Делото "Сдружение за дивата природа - Балкани" срещу Изпълнителна Агенция "Пътища"

Факти:
С три писмени заявления за достъп до информация, адресирани до директора на Изпълнителна Агенция "Пътища" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството - от 23.01.00г, 24.01.00г и 22.02.2000г. - "Сдружение за дивата природа - Балкани" иска информация, засягаща проектирането на автомагистрала "Струма", която се съхранява в ИА "Пътища" (копия от доклади за ОВОС и придружаващите ги писма и документи, отговорите на МОСВ, протоколи от срещи между вносителите и представители на МОСВ).

На 13.04.00г. Сдружението, съвместно с Информационен и учебен център по екология и Еко-клуб 2000, отправя писмено искане за предоставяне на информация по седем конкретни въпроса (отговори и копия от документи).
На 03.08.00г. Сдружението подава ново заявление за получаване на копия от картния материал за предварителните проекти на отсечката на магистрала "Струма". А на 17.08.00г., отново с писмено искане - за копие от встъпителния доклад на италианската фирма - изпълнител, обещано от представител на ИА "Пътища" на проведената през същия месец обществена дискусия в гр.Кресна. Срещу мълчаливият отказ е подадена жалба пред Софийски Градски Съд.

При справка по делото, на 25.10.2001., адв. Кашъмов открива в кориците на делото писмо-отговор от директора на въпросния проект в ИА "Пътища", съдържащо отказ да се предостави исканата информация, с единствен аргумент, че "договорните ни взаимоотношения са конфиденциални и не позволяват предоставянето на документи на трети лица".
Сдружението, с помощта на ПДИ, обжалва отказа на Изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Пътища" да предостави копия от договорите с фирми за проектиране на магистрала "Струма", както и всички съпътстващи ги документи.

Делото се гледа на 29.10.01г. от 14.00ч. Допуснато беше уточнение на искането на основание чл.14 ал.2 от ЗАП, като е поискано от съда да се произнесе и по изричния отказ, последвал мълчаливия такъв.
В 7-дневен срок е депозирана писмена защита и се чака произнасяне. Върховният административен съд с определение 7501/25.07.2002 г. отмени определението от 30.10.2001 г. по адм.дело № 882/2001 г. по описа на Софийския градски съд, с което производството по делото е било прекратено и върнаделото на СГС за произнасяне по същество по подадената от "Сдружение за дивата природа- Балкани" жалба срещу мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища" за предоставяне на достъп до обществена информация по молба вх. №53-00-325 /22.02.2001 г.

Аргументи на страните:
Аргументите в жалбата са, че решението за отказ е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място, според законовите изисквания, решението за отказ трябва да бъде писмено и мотивирано (съобразено с разпоредбите на чл.15, ал.2 от ЗАП и чл.38-39 от ЗДОИ). Освен това, явно е, че тъй като писмото на изпълнителния директор на ИА"Пътища" (обжалваното решение) не е било известно на жалбоподателя до узнаването му при направената на 25.10.2001г. справка, то същото писмо е последвало след обжалването на мълчаливия отказ.

На второ място е обоснована неоснователността на доводите, изложени в решението, че относно ЮЛ следва да се предоставя информация само за дейността им, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и, че са засегнати интересите на трети лица и липсва тяхното съгласие. А твърдението, че обжалваното решение би нарушило чл.17, ал.2 от ЗДОИ, би трябвало да бъде подкрепено с факти, от които да е видно, че съответната конкретно посочена информация попада в законовото определение за търговска тайна по смисъла на ЗЗК.

И накрая, неясно е защо, след като задълженият субект (ИД- на ИАП) признава, че някои от съхраняваните документи, предмет на искането за достъп до информация, са били предмет на обществено обсъждане по ЗООС и е свободна за достъп, все пак той отказва предоставянето й. Ето защо твърденията на ответника са неоснователни и недоказани.
Ответникът твърди, че поисканата информация е ограничена за достъп, че е била изпълнена процедурата по искане на съгласие от трето засегнато лице и, че предоставянето на исканата информация би нарушило чл.17, ал.2 от ЗДОИ.

Интересен въпрос:
Тълкуване на чл.17, ал.2 от ЗДОИ

Изводи:
Писмото с отказа, подписано от директора по проекта в ИАП е пример за грубо неизпълнение на задължения от страна на държавен орган.

Изпълнителният директор на ИАП е орган на изпълнителната власт (чл.19 от ЗА) и е задължен по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ субект. Въпреки това той не е изпълнил задълженията си по закона. Неговият мълчалив отказ, в случая, е в нарушение на изискването за писмена форма и за съдържане на правното и фактическо основание за отказ (чл.38-39 и чл.34, ал.3) от ЗДОИ. Освен това изпълнителният директор на ИАП е пренебрегнал задължението си да разгледа поотделно всеки конкретен документ, попадащ в обхвата на искането за информация (задължение за внимателна проверка, произтичащо от чл.7, ал.2 от ЗДОИ - правото на частичен достъп; и от тълкуването на Конституционния съд -РКС №7 по КД №9/95 - съгласно което ограниченията на правото на правото на информация на всеки трябва да се тълкуват ограничително), и следователно основава твърденията си за наличие на законово ограничение на правото на достъп единствено на субективна преценка. Твърденията му са неоснователни и недоказани.

Накрая, фактът, че на едно търговско дружество е възложена поръчка във връзка с обект от национално значение, и то възложена от страна на българската държава, в лицето на изпълнителният директор на ИАП и платена със средства от Програма "ФАР" на ЕС (т.е. публични средства), по никакъв начин не може да представлява никаква защитена от закона тайна. Начинът, по който изпълнителният директор на ИАП е изпълнил задълженията си по ЗДОИ свидетелства за това дали действителните мотиви за отказа са насочени към защитата на правата на другите или, именно към скриване на информация по субективни съображения.

Относно мълчаливият отказ вече има произнасяне на ВАС, 5-членен състав, по едно от делата, които води адвокатът на ПДИ, Александър Кашъмов (Дело 7 - СЦНЖ срещу МТСП) - с Определение №8645 от 16.11.2001г. Даден е положителен отговор на въпроса възможно ли и да има мълчалив отказ на достъп до обществена информация.

Решение на първоинстанционния съд:

Решение на Софийски градски съд 28.01.2003 год. (Acrobat PDF 62Кb).

Касационни жалби на страните:

Касационна жалба на Изпълнителна агенция "Пътища" (Acrobat PDF 40Кb).
Касационна жалба на Сдружение за дивата природа - Балкани (Acrobat PDF 66Кb).
Протокол от заседание на ВАС от 03.11.2003 г. (Acrobat PDF 57Кb).