Нормативна база




Начало

 

 

Йордан Тодоров (в. “168 часа”) срещу министъра на вътрешните работи

І инстанция - а.д. № 818/2007 г., на Върховния администартивен съд (ВАС), Пето отделение
ІІ инстанция – а.д. № 9280/2007 г., на ВАС, Петчленен състав – І колегия

Заявление:
През месец октомври 2006 г. Йордан Тодоров, репортер във в. “168 часа”, подава заявление за достъп до информация до министъра на вътрешните работи, с което иска информация, свързана с отдаването под наем и последващата продажба на жилище от ведомствения жилищен фонд на Дирекция “Материално-техническо осигуряване и социално обслужване” (ДМТОСО) на Министерство на вътрешните работи (МВР). Исканата информация е подробно описана, както следва:
1.Решение на жилищната комисия на ДМТОСО за определяне степента на жилищна нужда на шестимата картотекирани служители, чиито молби са разгледани на заседание на комисията;
2.Изготвеният от жилищната комисия на ДМТОСО проект за разпределяне на двете жилища;
3.Заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на проекта за разпределяне на двете жилища;
4.Заповед на министъра за настаняване под наем на служител в едно от жилищата;
5.Заповед на министъра за извършване на продажба на същото жилище.

Отказ:
С решение от месец ноември 2006 г., министърът на вътрешните работи изрично отказва предоставяне на достъп до поискана информация. Като основание на отказа е посочен чл. 13, ал. 2, от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), според който може да бъде отказан достъп до служебна обществена информация, която има подготвителен характер и няма самостоятелно значение. Цитирана и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2, от ЗДОИ, съгласно която не подлежи на предоставяне информация, която засяга интересите на трето лице и липсва неговото изрично съгласие за предоставянето й. Отделно министърът твърди в решението си, че поисканата информация, като цяло, не е свързана с обществения живот, а има частен характер, поради което достъп до нея не се дължи.

Жалба:
Отказът е обжалван пред Върховния административен съд (ВАС). В жалбата е посочено, че единствено по отношение информацията, поискана с т. 1 и 2 от заявлението, е възможно да се твърди приложимост на ограничението по чл. 13, ал. 2, от ЗДОИ. Към момента на постановяване на решението за отказ обаче, е бил изтекъл 2-годишния срок за защита, тъй като по силата на чл. 13, ал. 3, от ЗДОИ, ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на информацията. Посочва се още, че в конкретния случай позоваването на чл. 37, ал. 1, т. 2, от ЗДОИ е неоснователно, тъй като още в заявлението си журналистът е отбелязал, че желае да му бъде предоставен частичен достъп до информация, именно като бъдат заличени личните данни на служителите, картотекирани като нуждаещи се, както и на служителя, настанен под наем и закупуващ описаното в заявлението жилище. Отбелязано е също, че исканата информация безспорно е свързана с обществения живот в Република България, по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, тъй като става въпрос за разпореждане с недвижими имоти – държавна собственост.

Развитие пред І инстанция:
Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание и е обявено за решаване.

Решение І инстанция:
С Решение № 7483, от 11 юли 2007 г., тричленен състав на ВАС, Пето отделение, отменя отказа на министъра и му връща преписката за ново произнасяне. В мотивите си магистратите посочват, че съобразно предмета на заявлението по т. 1 и 2, информацията попада в хипотезата на чл. 13, ал. 1, от ЗДОИ - исканите документи имат подготвителен характер, тъй като са съставени в рамките на процедура по отдаване под наем на жилищни имоти от ведомствения фонд на МВР, а данните, отразени в заповедите, описани в т. 3, 4 и 5 от заявлението, покриват признаците на официална информация, съставена по повод дейността на административния орган при упражняване на нормативно възложените му функциите по разпореждане и управление на недвижимите имоти на повереното му ведомство. Неправилно обаче, задълженият субект се е позовал на ограничителната разпоредба на чл. 13, ал. 2, от ЗДОИ, за да откаже достъп до актовете на ДМТОСО. Тази хипотеза е приложима в рамките на определения в закона двегодишен срок, от момента на създаване на служебната информация с подготвителен характер - чл. 13, ал. 3, от ЗДОИ. В разглеждания случай, към датата на издаване на обжалвания акт този срок е изтекъл и следователно е отпаднало основанието за отказ. Колкото до останалата поискана информация, то съдиите отбелязват, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2, от ЗДОИ категорично сочи, че в случаите, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице, съответният орган е длъжен да поиска изричното му писмено съгласие в 7-дневен срок от регистриране на заявлението. Търсената информация несъмнено съдържа лични данни за адресатите на актовете и без тяхното уведомяване не е възможно органът да прецени дали да предостави търсената информация, респ. в какъв обем. В приложената към делото административна преписка обаче липсват данни задълженият субект да е уведомил засегнатите лица за постъпилото заявление за достъп и да поиска съгласието им да предостави на заявителя търсената информация. При това положение постановеният отказ, мотивиран с липса на съгласие от третите лица, е незаконосъобразен и следва да се отмени, като се върне преписката на административния орган за изпълнение на задължението му по чл. 31, ал. 2, от ЗДОИ.

Касационна жалба:
Решението на ВАС, Пето отделение, е обжалвано от министъра на вътрешните работи пред ВАС, Петчленен състав, с аргумента, че смята за неправилен извода на съда за нарушение на процедурата при постановяване на отказа.

Развитие пред ІІ инстанция:
Делото е разгледано в едно съдебно заседание и е обявено за решаване.

Решение ІІ инстанция:
С Решение № 11257, от 15 ноември 2007 г., петчленен състав на ВАС, Първа колегия, оставя в сила решението на предходната инстанция. В мотивите си магистратите изцяло възприемат доводите на тричленния състав на ВАС, като добавят, че по чл. 31 от ЗДОИ не е предвидено да се постановява отказ за достъп до обществена информация, по предположение, че съгласие от засегнатите от нея лица няма да бъде дадено, а е възложено задължение за органа да поиска такова съгласие.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 25.03.2008 • © 1999 Copyright by Interia & AIP