В последните години атаките на властта в България срещу правото на информация и свободата на словото се увеличават. Европейският стандарт е обратен – все по-широки и сериозни гаранции за свободата на словото, а у нас някои политици се опитват да вървят в обратна посока.
На 07 октомври група народни представители са внесли проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се предлага въвеждане на до 6 години затвор или глоба за публикации на информация за нечий личен живот „без негово съгласие“. Този текст е прокаран експерсно на 09 октомври във водещата Комисия по конституционни и правни въпроси, по непрозрачен начин, без да бъдат спазени предвидените срокове за неговото обсъждане, и без заинтересованите групи да са имали възможността да се запознаят с текста и да представят свои становища и мнения.
Предлаганата „защита на личния живот“ чрез създаване на нов състав на престъпление в Наказателния кодекс всъщност е категорична мярка в посока ограничаване на свободата на словото и правото на информация, тоест форма на цензура. Това е удар срещу демокрацията, тъй като по думите на Европейския съд по правата на човека свободата на словото е в основата на понятието за „демократично общество“. В никоя цивилизована европейска държава в последните десетилетия не е въвеждана защита чрез затвор срещу „прекомерна свобода на словото“. Такива правни средства са характерни за деспотични режими като този на Путин в Русия.
Нещо повече, престъпление „засягане на личния живот“ чрез публикации не е съществувало в най-тъмните сталински времена на Народна Република България. Сегашният Наказателен кодекс е от 1968 г., т.е. отпреди „мекия комунизъм“, и в него такова престъпление не фигурира. Слизането под нивото на комунистическия тоталитарен режим с предложение за 6 години затвор може да ни изравни по антидемократичност с деспотии като Русия и може би Китай.
Тази стъпка се прави в момент, в който България трябва да изпълни (до април 2026 г.) Директивата срещу делата-шамари чрез изменение в Гражданскопроцесуалния кодекс, за което е създадена работна група в Министерството на правосъдието. Тоест Европейският съюз изисква твърди мерки за защита на свободата на словото от много по-меката форма на репресия граждански искове за клевета и обида, заведени при злоупотреба с право. В същия момент държавата не само не е въвела още директивата, но всъщност върви наобратно – чрез въвеждане на характерни за Средновековието мерки за гонение на свободното слово.
От мотивите на законопроекта не става ясно какви конкретни обществени нужди са го наложили. Има общи приказки и мрънкания, че държавата можела да си реши как да си защитава основни права, но факти няма. За сметка на това има други факти. В момента се водят поредица от дела шамари срещу Медияпул, Капитал, BIRD, Бивол и други медии, граждански активисти и организации от недоволни от критични публикации политици, бизнес фигури, търговски дружества, личности от подземния свят. Дори се опитват чрез тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд да позволят на юридически лица – фирми и държавни институции, да претендират от журналисти, медии и граждански активисти суми за обезщетение за неимуществени вреди.
Едно от делата е по иск на брата на депутатка и председател на парламентарна комисия срещу журналисти от BIRD за разследване, при което са изнесени данни, че е пътувал из света в подозрителен синхрон с известната криминална фигура Таки. Друг бизнесмен, спряган публично за партньор на същия герой, води поредица дела срещу БЪРД, Капитал и Бивол и техни журналисти за разкритията им около т.нар. „Златен гьол“ през 2022 г. и афери по други гранични зони. Дела водят и депутите Калин Стоянов, бивш министър на вътрешните работи, и Лъчезар Иванов, жегнати от критични публикации. Наскоро наскърбеният от статии в Медияпул съдия Михайлов бе възнаграден от ВКС с обезщетение от 20 000 лв., което с лихвите и разноските надхвърли 50 000 лв. Това е действителният контекст, в който група депутати се опитват да „защитават личния живот“.
Интересно е, че въпреки поне 3 решения на Конституционния съд в предлагатата разпоредба не е направено изключение за политиците, държавните служители, магистратите и другите публични фигури, чийто личен живот подлежи на защита в много по-малка степен от този на частните лица.
Всъщност личният живот на българските граждани и въобще на всички у нас е много добре защитен от Общия регламент за защита на данните (GDPR), който предвижда солени глоби, достигащи до милиони евро. Нарушаването на никое друго човешко право не се измерва в глоби с такъв размер. Това е достатъчна защита, а и през 2019 г., по конституционно дело № 4, Конституционният съд се наложи да озапти подобна, но много по-безобидна законодателна инициатива, която предвиждаше по 10 критерия да се преценява кое слово, засягащо личните данни, е „журналистическо изразяване“. Тогава разпоредбата (в Закона за защита на личните данни) бе обявена за противоконституционна.
Накратко, върви се срещу Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и правото на Европейския съюз, с неясно какви цели. Но можем да кажем какви са евентуалните резултати – удари по свободните медии и журналисти и гражданските активисти, които бездуго намаляват, по политиците от опозицията, по всеки инаквомислещ, дръзнал да споделя информация за аферите на политици и държавници.
И не на последно място – в мотивите на проекта се подчертава, че тази „защита“ е различна от защитата при обида и клевета. Точно така, просто казано, тази „защита“ за разлика от защитата срещу клевета, ще бъде срещу истинско слово, което не се спори, че не е лъжа, но не е удобно на някого и затова се обявява за намеса в „личния живот“.