Съдебни дела

Начало

 

 

Българско дружество за защита на птиците срещу Министерство на икономиката и енергетиката

І инстанция – а.д. № 6044/2006 г. на ВАС, Пето отделение
І инстанция – а.д. № 4871/2006 г. на СГС, ІІІ-ж състав

Заявление:
На 1 февруари 2006 г. Ивайло Иванов – регионален координатор на “Българското дружество за защита на птиците” за гр. Варна подава заявление до министъра на икономиката и енергетиката, с което иска да му бъде предоставена цялата налична в министерството информация относно процедурата за изготвяне и одобряване на Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници 2004 – 2015 г., включително проекта на самата програма.

Отказ:
Със заповед от 2 март 2006 г. главния секретар на министерството отказва предоставяне на информацията с мотив, че информацията относно процедурата за изготвяне и одобряване на програмата е свързана с оперативната подготовка на акта и няма самостоятелно значение (чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). В заповедта е посочено също, че към настоящия момент проекта на програмата не е изготвен в окончателен вид и не е приет от Министерски съвет (МС).

Жалба:
Отказът е обжалван пред ВАС. В жалбата е посочено, че административният орган се е позовал единствено на нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ без обаче да конкретизира кои точно документи счита, че са свързани с оперативната подготовка на актове, нито кои точно актове има в предвид, нито поради какви обстоятелства счита, че цялата поискана информация попада в ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.

Развитие пред І инстанция (ВАС):
В открито съдебно заседание, проведено на 24 октомври 2006 г. състав на ВАС, пето отделение преценява, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като се атакува заповед не на министъра, а на главния секретар на министерството, поради което изпраща делото за разглеждане от Софийски градски съд (СГС).

Развитие пред І инстанция (СГС):
Делото е разгледано в открито съдебно заседание през м. март 2007 г. и е обявено за решаване. За жалбоподателя са представени писмени бележки, в които е посочено, че за приложимостта на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е необходимо да е установено, че става въпрос за мнения, препоръки, становища или консултации при оперативната подготовка на даден акт, който нямат самостоятелно значение. Посочено е и че нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е неприложима за случая и по друга причина. Исканата информация и особено проектът за програма представлява “информация за околната среда” по смисъла на чл. 19, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) – тя без съмнение попада в категорията на “програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда”. Това не е уточнено в самото заявление за достъп до информация, но издирването на приложимата правна норма не е задължение на заявителя, а на административния орган. След като исканата информация е такава по чл. 19 от ЗООС, то и приложимата норма спрямо ограниченията на правото на информация е тази на чл. 20 от ЗООС. Тя се явява специална норма. В чл. 20 от ЗООС обаче не е предвидена норма, аналогична на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Това е в съответствие с естеството на информацията за околната среда, която по начало подлежи на широко обществено обсъждане.

Решение І инстанция:
С решение от 13 април 2007 г. състав на СГС отменя заповедта на главния секретар на министерството като незаконосъобразна. В мотивите си магистратите отбелязват, че главния секретар на министерството незаконосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тъй като основанията за отказ по ЗДОИ не намират приложение при преценка на заявления за достъп до информация, свързана с околната среда. Основанията за ограничаване на достъпа до информация, свързана с околната среда са уредени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Съдебният състав преценява, че исканата информация не попада в никоя от ограничителните хипотези на чл. 20, ал. 1 от ЗООС и правото на достъп до нея не може да бъде ограничавано. От друга страна, общественото обсъждане е самостоятелен етап от процедурата по приемане на общи административни актове (какъвто акт представлява националната програма), то е форма на участие на заинтересованите лица, а за да бъде подложена на обществено обсъждане националната програма заинтересованите лица и организации следва да имат информация относно процедурата за изготвянето й, както и за нейното съдържание.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 20.06.2008 • © 1999 Copyright by Interia & AIP