Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Банкер 21.08.2004 г.
ТЕЦ-ът ще фалира, ако старозагорци тръгнат да го съдят

-Г-н Терзийски, през последните три месеца станахме свидетели на две драстични замърсявания на въздуха над Стара Загора - на 2 юни и на 6 август. Статистиката сочи, че от началото на годината до момента техният брой е четиридесет и две. След като държавните институции бездействат, а хората там се тровят, можете ли вие, като юрист, да посъветвате гражданите на Стара Загора как да си потърсят и защитят правата?

-Говорихме си в офиса с колегите, че очевидно в случая със замърсяването на Стара Загора единствено самите хора могат да предприемат нещо. Защото до момента няма данни Регионалната инспекция за опазване на околната среда и водите (РИОСВ), общината, а и самото екологично министерство да са сторили нещо, за да опазят здравето и живота на хората от града. Не разбирам защо, при положение че са измислени специални системи за наблюдение на атмосферния въздух, никой не се наема да изгради една такава и над ТЕЦ „Марица-изток", какте е например в АЕЦ „Козлодуй". Не мога да си обясня този факт.

- И вие сте стигнали до извода, че явно никой от компетентните органи не обръща внимание на хората...?

- В последната редакция на закона за опазване на околнато среда има цяла глава за гражданската отговорност. И хората спокойно могат да се позоват на нея. Това, което могат да направят, е да заведат граждански искове в съда срещу вече посочения виновник за замърсяването, а именно ТЕЦ „Марица-изток". Могат да претендират за обезщетения. Пострадалите могат да се позоват в жалбата си на чл.171 от Закона за опазване на околната среда, където е записано, че „увредените лица и лицата, претърпели имуществени вреди, могат да. предявят иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението и за отстраняване на последиците от замърсяването".

- А някой носи ли наказателна отговорност в този случай?

- Евентуално ръководството на ТЕЦ „Марица-изток". То може да бъде подведено под отговорност по чл.352 от Наказателния кодекс, в който се казва: „Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подземни води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от 100 до 5 000 лева".

- Това сигурно е така. Но прокуратурата вече извършва проверка на случая.

- Да, и аз така разбрах. Даже Гражданско обединение „Стара Загора" е поискало чрез Българската академия на науките сателитни снимки от Москва, за да видят произхода, движението и гъстотата на облака. Освен това се чака независима екологична експертиза от съответния институт в Щутгарт, Германия. Моето мнение е, че гражданите трябва да следят как върви прокурорската проверка, дали ще се установи, че е извършено престъпление, кои са виновните лица и дали ще бъде внесен обвинителен акт в съда. Тогава хората могат да бъдат конституирани като граждански ищци и да потърсят обезщетение. Ако пък прокуратурата установи, че няма извършено престъпление, а само нарушение, тогава държавното обвинение е длъжно да наложи глоба, но точния размер не мога да ви кажа. И последният вариант - ако прокуратурата стигне до извода, че няма нито нарушение, нито престъпление, тогава, както вече казах, хората сами могат да подадат искови молби.

- А ако старозагорчани загубят делата, могат ли да си потърсят правата пред някой международен съд?

- Да, но това може да стане, когато се изчерпят всички вътрешноправни възможности, когато хората загубят делата и на трите съдебни инстанции. Тогава могат да депозират жалба пред Международния съд по правата на човека в Страсбург.

- Значи излиза, че всеки трябва да разчита единствено на себе си, че държавата се измъква и няма намерение да защити своите граждани?

- В общи линии е така... Въпреки че има още един вариант: при възникването на подобен инцидент (тук отново ще се позова на Наредба № 9) общините са длъжни да създадат план за проверка на атмосферния въздух, да привлекат специалисти от екологични движения и с помощта на РИОСВ да предприемат необходимите действия за ограничаване на замърсяването и неговото намаляване. Но не знам дали общината е задействала такъв план. Тук също може да се включи съдът. Защото ако кметството не е направило всичко необходимо за опазване на живота и здравето на хората, те могат да заведат пак граждански дела и да съдят общината за бездействие.

- Да се върнем към задълженията на РИОСВ - при един такъв инцидент какво трябва да направи тя, извършила ли е някакво нарушение?

- Тук има един парадокс. Оказва се, че според Наредба № 9 на Министерството наоколната среда и водите, която е озаглавена „Норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух", се казва, отново ще си позволя да цитирам: „Аларменият праг за серен диоксид е 350 мд/тЗ, измерени през три последователни часа в пунктове за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в не по-малко от 100 кв. км". Искам да отбележа часовете - в текста се казва: през три последователни часа. В нашия случай е измерено завишаване на серния диоксид само в два последователни часа, в третия не е констатирано увеличаване. Което веднага води до извода, че тук няма извършено нарушение на Закона за околната среда от страна на инспекцията. И най-вероятно са си направили извода, че не е било нужно да алармират населението и да изясняват какви предохранителни мерки трябва да се предприемат, както изрично пише в закона.

- Но това е несериозно.

- Да, така е. Но изводът е, че РИОСВ е действала правилно. Получава се парадокс – хем няма превишаване на допустимите норми, хем излиза, че е нормално всеки ден да се появяват такива едни малки облачета и хората да ги дишат.

Разговора води Ралица Петрова


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 02.09.2004• © 1999 Copyright by Interia & AIP