Нормативна база




Начало

 

 

Росен Босев (в. “Капитал”) срещу Правителствена информационна служба

І инстанция - а.д. № 03528/2006 г. на СГС, ІІІ-б състав

 

Заявление:
На 5 април 2006 г. Росен Босев подава заявление за достъп до информация до Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР), с което иска да му бъде предоставена информация за договорите, сключени от министър Димитър Калчев с фирмата “Майкрософт” за наемането на софтуерни лицензи за нуждите на държавната администрация. По-точно, журналистът иска информация за условията, при които са сключени тези договори, както и копия от самите договори.

Десет дни по-късно главният секретар на МДААР изпраща на г-н Босев отговор, с който го уведомява, че въпросните договори били сключени от бившия министър на държавната администрация г-н Калчев, който е действал като представител на администрацията на Министерски съвет, поради което МДААР не било страна по договорите и не разполагало с тях. По тези причини МДААР препраща заявлението за отговор в Министерски съвет.

На 28 април 2006 г. директорът на Правителствена информационна служба (ПИС) г-жа Таня Генева уведомява с писмо журналиста, че исканата информация ще му бъде предоставена, но за подготовката й е необходимо допълнително време, като по тази причина и на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), срокът за предоставянето й ще бъде увеличен с 10 дни.

Отказ:
Точно след десет дни – на 8 май 2006 г., Росен Босев получава не исканата информация, а писмено решение за отказ, подписано от същата г-жа Таня Генева. В отказа е посочено, че ...условията, при които са подписани договорите за уреждане ползването от държавната администрация на РБ на софтуерни продукти на “Майкрософт“, както и самият договор, представляват търговска тайна. Предоставянето на информацията относно условията на договора би могло да доведе до нелоялна конкуренция между търговци, доколкото договорните условия са съобразени със специфичните потребности на държавната администрация, съдържат клаузи за безплатно обучение на служители от системата на държавната администрация и други специални условия.

Жалба:
Отказът е обжалван пред Софийски градски съд (СГС). В жалбата е посочено, че според Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), търговска тайна могат да бъдат факти, свързани със стопанска дейност, чието предоставяне е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. В обжалвания отказ се сочи една от хипотезите, а именно, че предоставянето на информацията относно условията на договора би могло да доведе до нелоялна конкуренция между търговци. Същевременно обаче, не се сочат факти, които да изясняват каква вреда би произтекла за частната фирма.

Развитие пред І инстанция:
На 19 март 2007 г. делото е разгледано от състав на СГС, който обаче констатира, че в преписката не са налице данни за компетентността на лицето, подписало отказа - т.е. директорът на ПИС. (Тук следва да бъде уточнено, че по реда на ЗДОИ задължението за произнасяне по заявления за достъп до информация е за ръководителя на съответната институция. За да може друго лице да се произнася по такива заявления, е необходимо същото да бъде изрично упълномощено. В случая с Министерски съвет това е направено още по времето, когато министър-председател беше Иван Костов, който със своя заповед упълномощава директорът на ПИС да се произнася по заявления за достъп до информация. Това обаче съдът не е длъжен да го знае, но пък ПИС е длъжна да предоставя тази заповед по всяко дело срещу неин отказ да се предостави информация.) Ето защо, на заседанието през месец март делото е отложено за месец юни, с указания за ПИС да предостави на съда съответните данни. Между другото, следва да бъде отбелязано обстоятелството, че на това съдебно заседание не се явява представител на ПИС.

На 25 юни 2007 г. делото отново е разгледано от състав на СГС, който констатира не само, че ПИС отново не изпраща представител, но и че не са изпълнени съдебните указания от предходното заседание. Това става причина за ново отлагане на делото, този път за месец октомври 2007 г., като съдебният състав отказва да глоби ПИС за неизпълнение на съдебни указания, но определя този път да бъде изрично указано на ПИС в определен срок да представят необходимия документ.

В заседанието на 3 октомври 2007 г. се явява представител на ПИС, който предоставя на съда исканото доказателство – копие от заповед на министър-председателя, с която е упълномощен директорът на ПИС да се произнася по заявление за достъп до информация. Делото е разгледано и обявено за решаване.

Решение І инстанция:
С Решение от 2 ноември 2007 г. по адм. дело 03528/2006, състав на СГС отменя отказа на директора на ПИС като незаконосъобразен и му връща преписката за ново произнасяне. В мотивите си магистратите отбелязват, че обжалваният административен акт е постановен при нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ, на която се е позовал административният орган, изключваща достъпа до обществена информация при наличие на търговска тайна или опасност от нелоялна конкуренция, се намира в Глава втора, Раздел ІІІ на ЗДОИ и както личи от систематичното й място и от самия текст на разпоредбата, се отнася само за достъпа до т.нар. “друга” обществена информация – тази, която е свързана с дейността на задължените субекти по чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ. Исканата от жалбоподателя информация обаче, не попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Тя се отнася до условията, при които са сключени договори между задължен държавен орган по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и трети, частноправен субект, и поради това представлява служебна обществена информация, по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ.

Отделно, според съдиите, опазването на търговската тайна и предотвратяването на нелоялна конкуренция биха могли да обосноват отказ на достъп до служебна обществена информация в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, но само след спазване на процедурата по чл. 31 от ЗДОИ и при изричен отказ или липса на съгласие на третото засегнато лице. Непоискването на изрично съгласие от третото засегнато лице, каквото в случая представлява “Майкрософт”, обуславя незаконосъобразност на отказа, поради съществено нарушение на административно-процесуалните правила за издаването му. Дори изричното несъгласие или липсата на съгласие на третото лице не обвързват административния орган да откаже автоматично достъп до обществена информация – той може по своя преценка да предостави исканата информация, в обем и по начин, че да не увреди третото лице. Разсъжденията на съдебния състав завършват с извода, че предоставената на административния орган оперативна самостоятелност е израз на целта на закона – да осигури достъп до онази информация, която е свързана с обществения живот в страната и която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти и която в настоящия случай е нарушена.

Решението не е обжалвано и влиза в сила.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 27.06.2008 • © 1999 Copyright by Interia & AIP