Юрий Вълковски срещу Министъра на културата

І инстанция – а.д. № 5161/2007 г. на ВАС, Трето отделение

Заявление:
На 16 април 2007 г. Юрий Вълковски, член на неформалната организация Експертна група за прозрачна и ефективна културна политика, подава заявление до Министерство на културата, с което иска да му бъде предоставен достъп до следната информация:
копие на заповедта за назначаване на работната група по изготвянето на проект за Наредба по чл. 5, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), с която министърът на културата следва да определи реда за избор на директори на държавни културни институти (под формата на копие на хартиен носител);
сведение за сроковете, в които работната група следва да представи резултатите от работата си по проекта за тази Наредба (под формата на писмена справка).

Отказ:
На 23 април 2007 г. заявителят получава решение, с което министърът на културата му отказва предоставяне на достъп на копие от заповедта за назначаване на работната група по изготвянето на проект за Наредба. Отказът е обоснован с чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тъй като информацията била свързана с оперативна подготовка на актовете на Министерство на културата и нямала самостоятелно значение. Със същото решение министърът уведомява заявителя, че съгласно § 20, ал. 2 от Заключителните разпоредби на ЗЗРК (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 106, от 27.12.2007 г.) срокът за издаване на Наредба е шестмесечен от влизане на закона в сила.

Жалба:
Отказът е обжалван пред Върховния административен съд (ВАС). В жалбата е посочено, че позоваването на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е напълно неоснователно, тъй като заповедта на министъра представлява акт на държавен орган, издаден при осъществяване на правомощията му, т.е. тази заповед е официална обществена информация, по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ. Ограничението по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е приложимо единствено и само по отношение на служебната обществена информация, която съгласно чл. 11 от ЗДОИ е всичката останала информация, извън официалната. Колкото до информацията за сроковете, то в жалбата е посочено, че министърът не е предоставил исканата от заявителя информация, тъй като той не е искал информация затова в какъв срок следва да бъде приета въпросната наредба, а и защо да го прави, след като това е записано в самия закон. Поискана е информация за сроковете, в които работната група следва да представи резултатите от работата си по проекта на въпросната Наредба. На практика, относно тази информация, в случая е налице мълчалив отказ, който следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Развитие пред І инстанция:
Делото е разгледано в открито съдебно заседание през месец декември 2007 г. и е обявено за решаване.

Решение І инстанция:
С Решение № 439 от 14 януари 2008 г., състав на ВАС, Трето отделение, отменя отказа на министъра, в частта, в която е постановено, че срокът за издаване на наредбата е 6 месеца по закон, и задължава министъра да предостави информация за сроковете, в които е следвало работната група да представи проект на наредба. Мотивите на съдиите са, че с обжалваното решение в тази част, административният орган е уведомил жалбоподателя относно 6-месечния законов срок, в който трябва да бъде издадена Наредбата. Искането обаче, с което е започнало административното производство, е за достъп до обществена информация относно срока, в който работната група трябва да представи проекта за Наредбата. Съдебният състав отхвърля жалбата в останалата част като неоснователна. Относно поисканото копие от заповед за назначаване на работна група, магистратите приемат, че както е формулирано искането в заявлението на жалбоподателя за предоставяне на копие от заповед, не е налице искане за достъп до обществена информация. Всяко искане за достъп по ЗДОИ следва да съдържа описание на исканата обществена информация, предвид чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. По реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и само достъп до документи като материализиран носител на информацията, както е в настоящия случай по първото искане от заявлението. Документите са материални носители на информация, но ако същата не се претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне на документ, то такава информация не се дължи.