![]() |
![]() |
|
Делото "Сдружение за дивата природа - Балкани" срещу Изпълнителна Агенция "Пътища" Факти: На 13.04.00г. Сдружението, съвместно с Информационен и учебен център
по екология и Еко-клуб 2000, отправя писмено искане за предоставяне на
информация по седем конкретни въпроса (отговори и копия от документи).
При справка по делото, на 25.10.2001., адв. Кашъмов открива в кориците
на делото писмо-отговор от директора на въпросния проект в ИА "Пътища",
съдържащо отказ да се предостави исканата информация, с единствен аргумент,
че "договорните ни взаимоотношения са конфиденциални и не позволяват
предоставянето на документи на трети лица". Делото се гледа на 29.10.01г. от 14.00ч. Допуснато беше уточнение на
искането на основание чл.14 ал.2 от ЗАП, като е поискано от съда да се
произнесе и по изричния отказ, последвал мълчаливия такъв. Аргументи на страните: На второ място е обоснована неоснователността на доводите, изложени в решението, че относно ЮЛ следва да се предоставя информация само за дейността им, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и, че са засегнати интересите на трети лица и липсва тяхното съгласие. А твърдението, че обжалваното решение би нарушило чл.17, ал.2 от ЗДОИ, би трябвало да бъде подкрепено с факти, от които да е видно, че съответната конкретно посочена информация попада в законовото определение за търговска тайна по смисъла на ЗЗК. И накрая, неясно е защо, след като задълженият субект (ИД- на ИАП) признава,
че някои от съхраняваните документи, предмет на искането за достъп до
информация, са били предмет на обществено обсъждане по ЗООС и е свободна
за достъп, все пак той отказва предоставянето й. Ето защо твърденията
на ответника са неоснователни и недоказани. Интересен въпрос: Изводи: Изпълнителният директор на ИАП е орган на изпълнителната власт (чл.19 от ЗА) и е задължен по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ субект. Въпреки това той не е изпълнил задълженията си по закона. Неговият мълчалив отказ, в случая, е в нарушение на изискването за писмена форма и за съдържане на правното и фактическо основание за отказ (чл.38-39 и чл.34, ал.3) от ЗДОИ. Освен това изпълнителният директор на ИАП е пренебрегнал задължението си да разгледа поотделно всеки конкретен документ, попадащ в обхвата на искането за информация (задължение за внимателна проверка, произтичащо от чл.7, ал.2 от ЗДОИ - правото на частичен достъп; и от тълкуването на Конституционния съд -РКС №7 по КД №9/95 - съгласно което ограниченията на правото на правото на информация на всеки трябва да се тълкуват ограничително), и следователно основава твърденията си за наличие на законово ограничение на правото на достъп единствено на субективна преценка. Твърденията му са неоснователни и недоказани. Накрая, фактът, че на едно търговско дружество е възложена поръчка във връзка с обект от национално значение, и то възложена от страна на българската държава, в лицето на изпълнителният директор на ИАП и платена със средства от Програма "ФАР" на ЕС (т.е. публични средства), по никакъв начин не може да представлява никаква защитена от закона тайна. Начинът, по който изпълнителният директор на ИАП е изпълнил задълженията си по ЗДОИ свидетелства за това дали действителните мотиви за отказа са насочени към защитата на правата на другите или, именно към скриване на информация по субективни съображения. Относно мълчаливият отказ вече има произнасяне на ВАС, 5-членен състав,
по едно от делата, които води адвокатът на ПДИ, Александър Кашъмов (Дело
7 - СЦНЖ срещу МТСП) - с Определение №8645 от 16.11.2001г.
Даден е положителен отговор на въпроса възможно ли и да има мълчалив отказ
на достъп до обществена информация. Решение на първоинстанционния съд: Решение на Софийски градски
съд 28.01.2003 год. ( Касационни жалби на страните: Касационна жалба на Изпълнителна
агенция "Пътища" (
НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ Българска версия Последно обновяване: 07.11.2003 © 1999 Copyright by Interia & AIP |