Публикации за ПДИ

Начало

 

 

zdrave.net 18.10.2004 г.
Александър Кашъмов: Защита на личните данни на граждани у нас не се осъзнава добре и от институции, и от граждани

Зелма Алмалех

Александър Кашъмов е завършил Юридическия факултет на Софийски университет “Свети Климент Охридски”. Специализирал е в Бирмингам човешки права и интересите му като юрист и гражданин са изцяло в тази сфера. От 1997 г. работи като юрист във фондация “Програма достъп до информация”

Господин Кашъмов, от една страна стои Закона за защита на личните данни, а от друга Закона за достъп до обществена информация. Първият е изключително важен за съблюдаване на личния живот на гражданите, а вторият много често застава срещу правото на обществото да бъде информирано и практиката показва, че не се спазват и двата закона.

Наистина това са два закона, две права, които представляват “двете страни на монетата” на правата, наречени “свобода на информацията”. Едната страна на теза монета означава, че ние гражданите трябва да знаем колкото се може повече за институциите, които ни управляват, а другата страна на монетата предполага институциите да знаят за нас, колкото се може по-малко и само, когато те имат оправдан интерес да научат нещо за нас. Тъй като явно стандартът за свобода на информацията е все още нов за нас, защото преди нещата са били точно обърнати, явно има един процес приспособяване към новото, както на законодателно ниво, така и на ниво прилагане. И на двете нива сега се проявява неразбиране на проблема. Дори има гротески от време на време – например, в Закона за защита на личните данни беше записано, че лични данни представляват и данните на хората, които упражняват власт като държавни органи. А това е една абсурдна разпоредба, както и разпоредбата от същия закон, според която за членовете на управителни и надзорни органи на търговски дружества, самият факт на членството се третира като лични данни. И оттук и практическата последица от тази крива философия, ако мога така да се изразя се насочва и към практиката.

В посоката за достъп до информация и журналисти и отделни граждани все пак се борят. Наскоро Вашата фондация “Достъп до информация” отбеляза световния ден за правото да знаем и награди хора, които устояват правото си на информация. Но когато става дума за защита на личните данни на гражданите в последните години, както показва архива само няколко души са подали жалби затова, че неспазването на този закон е нарушило гражданските им права. Как бихте коментирали този парадокс?

По-голямата част от тези нарушени права в повечето случаи се отнасят до разгласяването на нечие заболяване. Хората, които все пак са решили да защитят правата си се обръщат до Комисията за защита на личните данни. Има и хора, които се обръщат към “Програма достъп до информация” и ние, както е по Закон, ги препращаме към Комисията. Броят на случаите, които са регистрирани при нас не е голям, да не говоря че повечето от тях са за правото на достъп на съответното лице до собствените му лични данни, който някаква институция неправомерно не му разрешава. Както виждате и в този случай става дума за отказано право на достъп на информация. Според мен може да се каже, че у нас има по-голяма чувствителност към достъп до информация от страна на публичните институции, отколкото към настояване за защита на личните данни. Това се дължи на редица исторически и културологически причини, защото ако сравним например положението у нас с положението на едно общество като Унгария, например, с която бихме могли да се сравняваме, ще видим, че там се държи много повече на защитата на личните данни, отколкото в България. Друг е форматът на човека, на гражданина, на държавните институции, на традицията и това обстоятелство трябва да се отчита. Но то трябва да се отчита особено заради това, че обикновеният човек у нас никога не е знаел как да си защитава личните данни, а от друга страна публичната фигура, човекът с власт много добре знае как да си защитава личните данни и дори настоява на тази защита. У нас стана известно обстоятелството, че се защитават данни на държавни служители или на ръководители, а в сянка остават все още проблемите на обикновените хора.

Скоро се запознах с една инструкция за работещите в лечебните заведения – не в България, където дори се даваха насоки как вечер задължително да се заключват досиетата на болните, как персоналът да бъде инструктиран, за да не разпространява информация дори и неволно...А у нас особено сега “хвърчат” данните за пациентите от лични лекари към НЗОК, към други заведения – никой не знае как те се съхраняват...

Действително в здравеопазването по света съществуват сериозни стандарти за защита на личните данни и това трябва да се отчита. И второ – както работата с лични данни, така и работата по заявление за достъп до информация изисква административен капацитет, а навсякъде, където се изисква административен капацитет, за да може да бъде гарантирано едно право – там трябва детайлно описание на процедурата под формата именно на такива инструкции, дори посочването на подробно типови казуси е от особено важно значение. За съжаление тези неща при нас ги няма, включително и в здравните заведения. В момента участваме с моята колежка Фани Давидова в една група към Министерски съвет за изработване на проект за изменение и допълнение към Закона за защита на личните данни. Ние вече поставихме въпроса за необходимостта от такава вътрешна детайлизирана регламентация на защита на личните данни в отделните администратори, както ги нарича Закона, на лични данни.

Добрият чужд опит показва, че по тази проблематика администраторите на лични данни минават едно сериозно обучение, особено в здравеопазването. Имате ли информация дали подобен тип обучение се прави в България?

Разбира се, че трябва обучение и то като непрекъснат процес и за администраторите, и за гражданите, но това, което ние имаме като информация е, че обучение по защита на личните данни понастоящем не се извършва или там, където има, то е незадоволително. С лични данни работят както много голяма част от държавната администрация, така и големите търговски дружества, да не говорим за медицинския персонал в доболничната и болничната помощ, НЗОК, изобщо цялата сфера на здравеопазването. Това означава, че такова обучение непременно трябва да има, още повече трябва да се изяснят по най-елементарен начин приоритетите на този Закон за защита на личните данни, защото и до ден днешен той се познава повече от страната, наречена “падане на тайна”. Истината е, че основната гаранция, която се стреми да даде това законодателство е това е да не бъдат изпращани от една институция на друга институция без да има законно установена цел за това. Именно това не се разбира, нашата администрация - знае, че трябва да пази тайна, когато се отнася за публични фигури, но не си дава сметка, че понякога всекидневният оборот на данни, потокът, който тече от една институция към друга представлява едно драстично нарушение на Закона. А като си го представим в контекста лични лекари към НЗОК и по-нататък...Точно в тази връзка и аз подчертавам, че трябва да има обучение и фактът, че го няма и се вижда резултатът, в който всекидневно се нарушават правата на гражданите, е обезпокояващ.

Каква е процедурата, ако един редови гражданин да потърси правата си затова, че е нарушена защитата на личните му данни?

Гражданинът може и трябва да се обърне към Комисията за защита на личните данни. По наша информация Комисията работи вече ефективно по такива конкретни жалби и сигнали. Има дори случаи в съда. В случай, че не е удовлетворен от решението на Комисията, гражданинът може да се обърне към Върховния административен съд. Разбира се, “Програма достъп до информация” също предоставя безплатна правна помощ на хора, които се обръщат към нас, свързани със Закона за защита на личните данни и другите свързани закони. Винаги сме открити да подпомогнем гражданите.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 18.10.2004• © 1999 Copyright by Interia & AIP