Съдебни дела

Начало

 

 

WWF – Световен фонд за дивата природа, България срещу РИОСВ-София

 І инстанция – а.д. № 6846/08 г. на АССГ, І отд., 9 състав

Заявление:
На 7.10.2008 г. Сдружение „ВВФ-Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България“ подадава заявление за достъп до информация до директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. София. Със заявлението от сдружението искат да им бъде предоставено копие от задание за Подробен устройствен план (ПУП) за ски и туристическа зона “Алеко”, депозирано от “Витоша ски” АД по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Отказ:
С Решение от 20.10.2008 г. директорът на РИОСВ отказва да предостави исканата информация, тъй като тя не попадала в обхвата на чл. 19, т. 1 до 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Освен това е посочено, че исканата информация не представлявала обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), както и че заданието за ПУП било част от административна процедура, а не окончателен акт на административния орган, ръководещ това производство.

Жалба:
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – София град (АССГ). В жалбата е посочено, че в случая е поискана информация, която е свързана с околната среда по смисъла на чл. 19 от ЗООС, тъй като заданието за ПУП за туристическа и ски зона представлява план, който оказва или е в състояние да окаже въздействие върху компонентите на околната среда по смисъла на чл. 19, т. 2 от ЗООС. Поради това следва да намерят приложение материално-правните разпоредби на Глава втора от ЗООС “Информация за околната среда”, а по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗООС за предоставяне на достъп до информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в Глава трета “Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация” от ЗДОИ. Ето защо в случаите, когато е поискана информация, свързана с околната среда, намират приложение основанията за отказ по чл. 20, ал. 1 от ЗООС, а не тези по чл. 37 от ЗДОИ. Отбелязва се и че твърдението на директора на РИОСВ насочва към ограничението на правото на достъп до информация по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, свързано с т.нар. подготвителни документи. Отказът на това основание е незаконосъобразен, тъй като в случаите, когато се иска информация, свързана с околната среда, намират приложение единствено основанията за отказ по чл.  чл. 20, ал. 1 от ЗООС, сред които липсва основание за отказ аналогично на това по чл.13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, който от своя страна е неприложим, когато исканата информация е свързана с околната среда.

Развитие пред І инстанция:
Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание и е обявено за решаване.

Решение І инстанция:
С Решение от 23.03.2009 г. състав на АССГ отменя отказа на директора на РИОСВ и му изпраща преписката за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. В решението си по делото съдът отбелязва, че правото на благоприятна и здравословна околна среда (чл. 55 от Конституцията) е пряко свързано с правото на гражданите да бъдат информирани. В мотивите на решението се посочва, че информацията, касаеща самото задание безспорно представлява информация за околната среда и предпоставките за предоставянето й е следвало да бъдат преценени по ЗООС, който е специален спрямо ЗДОИ. Така постановения отказ е не само незаконосъобразен, но противоречи и на целта на закона и най-вече на основните информационни функции на РИОСВ да предоставя информация на обществеността в областта на околната среда, да организира самия процес на достъп на гражданите до информация за околната среда и за устойчиво използване на природните ресурси.

Решението не е влязло в сила.

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 02.04.2009 • © 1999 Copyright by Interia & AIP