Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Монитор 18.10.2004 г.
Ръководителят на правния екип на програма “Достъп до информация” Александър Кашъмов: Някои медии у нас подменят важни за обществото въпроси
Никой, освен “Монитор” не поставя проблема защо докладът за “Иракгейт” продължава да е секретен

Борислава Радоева

Александър Кашъмов е роден през 1971 г. в София. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал "Човешки права" в Бирмингам. От 1997 г. работи в програма "Достъп до информация" у нас. Той е ръководител на правния екип на програмата. Член е на Международната асоциация на медиините юристи. Женен с три деца.

- Г-н Кашъмов, крият ли информация от обществен интерес институциите у нас?

- Да, законовата рамка го позволява. Освен това съществува т.нар. "служебна тайна" - категория от времето на социализма. От държавите, които имат нови закони за достъп до информация, тази категория е останала само у нас и в Румъния. И тя е включена в класифицираната информация. Тъй като служебната тайна присъства във всяко учреждение, това е потенциален проблем в обществото за достъп до информация. Наличието на списъци, някои от които са били класифицирани на категории и документи, съдържащи служебна тайна, е проблем, свързан с тенденцията към свръхкласифициране. Има и други проблеми - в закона не е посочен кръгът от лица, които имат право да засекретяват документи. Това увеличава обема на класифицираната информация.

- При какви случаи това е практика?

- Факт е, че наличието само на един секретен документ в една папка, води до засекретяване на цялата папка. Освен това липсва правителствен приоритет. Когато има такъв и той ясно установява достъпа на гражданите до информация, опазването на държавната тайна е изключение и се отнася до малък кръг информация. Тогава нещата са нормални. Те обаче не са такива у нас. През 2002 г., когато беше приет Законът за класифицираната информация, се оказа едва ли не, че приоритет у нас е класифицирането на нови документи, вместо разсекретяването на стари.

- Можете ли да посочите случаи, в които неправомерно е била укрита информация от обществена важност?

- Достатъчно случаи могат да бъдат приведени в доказателство на това - казусът с договора между финансовия министър и "Краун ейджънс", отказът на Министерския съвет да разсекрети правилника за реда на опазване на държавната тайна в НРБ от 1980 г. Той бе разсекретен едва през тази година. Има и много засекретени дела в съда - повече от преди приемането на закона. Едновременно с това има интересни явления и при органичението на достъпа до личните данни. За първи път се появи проблемът с личните данни на публични личности през 2003 г. Показателен е случаят, в който министърът на държавната администрация отказа да предостави декларациите за участие на държавни служители в търговски дружества. Може би не беше необходимо те да се индивидуализират, но трябваше да бъдат представени. Най-малкото за да се види в кои търговски дружества има държавни служители. Друг случай е проблемът с раздадените апартаменти на властта - все казуси, които показват свръхзащита на личните данни на публичните фигури т.е. точно обратното на заложеното в закона. Идеята е, че личните данни на обикновения гражданин се защитават, но публичните фигури трябва да бъдат готови на по-голяма откритост и техните данни да бъдат известни.

- Бихте ли се наели да прогнозирате следващата сфера, в която ще се появи проблемът с укриването на информация?

- Следващото поле на ограничение, което тепърва ще срещаме, е т.нар. "търговска тайна". В момента тече процес, в който публични средства - бюджетни или такива, постъпили от международни финансови институции - се разпределят в частния сектор. Това е много широко поле, в което трябва да има обществен контрол чрез достъп до информация за начина, по който се разходват тези средства. Но все още се отказва с мотива "търговска тайна" дори информация, която е свързана с възлагане на обществени поръчки. През май т.г. Върховният съд постанови две много напредничави решения, като изтълкува ограничително търговската тайна на дружества, свързани с обществени поръчки. Но допускам, че ще продължават опитите да се крие като търговска тайна много важна информация за големи сделки. Например тази между Майкрософт и правителството, договори между фирми и програми като ИСПА, ФАР и други от ЕС.

- Смятате ли, че скриването на такава информация е злоупотреба?

- Абсолютно. Сред причините за това е и културата на секретност, която идва от миналото. Още нещо: даването на информация, която е тайна, е скрепено с наказателна отговорност. И това е много сериозно, защото за нещо, определено като държавна тайна, наказанието е до 10 г. затвор. За служебна тайна е предвидено наказание до 3 г. затвор. Това засилва автоцензурата сред държавните служители. Отказът за даване на информация освен че е скрепен с незначителни глоби от порядъка на 30 лв., не е уредена процедурата за вземането им и те на практика не се реализират. При това положение е ясно какво ще прави държавния служител. Ето това е основната причина, поради която програма "Достъп до информация" оглави кампанията срещу промени в НК, които да завишат наказанията за разгласяване на държавна и служебна тайна.

- Имате ли спечелени дела срещу институции за укриване на информация?

- Имаме около 80 такива дела, водени от журналисти, граждани, обществени организации. Случаите са различни - например делото срещу финансовия министър за договора с "Краун ейджънтс". Също и дело, по което електронно издание искаше нотата между България и Испания от 1970 г. във връзка със статута на Симеон Сакскобургготски. От Външно министерство отказаха информация поради това, че се касаело за лични данни на министър-председателя, засягащи публичния му статут. Това звучи абсурдно дори като формулировка! Съдът обяви отказа за нищожен, след което министър Паси предостави нотата. Работим и срещу отказа на Висшия съдебен съвет да допусне журналисти на заседанията си. Знаете, че тече и делото на "Монитор" срещу отказа на президента да разсекрети доклада на спецслужбите по "Иракгейт".

- Медиите обаче мълчат за него - смятате ли, че някои от тях просто подменят важни за обществото теми с незначителни случаи?

- Притеснява ме фактът, че понякога се мълчи за важни за обществото въпроси, по които има инициатива за изясняване от страна на някои медии, но няма подаване на ръка от другите. Точно такъв е случаят с делото на в. "Монитор" срещу президента. Датата, на която трябваше да започне то, съвпадна с датата, на която ЦРУ разсекрети доклада за "Иракгейт". И това не беше отбелязано в другите медии. Много е показателно, че институция като ЦРУ, чието вътрешно разследване със сигурност не е по-малко значимо от това на българските спецслужби, счете за необходимо да публикува този доклад. И аз не разбирам какво е общественото оправдание на президента да продължава да държи доклада като секретен. Едновременно с това се тръби, че той ще бъде изслушан по въпроса в комисията в парламента. И никой освен "Монитор" не поставя въпроса защо този доклад и заседанията на тази комисия продължават да са секретни. Това са истинските въпроси. Смятам, че понякога темите се подменят наистина. Дали е умишлено или не не мога да кажа. Може би липсва достатъчно опит отделните медии да усетят професионално нещата. Но този стандарт трябва да се изгради, защото липсата на отношение към секретността е най-тежкият рудимент в нашата действителност.

- С оглед даването и укриването на информация у нас смятате ли, че журналистите съумяват да отговорят на обществената потребност от такава по начина, по който работят в момента?

- Това е интересен въпрос, защото информираността на обществото отчасти зависи от достъпа до информация, но и от състоянието на медиите и най-вече на разследващата журналистика в тях. Тъй като трябва да се разграничат горещите новини - това по-скоро е лакмус за политиката на откритост на институциите - от разследващата журналистика, в която се търсят документи, за да се представят на обществото. Тук трябва да се работи в две насоки. Създаване на по-добра среда за достъп до документи, но и ясна представа на журналистите за това какво точно търсят и как да изградят историята по тези документи и други източници.

- Напоследък доста се разшумя за присъди срещу медии за клевети. Нямате ли впечатление, че пускането на невярна информация се оправдава без основание с липсата на достатъчно информация?

- Всичко зависи от конкретния случай. Няма драстично увеличаване на делата срещу журналисти и цифрите го доказват. По-важното обаче са изводите от тези дела - за състоянието на съдебната власт и състоянието на журналистиката у нас. Напредък има, може да се каже, че журналистите все повече работят с документи и засичат с източници. Съдът вече има прекрасни решения по такива случаи. Но все още често и в двете страни липсва представа за "защита на разумната публикация", която е залегнала в Европейската конвенция за правата на човека. Тя е понятие, свързано с добросъвестност и щателност на журналистическото разследване. Разумната публикация допуска и случаи, в които се разгласява непроверена информация, но това става по определен начин. Ако източникът е анонимен, това трябва да бъде задължително посочено в публикацията. При непозоваване на източник пък да е ясно, че темата е от обществен интерес и има належаща обществена необходимост от разгласяване на обстоятелства без щателна проверка. Но за такова нещо трябват адекватни познания от страна на журналиста за стандартите на поведение, също и консултация с експерти. В западните демокрации медиите имат задължение за това. У нас най-често засегнатите насочват иска си към журналиста, а не към медията. Санкцията обаче често е прекомерна за него, медията не дава нищо и това води до автоцензура. Натискът е много силен, защото е потърпевш обикновеният журналист. А западният стандарт предполага по-висока отговорност от медията, главните редактори и консултантите на съответния брой.

- Известно ми е становището ви, че делата срещу журналисти не бива да имат наказателен характер - смятате ли че обществото ни е достатъчно зряло за това и дали няма да се провокират злоупотреби от страна на недобронамерени издатели?

- По-скоро трябва да се избегне санкционният характер на присъдите срещу журналисти. Има няколко принципа, които трябва да бъдат спазени при такива дела - те са по-важни от въпроса дали клеветата ще е в НК или не. Но трябва да е ясно, че публичните фигури трябва да търпят по-висока степен на критика и прозрачност. Оттук е неадекватна законовата разпоредба, според която клевета и обида на публични личности се наказва по-тежко. Второ, санкцията в закона е тежка - имам предвид събирането на глобата и обезщетенията. Това обаче е по-скоро въпрос на съдебна практика, а не на промяна в закона.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 18.10.2004• © 1999 Copyright by Interia & AIP