Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Дневник, 17.10.2005 г.
Мнение: Какво пък толкова му е на Зaкона за защита на личните данни
Фани Давидова,
Програма "Достъп до информация"

Тази седмица парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред за втори път не гласува предложения от правителството проектозакон за защита на личните данни. Проектът беше отхвърлен и от комисията по правни въпроси. Няколко „защо"-та прекосиха главата ми по този повод.

Първо, защо се налага промяната на един закон (ЗЗЛД), който почти не се прилага. Големите администратори на данни - банките, застрахователите, мобилните оператори, необезпокоявани от никого, рекетират гражданите и предоставят услуги или стоки само ако получат в замяна огромен обем от нашите данни. За да проникнем и в най-простото ведомство, прилежно оставяме личните си карти на портиера, той ги записва и ги съхранява едва ли не за вечни времена. За да си купим дори и хвърчило на изплащане, предоставяме данни не само за нас, а и за нищо неподозиращите ни роднини до девето коляно. Често сме принудени да декларираме цялото си недвижимо имущество просто за да докажем платежоспособност до 400 - 500 лева.

Голяма мъка е да получим копия от собствените си медицински изследвания, лекарите ни ги пазят за здравната каса, на пациентите за какво са им.

Такава е действителността. Така че кого го е грижа изобщо за защитата на личните данни на гражданите, та един законопроект за изменение и допълнение на ЗЗЛД да предизвика такива дебати в парламентарните комисии, че и текстът бе отхвърлен на три заседания от две различни комисии.

Какъв всъщност е проблемът?

В действителност основната беда на защитата на личните данни в България е, че дори съществуващият ЗЗЛД на практика не се прилага. Въпреки че описаните no-горе ситуации са ежедневие, никой не е чул за наказан администратор на данни. Но прилагането на закона е друга тема. Така или иначе и сега действащият ЗЗЛД, и предлаганият от МС законопроект имат недостатъци.

Проблемите на настоящия ЗЗЛД са:
• Лошо формулирана законова цел, несъответна на изискванията на европейското законодателство в тази област. Целта на това законодателство обикновено е да осигури свободния обмен на информация и данни, като в същото време гарантира спазване правата на гражданите. Погрешно у нас целта на ЗЗЛД се схваща като повсеместна забрана (не че някой я спазва) за събиране на каквито и да било данни.

• Лошо формулиране на понятието лични данни. Настоящият текст съдържа безумството, че защитата на личните данни се разпростира и върху данните за физическите лица, свързани с участието им в граждански дружества или в органите за управление, контрол и надзор на юридическите лица, както и при изпълняването на функции на държавни органи. Интересно, след като участието на лицата в органите за управление е защитено с тайна, то как изобщо знаем кой ни управлява.

• Лош контрол по защитата на личните данни, който засега се изразява единствено с ненужна регистрация на дори и на еднолични търговци с двама души персонал и две сергии за чорапи на женския пазар.

Проблемите на предлагания от МС законопроект за изменение и допълнение на ЗЗЛД са:
С предложения от МС законопроект се решават отчасти някои от посочените no-горе проблеми. Като положително отбелязваме отпадането на цитирания no-горе текст на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД. Положително е и ясното формулиране на принципите на обработка на личните данни (§4 от законопроекта) и принципите за качество на събираните данни (§3 от законопроекта).

В същото време законопроектът съдържа две силно смущаващи предложения. За какво става дума:

Първо, предлага се нов текст (§6 (чл.5а) от законопроекта), който императивно въвежда контрол от съответните компетентни органи върху обработването на лични данни, свързани с престъпления, административни нарушения, присъди по наказателни дела, решения по административни дела и мерки за сигурност. Съгласно §1, т.1 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД под „обработване на лични данни" трябва да разбираме включително и тяхното разпространение.

Просто казано, това означава, че медийни публикации, журналистически разследвания, отразяване на съдебни процеси и досъдебни производства, разследвания за административни нарушения на определени служители, репортерски проверки по сигнали за корупция се поставят под контрола на „съответните компетентни органи". В този му вид чл. За се явява противоконституционен, защото въвежда възможност за предварителна цензура върху публикации, която е забранена от чл.40 на конституцията.

Вероятно авторите на проекта ще защитят този текст с дежурното: „Това не сме го измислили ние, тази разпоредба съществува буквално в Директива 95/46/ЕО, с която ние сме длъжни да се съобразим." И това действително е така. С една малка подробност. Същата тази толкова задължителна директива изрично указва:

Член 9 - Обработка на личните данни и свобода на словото
Държавите членки предвиждат изключения или дерогации от разпоредбите на настоящата глава, Глава IV и Глава VI относно обработването на лични данни, когато то се извършва единствено за целите на журналистическа дейност или на литературно или художествено изразяване, само ако са необходими за съгласуване на правото на личен живот и правилата, регулиращи свободата на словото. Тази разпоредба обаче случайно е изпаднала от предложения български законопроект.

Вторият смущаващ момент в новия законопроект за промяна на ЗЗЛД е отпадането на сегашния текст на чл.35, ал. 1, т.2, който изрично предвиждаше възможността за предоставяне на лични данни на трети лица, в случаите, в които източниците на данни са публични регистри или документи, съдържащи обществена информация.

Просто казано, това означава, че документи, съдържащи обществена информация, ще могат да бъдат отказвани произволно дори само поради факта, че съдържат трите имена на някого. Ще се постави в зависимост от субективната воля на дадено лице предоставянето на информация, която се съхранява в публични регистри, или документи, съдържащи обществена информация. По този начин ще се отнеме дължимата прозрачност на обстоятелствата около публичните фигури и тяхната дейност, засягаща широк кръг хора!

В подкрепа на изложените опасения е обстоятелството, че дори понастоящем, при действието на разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, администрацията често отказва достъп до информация или търси съгласие на третото лице в случаи, когато става дума за очевидно обществена информация.

През лятото на 2002 г. председателят на Сметната палата отказа на главен редактор на местен вестник достъп до публичния регистър на лицата, заемащи висши държавни длъжности. През юли 2004 г. главният секретар на Министерството на околната среда и водите отказа достъп до декларациите относно липса на конфликт на интереси на експертите, извършили оценка на въздействието върху околната среда на АЕЦ „Белене" (декларации по чл.83 от ЗООС). Дори информацията относно статута на експремиера Симеон Сакскобургготски, разискван в ноти между Испания и България от 1970 г., бе отказана от директор на дирекция в Министерството на външните работи.

Посочените примери ясно показват липсата на готовност в рамките на изпълнителната власт и други институции да извършват баланса, предвидел в действащия чл.35, ал.1, т.2 от ЗЗЛД. Лесно може да се предвиди, че отмяната на тази норма ще доведе до още по-голям! затвореност и непредоставяю на важна за обществото ин формация.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 17.10.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP