице. Това обаче трябва да е изписано, заедно със съответните контакти за връзка.

 

Според правилата достъпът до информация се  предоставя след представяне на платежен документ за заплащане на определените разходи. Липсва обаче информация за цените. Няма публикуван и годишен отчет на постъпилите заявления за достъп до обществена информация и съответните отговори. По думите на Петкова през изминалата година такива не са постъпвали. Не е публикуван и отчет за 2018, когато е имало подобно заявление.

 

Друга препоръка, която бихме отправили към библиотеката, е оповестяването на списък на категориите информация, подлежащи на публикуване в сферата на дейност на културната институция.

 

Директорът на РБ „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч пое ангажимент в най-кратки срокове пропуските да бъдат запълнени.

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.