03 февруари 2020 г.

За прокурорските проверки и авторитета на институциите – интервю от петък, 31 януари, с адвокат Александър Кашъмов по ТВ Европа. Интервюто можете да гледате тук, а текстът ще намерите по-долу.

***   

Може ли президентът да бъде разследван и по какъв начин, с оглед на последните извадени записи със специални разузнавателни средства от главния прокурор Иван Гешев?


По принцип въпросът дали президентът може да бъде разследван е ясно решен в Конституцията. Президентът се ползва с имунитет и не може да бъде обект на наказателно разследване. Естествено, виждаме, че се повдигат въпроси, свързани с държавна измяна — нещо, което е съвсем различно от това, което виждаме в общественото пространство. Тук разбира се има и допълнителни въпроси от типа на това може ли президентът да бъде записван?; може ли записи, които са направени чрез специални разузнавателни средства (СРС) да бъдат оповестявани?; това са все въпроси, които изникнаха тази седмица. Доколкото разбираме, най-вероятно президентът случайно е попаднал в този запис, тоест разрешението не е било по отношение на държавния глава. Но има много въпроси, чиито отговори ние не знаем, защото това, което се публикува от страна на прокуратурата, е парцелирано, то е частично. И трябва да започнем от следното. Първо, за да има СРС — в случая под формата на подслушване — трябва да има разрешение на съда. Според прессъобщението на прокуратурата, това СРС е било приложено от ДАНС. Единият въпрос е дали то изобщо е било разрешено и приложено във връзка с разследване на престъпление, или е в рамките на ролята на ДАНС, свързана със защитата на националната сигурност, което е чисто информационна роля, само на събиране на информация. В някакъв момент това очевидно е стигнало до прокуратурата. Там е образувано някакво производство за някакво престъпление и то по никакъв начин не включва президента. Беше публикувано едно постановление на прокуратурата за спиране на наказателно производство —

Да, това беше единият ми въпрос. Понеже Иван Гешев каза, че това е СРС, а на следващия ден каза, че това не е СРС. Всъщност тези записи представляват ли СРС или представляват постановление за спиране, както се изрази той?

Това са съвсем различни неща. Постановлението за спиране е акт на прокурора, с който се осъществява санкция по отношение на развитието на наказателния процес, тоест спира се, според твърдението на прокуратурата, защото става въпрос за държавния глава. Това юридически не е издържано. От това, което видяхме като съдържание в постановлението за спиране, тъй като от текста от Наказателния кодекс, посочен в това постановление, очевидно става ясно, че това наказателно производство не е образувано срещу президента. То няма и как, защото той е с имунитет. Следователно, аз не виждам каква е била пречката то да продължи срещу лицето, срещу което е образувано. Защо трябва да бъде спряно? 

Вторият въпрос е, че прокуратурата не може да работи законно с други видове звукозаписи, освен СРС. Единственият допустим от Конституцията, от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), и от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) способ за събиране на данни, запис на телефонен разговор, който запис да може да послужи като доказателствено средство, единственият начин е чрез СРС.   
 
Ако е друг вид запис, прокуратурата няма право да го използва за абсолютно нищо. Тоест, тезата, че това не е СРС, прави още по-слабо публикуването на подобна информация. Защото това би означавало, че прокуратурата е публикувала информация, която при никакви обстоятелства не може да използва. 

Във Ваш коментар за друга медиа вие казвате, че България вече е била осъждана в тази връзка в Страсбург по дела, свързани с нарушаването на презумпция за невиновност. Възможно ли е и тук да се стигне до такова развитие, как и защо прокуратурата си позволява това срещу държавния глава?

Нека малко да разширя обхвата на делата, по които България е осъждана в Страсбург. България е била осъждана не само за справедлив процес, заради това, че включително и стандартът на Страсбург предвижда забрана да има прекалена публичност на някакъв наказателен процес, която би нарушила презумпцията за невиновност на обвиняемия или подсъдимия. Но ние имаме и други осъждания в Страсбург — за неадекватна система за тайно следене, т.е. СРС. В момента има ново дело, в което сме податели ние от Програма Достъп до информация (ПДИ) с г-н Екимджиев, Асоциация за европейска интеграция. Като в момента тече размяна на книжа между правителството и жалбоподателите за това, че в България е неадекватна системата за прилагане на СРС, за подслушвания, за защита на правата на гражданите, както и системата за запазване на данни за трафика на електронни съобщения. 

Тоест в светлината на всичко това и на съмненията, че въобще подслушванията у нас отговарят на високите стандарти на ЕКПЧ, да бъде оповестен един такъв запис, който обичайно се класифицира като държавна тайна, който е забранено да бъде използван не по предназначения от закона ред и за който дори има състав в НК, ако бъде използван не по определения в закона ред, то това създава много големи проблеми за спазването на върховенството на закона в страната.

И какво може да последва оттук нататък за страната ни?

Първото нещо, което веднага следва, е че ние сме свидетели на една война между институциите, в която се подкопава общественото доверие в тях и в която има безкомпромисност от страна на прокуратурата, която не се свени да върви по ръба на закона или дори да го нарушава, само и само за да създаде публична представа, че върши работа, но същевременно атакувайки единствената институция в България, за която гласува целия народ — за един човек, в крайна сметка. Това е първото, което тече — подкопаване на държавността — това е вредно за всяка една държава. 

Второ — подкопава се принципът за върховенство на закона, защото точно тези, които трябва да го съблюдават и да го пазят (а това е прокуратурата), то излиза, че го погазват. Това е встрани от въпроса има ли някакви нередности, какво интересно се открива в тези записи и т.н., защото работата на прокуратурата в повечето държави по света е да събира доказателства, да внася обвинения, и накрая да има осъдителни присъди. Затова съществува института на т.нар. следствена тайна. В повечето случаи, когато подобна информация е събрана за целите да бъде разследвано и успешно наказано едно престъпно деяние, то се пази в тайна до момента на внасяне на обвинението или най-малко до момента на запознаване с материалите, именно за да може обвинението да издържи в съда.