Делото "Калин Йосифов - Община Монтана"

Факти:
На 06.11.2000г., с писмено Заявление, Калин Йосифов (представител на група наследници на земеделски земи), поискал копия от документи, свързани с ползвателите на тези земеделски земи (списъци по номерата на удостоверенията им и извлечения от азбучните списъци) от кмета на Община Монтана.

На 27.11.2001г. кметът (преценявайки, че е приложима разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗДОИ) уведомява г-н Йосифов и изпраща съобщения до ползвателите, с които иска изричното писмено съгласие на тези засегнати "трети лица" за предоставяне на информацията. Двама от ползвателите на имота отказват да дадат разрешение за предоставянето на фотокопията.

На 03.01.2001г. г-н Йосифов изпраща възражение до кмета, в което обосновава доводите, че чл.31,ал.2 не намира приложение в конкретния случай.

На 03.01.2001г. г-н Йосифов получава писмо, съдържащо Решение на кмета на Община Монтана, с което му се предоставя достъп до информация относно един от гражданите и му се отказва относно останалите на основание чл.37 ал.1 т.2 от ЗДОИ, тъй като се засягали интересите им.

Заведена е жалба по реда на ЗАП срещу отказа пред Окръжен съд - Монтана. Преписката е изпратена на окръжния съд. В нея има писмени несъгласия на част от ползвателите, които били уведомени по пощата за заявлението.
Делото е прекратено на 18.06.01г. с Резолюция на съда, поради неплащане на държавна такса.

Аргументи на страните:
Аргументите в жалбата са, че правата на трети лица подлежат на защита само, когато това е конкретно предвидено в закон.

Исканата информация е дали имоти, принадлежали на наследодателя на г-н Калин Йосифов, са били дадени на трети лица правомерно по някои от актовете на МС и му е необходима, за да може той да реализира правата си на собственик по пар. 4 от ЗСПЗЗ. Ето защо разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗДОИ не е приложима, тъй като не се иска информация за определени лица, а още по-малко лична информация за такива, чиято тайна е защитена от Конституцията на РБ. От друга страна, дори и да се приеме, че исканата информация засяга трети лица, съгласно чл.31,ал.2 от ЗДОИ съгласие на третото лице следва да се поиска само, когато това е необходимо. Тази необходимост се определя единствено от закона, а в случая такъв (закон, който да изисква от кмета на общината да иска съгласието на трето лице) липсва или поне такъв не е посочен в Решението.

На второ място, в обжалваното Решение не е посочено фактическото основание за отказа (чл. 38 от ЗДОИ), което е противоречие с материалния закон.

Важен въпрос:
Тук става дума за произтичащото от неправилното тълкуване на чл.31, ал.1, т.2 от ЗДОИ неизпълнение на задължения от страна на органа - кмета на общината.

Изводи:
Основанието за отказ на информация, установено в чл.37, ал.1, т.2 достъпът засяга интересите на трето лице, препраща мълчаливо и към разпоредбата на чл.31,ал.2,т.2 от ЗДОИ , където е установено при какви условия задълженият по закона субект търси съгласието на третото лице. Употребеният в същата разпоредба израз е "необходимо неговото съгласие". Констатирането на такава необходимост от органа може да има за правно основание само закон. Това е така, защото правото на достъп до обществена информация е основно право, чието основание е чл.41 от Конституцията и ограниченията на това право могат да бъдат предвидени само в закон. Противното означава обхвата на едно право, предвидено в глава втора от Конституцията, да бъде определян във всеки конкретен случай единствено от задължения субект (в много случаи това ще са органите на изпълнителната власт) и третите лица с оглед тяхната моментна воля. Изискването необходимостта по чл.31, ал.1 от ЗДОИ да се определя със закон произтича и от чл.7, ал.1 от ЗДОИ, и от принципа на защита на правото на информация (чл.6, т.4 от ЗДОИ и на общо основание чл.56 от Конституцията).