13.12.2019 г.

„Програма Достъп до Информация“, заедно с пет други експертни граждански организации: „Антикорупционен фонд“, „Български адвокати за правата на човека“, „Български институт за правни инициативи“, „Български хелзинкски комитет“ и „Институт за пазарна икономика“, изпрати отворено писмо относно изпълнението от страна на българското правителство на препоръките на Венецианската комисия, свързани с независимостта и ефективността на разследването на главния прокурор. Общата позиция е адресирана до ЕК, Съвета на Министрите на ЕС, посланиците на страните членки на ЕС в България, Мониторинговия комитет на Съвета на Европа и министър-председателя Бойко Борисов.

 

***

ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
СЪВЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА ЕС
ПОСЛАНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ НА ЕС В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 
МОНИТОРИНГОВ КОМИТЕТ
НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

 
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 
ОТВОРЕНО ПИСМО

 
Относно: ангажимента на министър-председателя на Република България да изпълни препоръките на Венецианската комисия по законопроекта, предложен в изпълнението на решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“ и предложения след нейното становище втори законопроект - от 07.12.2019 г. за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт

 
Уважаеми дами и господа,
 
Като граждански организации с дългогодишен опит в наблюдението на процесите в съдебната власт, защитата на правата на човека и върховенството на правото изразяваме пред вас своята загриженост във връзка с предприетите наскоро стъпки на българското правителство за изпълнение на препоръките на Венецианската комисия:
 
Първоначално предложеният на вниманието на Венецианската комисия законопроект от министъра на правосъдието Данаил Кирилов за отговорността на главния прокурор и председателите на върховните съдилища в изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България” беше подложен на редица критики както в България, така и от Комитета на министрите на Съвета на Европа, така и от Венецианската комисия тъй като „не само не успява да преодолее съществуващите недостатъци, свързани с независимостта и ефективността на разследването относно главния прокурор, но би могъл да затрудни започването на подобно разследване“[1]. В навечерието на публикацията на Становището на Венецианската комисия от 9.12.2019г. Министерският съвет прие спешно нов законопроект, който намираме не само за правно неиздържан, но и за откровено несъответен на отрицателното становище на Венецианската комисия относно първоначално представения ѝ друг законопроект.

 Новият законопроект не е обсъждан на национално равнище и пренебрегва както националните правила на законотворческия процес, така и резолюцията на Комитета на министрите и препоръки на Венецианската комисия. Считаме, че той е опит за подмяна на предмета на обсъждане от Венецианската комисия и напомня действията на политическа партия ГЕРБ при изменението на Конституцията на Република България в края на 2015 г., когато пред Венецианската комисия беше представен за анализ един законопроект за изменение и допълнение на основния закон, а впоследствие беше внесен и гласуван в Народното събрание съвсем друг текст - съдържателно подменен и несъобразен с ВК. Мотивите на законопроекта от 07.12.2019 г. сочат ясно, че той не цели съобразяване с препоръките на Венецианската комисия, а по-скоро ги пренебрегва и търси политически ефект пред страните членки от ЕС, доколкото в момента те обсъждат изпълнението на препоръките от последния доклад на Механизма за сътрудничество и проверка за съобразяване с тези препоръки[2].
Припомняме, че в решението  на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“ се констатира липсата на конституционна и законова процедура за независимо разследване и отстраняване на главния прокурор на Република България в случай на подозрения за извършено престъпление. На практика това го превръща в безконтролна и безотчетна институция с неограничена власт, която Венецианската комисия сравни с несменяема монархическа фигура, имунизирана срещу наказателното преследване.

Както ЕСПЧ, така и Венецианската комисия всякога са изразявали мнение[3], че независимото разследване на главния прокурор трябва да се извършва от лица, или органи, които не са йерархично и институционално зависими от разследваното лице. Предложеният на извънредното заседание на Министерски съвет от 07.12.2019 г. законопроект не отговаря на тези стандарти.  

Венецианската комисия нееднократно е препоръчвала на България и да намали влиянието на главния прокурор над прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и на влиянието на членовете на ВСС с професионален произход от прокуратурата чрез  блокиращ глас при разследванията и подаване на предложение до президента за освобождаване от длъжност на главния прокурор. По повод представения ѝ законопроект, тя изрази безпокойство от рисковете за независимостта на съда, произтичащи от структурата на Висшия съдебен съвет и формирането на неговите решения под силното влияние на главния прокурор. По-рано тази година изборът на г-н Иван Гешев за главен прокурор със 17-те гласа на прокурорите и членовете на ВСС, избрани от парламентарно представените партии,  демонстрира ясно това влияние. Независимо от критиките, представеният на вниманието на ВК първоначален законопроект предоставяше компетентност на същото мнозинство в Пленума на ВСС да  взима решения за наказателното преследване и отстраняването от длъжност на председателите на ВКС и ВАС. Новият законопроект не засяга този механизъм и това означава, че председателите на върховните съдилища ще се избират с мнозинството на  прокурори, зависими от главния прокурор, а не от мнозинство от съдии, избрани от самите съдии – както препоръчва Венецианската комисия. Така без друго критикуваните широки правомощия на недосегаемия главен прокурор ще включат и избора на председателите на върховните съдилища.

Дългогодишното неизпълнение на препоръките на Венецианската комисия относно статута на самата прокуратура и структурата на Висшия съдебен съвет, както и предложенията за конкретни мерки за тяхната промяна са подробно представени и в Становище на ВК от м. октомври 2017 г.[4]. Независимо от припомнянето им в новото Становище от декември 2019 г., министър-председателят отказа публично да участва в дебат за промените, необходими за осигуряването на независимост на съда и отчетност на прокуратурата.  Предвид видимите опити за осуетяване на законово разрешение на тези проблеми, не сме убедени, че препоръките от последните доклади на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, становище  на ВК от 09.12.2019 г. и резолюция на Комитета на министрите са намерили своето решение.

Призоваваме министър-председателя незабавно да поиска оставката на г-н Данаил Кирилов като автор на обсъжданите законопроекти и отговорен за провеждането на съдебна реформа. Настояваме за съдебна реформа, която да осигури независимостта на съда, както и отчетност, вкл. наказателната отговорност на главния прокурор в съответствие с препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия за осигуряване на върховенство на закона.


Бойко Станкушев  -
 „Антикорупционен фонд“
 
Диляна Маркова -
„Български адвокати за правата на човека“
 
Биляна Гяурова-Вегертседер -
„Български институт за правни инициативи“
 
Красимир Кънев
„Български хелзинкски комитет“
 
Светла Костадинова
Фондация „Институт за пазарна икономика“
 
Д-р Гергана Жулева
„Програма достъп до информация“


12.12.2019 г.
София