С изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, носител на „Златен ключ“ за институция, най-добре организирала предоставянето на достъп до информация за граждани, разговаря Диана Банчева, ПДИ

Николай Неделчев

Александър Дунчев

Поздравления за наградата. Какво означава за Вас този „Златен ключ“?
Наградата е първото обществено признание, че усилията на целия екип за повишаване на прозрачността в административната работа и контрола на агенцията, са оценени и имат обществен интерес и призната полза. Вложихме много усилия, много хора се хвърлиха да помагат – от специалисти от Географска информационна система до обикновени експерти. Много хора се притесняваха от цялата тази прозрачност и въпреки това възприеха идеята, застанаха зад нея и спомогнаха за реализирането й. Признанието на ПДИ е много важно, тъй като връща малко уважение и благодарност към всички хора, които отдадоха от времето и усилията си за промяната – да има пълна прозрачност на контрола и управлението на горите в България.

Какво мотивира хората, които споменахте, да бъдат част от отварянето на институцията?
Чувството на недооценяване, тъй като поради ред причини голяма част от усилията им да има ефективен контрол в гората оставаха безрезултатни. Чрез прозрачността те видяха шанс това да се промени. С прозрачността започнахме да контраатакуваме и да елиминираме натиска или злоупотребите с работата им. Някой например извършил проверка, свършил си работата и след това накаран да изхвърли протокола в кошчето. Или някой направил хубава карта и после някой казал: направѝ всичко наопаки, за да ми е удобно на мен, на моя бизнес и на хората, свързани с мен. Когато е прозрачна работата, публични са документите от проверки, резултатите от експертната работа, се елиминира натискът върху тези служители. Това са основните линии – чрез прозрачност да бъдат защитени и уважени експертите и да не се допуска злоупотреба с резултатите от техните усилия.

Какви са основните предизвикателства пред добрата организация на достъпа до информация в Изпълнителна агенция по горите?
Имаме страхотни идеи за още по-рационална прозрачност, но основното предизвикателство е липсата на финансиране и невъзможностите за ползване на вътрешните ресурси, за да инвестираме по-смело в нов сайт на агенцията. Има разработен сайт, но трябват пари, за да го довършим. Знаем, че имаме много пропуски. Софтуерът за уеб картите, които направихме, е недостатъчно добър. Чрез малко повече средства, качеството може да е много по-добро. С подръчни средства, с усилия на експерти, започнахме да повишаваме прозрачността. Сайтът, на който качваме информацията, е със стар софтуер, който не позволява хубави функционалности. Информацията е малко насипна. Искахме няколкостотин лева помощ от Министерство на финансите, но на държавата това в момента й е последна грижа и не получихме финансиране. С малкото средства, с които разполагаме, в момента стабилизираме самата система – сървърите, закупихме алтернативно захранване и подобряваме сигурността на мрежата, тъй като много често бива хаквана. Тепърва мислим как да създадем повече функционалности за повече прозрачност.

Предизвикателство е и екипът, който се занимава с това. Последните 2-3 години си тръгнаха двама от най-добрите експерти, създали информационните системи за прозрачност на ИАГ. Агенцията, освен публичен сайт, има и вътрешни регистри, които са изключително иновативни – на позволителните за сеч, на превозните билети, на лесоустройствените стопански планове и проекти. Едно от нещата, които успяхме да направим с екипа е да върнем един от тези хора, който в момента ремонтира всички тези регистри. Той напусна високоплатена работа, за да помага за повишаване на прозрачността на агенцията. Търсим и външни ресурси от държавните предприятия. Успяхме например системата за превозни билети вече да е с функционалност да се правят фотоснимки на всеки камион, който излиза. Това си е система и към Агенцията по горите. Така че, има неща, които на сайта не се виждат, но са изключително прогресивни и специалистите знаят къде да бръкнат и да ги видят. Но като визия сме зле.

Какъв е екипът, който отговаря за публикуване на информация?
Трима специалисти отговарят за компютърните системи – един млад специалист, един „горски“ и един ландшафтен архитект, тоест хора, които даже не са с такова професионално образование. Отделно имаме екип от трима пиари, които също съдействат за обработка на информацията. Има и четвърти експерт, в Информационно обслужване, който също помага за публикуването на информацията. Поддържаме ред регистри, така че там има доста работа. Софтуерното развитие ни беше слабото място. Сега подобряваме положението с новия експерт и търсим финансиране и външно партниране с външни изпълнители. Бяхме пуснали обществени поръчки, но ги спряхме, защото от Министерството на земеделието, храните и горите беше преценено, че това не е приоритетна задача. Въпреки че за нас е топ приоритетна. Затова търсим алтернативни начини за финансиране.

Каква е процедурата за предоставяне на информация по заявление?
Десетина заявления за достъп до информация минаха през мен, откакто ръководя агенцията. Всички биват резолирани на експерти и юристи. Имаше няколко случая, в които призовах закона да не се тълкува тясно и твърде експертно, а да се види логиката му, философията, смисъла. По този начин помолих колегите да преразгледат решенията си и да дадат информация, която по закон би следвало да е публична, но чисто чиновнически институциите не обичат да я дават и търсят всякакви аргументи за това. Имаше и няколко случая, в които документи, протоколи, друга информация бяха предоставени, след като се застъпих да бъдем максимално отговорни към Закона за достъп до общестевена информация и към хората, които търсят тази информация.

Номинацията за ИАГ направи журналист, и то разследващ журналист. Какъв тип информация най-често се търси със заявления от агенцията?
Основно се търси 3-4 вида информация – за административни документи, за преписки по проверки, за информация, която агенцията създава, като горските карти. В последните месеци имахме много търсене на резултати от проверки след проблемите, установени в ловните стопанства.  

Какви други планове има за отварянето на агенцията към обществеността?
Имаме планове по няколко линии. По отношение какво работи агенцията, ще искаме да има цял раздел на интернет страницата, в който протоколите да са публични. Бих се борил информационните системи, свързани с документи за горите, да бъдат още по-публични. Сега гражданите виждат само част от информацията. А трябва цялата информация да е публична.

По отношение на лова – данните за дивеч също трябва да са публични. В момента не са. Информацията е налична, но само експерти имат достъп. В момента правим регистри на всички договори в ловните стопанства, ловните територии, каквато липсваше до момента. Други такива регистри също искаме да направим публични. Имаме публичен регистър на всички поръчки и договори на агенцията, но искаме да разширим достъпа, тъй като сега качваме просто един пидиеф, а е хубаво да си е истински регистър. В момента работим по това да създадем системи за дигитализация за издаваните разрешителни за лов с цялата ловна статистика, което е страшно предизвикателство. Искаме да обединим регистрите, свързани със сечта и превозните билети, които сега са отделни модули, които не си говорят едно с друго. А крайната ни цел е да имаме обща цялостна информационна система, в която всички модули – за лов, за гори, за договори – да са свързани, да си говорят и това да повиши ефективността и контрола в управлението на горските ресурси. Това ни е най-дългият хоризонт, за който трябват един-два милиона лева. Заложили сме го като проект и с малки стъпки вървим към тази цел.

Ползвате ли чужд опит, модели?
Като ноу-хау сме на европейско ниво, само ресурси ни трябват за реализацията. Опитваме се да използваме сателитни данни за мониторинга на горите. Но там все още е проблем качеството на резолюцията на сателитните снимки. Много са скъпи качествените снимки. И по тази тема работим. Някои наши системи са по-напредничави от европейските. Например системите за прозрачност на горските предприятия са по-добри от европейските, които аз съм виждал. Това е благодарение на дейността на природозащитните организации, инвестирали в такъв софтуер. На национално ниво имаме партньорство със „Защити гората“ за софтуера за публичните сигнали, който е съвместен проект на агенцията с Гората.бг и Природен.орг. Отделно черпим идеи от други български иновационни фирми с ГИС дейности. Работим с Информационно обслужване, с няколко софтуерни партньора. Опитваме се да привлечем опита на бизнеса. 




Церемонията за Международния ден на правото да знам се провежда в рамките на проекта Форум „Достъп до информация“, изпълняван от Програма Достъп до информация с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. 

Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2021 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.